Първият див мустанг пристигна в България
В красивата природа на България, съвсем близо до последните къщи на китното селце Брънковци се намира едно невероятно ранчо – Horsenook. Точно там срещаме и човек с уникални умения! “Говорещият с коне” Христо Шаллиев и невероятната огнена блондинка Надежда Рийд, която с нейните невероятни познания като психолог и терапевт създаде първата в България терапия с коне: Лечебните коне.
Спасена от сигурна смърт
Наскоро Horsenook се наеха с нова мисия, а именно да спасят една кобила от сигурна смърт. Проблемът е, че тя е напълно див американски мустанг, живеещ в резерват в Орегон (САЩ)! Била е 11 години на свобода и всекидневно се е борила с мечки гризли, вълци, пуми и с други диви коне, за да оцелее. Кръстена Silk ( Коприна) е пусната на търг с цел да бъде откупена. За жалост наранява крака си по време на залавянето на цялото стадо. Шансът ѝ да бъде кон в ранчо намалява до нула.
В Америка популацията на мустанги се редуцира всяка година и се поддържат определен брой коне за див участък
Колкото и странно да звучи в Америка законите за дивите коне са изключително строги. Поради ограниченото диво пространство в резерватите им, части и конкуренцията им с други диви животни за пасищата като бизони, диви кози и др. е изключително голяма, САЩ няма друг избор освен да разпродаде някои стада на търгове… Или да умъртви някои от тях…Популацията се контролира строго от закона и той е без право на обжалване.
Но как се ловят такива диви коне?
Ситуацията е като от екшън филм със участието на Чък Норис и компания…
Когато се набележи стадо, то се подгонва със хеликоптери и се насочва в предварително заграден коридори, които водят до различни метални заграждения тип “корал”. Там стадото се разделя на по-малки части. Много коне се удрят и дори умират в борбата си да се освободят. Тези, които останат в заграждението ги очаква друг живот….
След като биват заловени, те имат 20 дневен карантинен срок, където им се дава вода и храна и се “отсяват” болните и много лошо ранени животни. Когато дойде време за разпределение се намесват истинските каубои. Където благодарение на ласа и опитните си коне разделят стадата, за да заловят животните и да ги натоварят в големи камиони, за да заминат за търговете. Може да чакат около една годна в тези заграждения, докато някой ги избере…
Така е намерена Силк…
Надежда Рийд попада на пост в чуждестранна страница на фотографи, любители и защитници на американските диви мустанги и се влюбва в един от тях. Силк. Прочитайки историята ѝ, нашата любима блондинка се впуска в битка на живот и смърт. Тя пуска призив в интернет с цел да събере средства, за да откупи и спаси уникалната пинто-паломино кобила със силно присъствие, която е заловена и чака да бъде или – осиновена или – унищожена.
ВРЕМЕТО е ограничено…
След дългочасовия си полет със самолет, Силк ще бъде транспортирана до Германия, където лично Надя ще отиде и ще я посрещне. Задачата обаче се оказва далеч не лека. Кобилата все пак е дива и никога не е била превозвана в самолет, каравана, а камо ли да свързва човека с нещо приятно…
Тук историята на Силк тепърва започва и ще е по-интересна и от холивудски филм…
Както вече казахме при гоненето и събирането на мустангите от естествената им среда редовно има случаи на паническо бягане, което за съжаление води до последствия като леко до тежко травмиране. Такъв е бил случаят и със Силк, това разказва пред CHESTNO.BG Надежда.
“Шансовете й да бъде осиновена спадат рязко заради травма на предния крак. Естествено – кой иска да гледа ранен кон и да плаща за лечение на травма, която до този момент дори не е могло да се определи от ветеринарен лекар.
Но за мен това не било от значение, защото конете от породата Мустнаг са идеални терапевти за хора страдащи от пост-травматично стресово разстрйство, ниско самочувствие, загуба на доверие в себе си и околните и др.”
А както вече знаем освен психолог Надя Рийд е и сертифициран терапевт чрез езда на коне.
И сега сигурно ще попитате: Но защо точно американски Мустанг, а не Каракачански кон?
Каква е разликата между дивите коне на Щатите и българските планински коне, които живеят свободно ?
Надежда отговаря на този въпрос:
“Разликата е огромна! Първо имаме две съвсем различни породи. Въпреки някои физически паралели, като – здрави крака и копита и чувствителност към околната среда, Каракачанският кон генетично е работен кон и много издръжлив. Дори да живее в планината сред хищници, той не е напълно див. Годините селекция са го направили да се доверява лесно на човека, да търси контакт с него и да се сработва лесно. Определено не е като африканската зебра, която избягва човека и не се пречупва лесно в процес на обучение.
Докато Американският Мустанг от стотици години пребивава отвъд човешката намеса за своето оцеляване, никой не се грижи за храната, здравословното състояние, безопасността , че дори и компанията му. Мустангите живеят и оцелява абсолютно самостоятелно сред дивата природа, без човешка намеса. Като разчитат само на себе си и себеподобните си.
Потеклото на мустангът в най-голям процент идва от испанските коне от 15-ти век. В по-малки проценти са крастосвани с тежковози, както и понита и други местни породи коне.
Но забележителното тук е, че природата е тази, която изпълнява естествената селекция, не човекът.
Като започнем от там, че когато се роди ново конче на домашна кобила, ние хората се стараем малкото конче да е около майката, да започне да суче, да бъде опазено и да е здраво и защитено. За разлика от това, при Мустангите никой не полага такива старания за новото конче. Tо не винаги стои при майката и не винаги е пазено от стадото. Тези кончета, които нямат силна вродена привързаност се отдалечават от стадото и често не оцеляват. Така природата отсява още от първите седмици най-привързващите се животни. В последствие оцеляват най-умните, всестранни и адаптивни, както и физически най-ловки коне. Животът им е изпълнен с различни рискове. Освен многобройните хищници, така и метеорологичните предизвикателства, но и дълги периоди на липса на храна (зимата) и вода (сухите лета) взимат жертви всяка година. Тези обстоятелства позволяват само на най-устойчивите, търпеливи и изобретателни коне да оцеляват.
Всяка борба помежду им може да доведе до фатално нараняване, за това мустангите избягват караници помежду си и свеждат кавгите си един с друг само и единствено до крайно необходимите, като отбраняване на стадото и кобилите от непознат или нежелан жребец. Въпросите на йерархията между кобилите и възпитанието на малките се изпълняват чрез значително по-кратки и по-леки физически намеси, от колкото при питомните коне.”
След като Надя събира средства за да осинови Силк, документите на кобилата се изготвят от (BLM) Бюро за управление на земята и мустангът е транспортиран за две седмичен престой при треньор в Щата Тенесий, за да бъде подготвена за полета си към Европа. Американският Мустанг се води съкровище на националното наследство и износът му изисква разрешение от държавата. След дългочасовия си полет със самолет, Силк пристигна във Франкфурт (Гемания), където след карантинен престой е транспортирана към България. Силк вече живее нов живот. Надя не пожела да промени името й, което й е било любящо дадено преди 11 години от фотографите и защитниците на американските мустанги. Вижте интервюто с Надя тук и как са минали първите три седмици от обучението на първият див Мустанг стъпил някога на Българска земя – Силк.
Надежда започва усърдна работа с дивия мустанг и между тях се заражда красива връзка. Такава, каквато може да усети само ездач с любимия си кон. Тепърва ще имаме удоволствието да проследим напредъка на Силк на родната ни земя.
Късмет момичета!
Автор: Радост Филипова
