Защо някои деца лъжат, а други предпочитат честността?
От момента, в който се научим да говорим, научаваме и за честността и за възможността да изричаме лъжи. Скорошно проучване показа, че склонността децата да лъжат или да казват истината е в силна връзка с тяхната социална среда и възпитание.
Това откровение предизвиква нашите предубеждения за детската невинност и повдига важни въпроси за развитието на моралното поведение в младите умове.
Кои са факторите, които влияят върху честността при децата
Международен екип от икономисти проведе интригуващо разследване с изненадващи открития. Оказва се, че децата от по-високи социално-икономически домакинства са по-склонни да бъдат честни, отколкото техните връстници, израстващи в несигурни условия.
Фактори като състрадателното родителство и високото ниво на доверие в домакинството също са свързани с честността.
Добрата новина? Склонността към лъжа не е неизменна, тя може да бъде повлияна и променена от фактори като участие в менторска програма на ниво начално училище. Това може да насърчи по-високо ниво на честност, което продължава години след края на програмата.
Новаторското изследване хвърля светлина върху сложното взаимодействие между социално-икономическите фактори, семейната динамика и развитието на моралното поведение на децата.
Проучването оспорва идеята, че честността е чисто вродена черта и предполага, че факторите на околната среда играят решаваща роля при оформянето на склонността на детето да казва истината или да лъже.
Развитие на детето и социална политика
Изследователският екип включвал икономистите Фабиан Косе от университета на Вюрцбург, Йоханес Абелер от университета в Оксфорд и Армин Фалк от университета в Бон.
Сътрудничеството между тези известни институции подчертава значението на изследването и потенциалното му въздействие върху нашето разбиране за детското развитие и социалната политика.
Експеримент за честност сред децата
Любопитни ли сте как са разкрили тези истини за честността? Изследователите са осъществили прост, но ефективен експеримент, включващ хвърляне на зарове.
Децата участници били помолени да предскажат резултата от тяхното хвърляне на зарове – ако прогнозата им съвпадала с резултата, те получавали малка награда. Уловката? Децата били оставени без надзор, което им дало перфектната възможност да лъжат без страх, че ще бъдат хванати.
Както може да очаквате, ако всички бяха честни, приблизително 16,7% биха се досетили правилно, казва Абелер. Резултатите обаче били далеч от този идеал, като над 60% твърдят, че са предвидили правилно хвърлянето на заровете. Този неочакван резултат силно предполага, че значителна част от участниците не са били искрени.
Разликите в честността започнали да се появяват, когато изследователите изследвали социалния произход на децата участници.
„Нашите оценки ясно показват, че децата от по-богатите домакинства са по-честни. Освен това откриваме по-висока степен на честност при деца, които изпитват по-топъл родителски контакт и по-висока степен на доверие в семейната си среда.“, отбеляза Абелер.
Извличане на истината от числата
Изследователите са имали над 700 участващи семейства за проучването, всички от Кьолн и Бон.
Те събрали набор от данни, включително ниво на доходи, ниво на образование и семейна структура. Екипът също така провел проучвания относно стиловете на родителство и семейното поведение.
Подгрупа от 212 деца от семейства в неравностойно социално или образователно положение били поканени да участват в наставническа програма. Контролната група включва 378 деца, които са израснали при сравними условия, но не са участвали в програмата.
Възпитаване на честност у децата
Програмата Balu und Du, както описва Фалк, включва ментори-доброволци, които прекарват един следобед седмично с децата и участват в различни социални дейности.
Целта на програмата е да предостави на децата топла среда, изпълнена с доверие, която може значително да повлияе на развитието им на честност, като им помогне да разпознаят дългосрочните ползи от казването на истината.
Установено е, че програмата оказва значително влияние върху честността на децата.
„Децата, които са участвали в менторската програма, като цяло са по-честни“, отбеляза Косе. Само 44% от групата на лечение са излъгали по време на експеримента със зарове, в сравнение с 58% от контролната група.
Решаващият извод
Проучването показа, че ранните интервенции не само подобряват академичните постижения на детето, но също така могат значително да повлияят на неговото социално и морално поведение.
Силата на честността наистина може да бъде култивирана, предлагайки надежда за създаване на по-искрено бъдещо поколение.
Проучването е публикувано в The Economic Journal.