Говорещата азбука на българите

За никоя азбука, каквато е българската не е доказано, че буквите ѝ са сказание. Тайните наричания скрити във всяка една буква живеят и до днес! Специално за вас проучихме доста обстойно нещата и създадохме една статия, която си заслужава да бъде прочетена от всеки обичащ България.

Първата старобългарска азбука- ГЛАГОЛИЦАТА

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща изричам „дума“ ,такова е и названието на буквата Г. Тъй като глаголати означава говоря. Глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“, което я описва много правилно.

Руническите знаци, използвани от древните българите, идентифициращи се отчасти със старата сарматска ортографическа писменост и алано-българското руническо писмо. За разлика от глаголицата, не били азбучно писмо и не представлявали същинска писменост, състояща се от букви, изписващи всеки отделен звук, с която да могат да се записват конкретните звуци, фонеми или срички и по този начин да могат да се напишат книги или да се превеждат големи литературни или теологически произведения от други езици.

Те представлявали просто определен вид символни знаци, идеограми, обозначаващи съюзи, обединения, различни образни понятия за идентификация на произход, на предмети или на животни. Използвани били още и като древни родови знаци (тамги), а също и като лични и владетелски знаци. Но това не било достатъчно самите те да послужат за превеждане в пълнота на огромното количество богослужебни книги, необходими за християнското богослужение.

Може да се каже, че двамата братя Кирил и Методий взаимстват много от тези старобългарски символи.

С цел да оформят глаголическите букви, с които да запишат сложните звукове от езика на мизите от Солунско и българите от Брегалница в югозападните територии на тогавашна България.

  Това от своя страна означава, че в своята специфична езикова характеристика, всичките тези езици, на всички тези многобройни племена, безспорно са притежавали една и съща обща, идентична звукова основа, което сочи и към техния общ произход, т.е. те са "употребявали един език, като българите", както пише и  архим. Йоан Раич в "История разних словенском народъ", през 1794 г.

Още повече, че звуковете “Б” и “Ъ”, заложени чрез букви в глаголицата, са сакрални символи именно в езика на българите.

През 2000 година излиза книгата на унгарски писател и историк Петер Юхас “Кирил и Методий в Българската Моравия”, в която като се опира на редица извори, които не са взаимно зависими:

Анонимният “Баварски географ”, “За управлението на империята” от византийския император Константин VII Багренородни, сведенията на абат Регинон и на Гардизи и др. Юхас показва убедително, че моравската мисия на Кирил и Методий не е била в онази Моравия, разполагаща се на територията на някогашна Чехословакия, а в истинската Велика Моравия, която през IХ в. е била съставна част от българската държава.

Според него от цитираните източници е видно, че по това време са съществували две Моравии, теза, застъпвана и от редица други учени, между които и авторитети като Имре Боба, Сенга Тору, Петер Пющпьоки Над и др.

Юхас се спира и на териториалния обхват на владенията на Моймир I и Ростислав, разглежда съдбата на славянските племена от т.нар. “българска група” – абодрити, тимочани, браничевци, които били наричани с общото име “моравци” и които били откъснати от България през 818 г., а след това част от тях наново влезли в границите на България, по времето на българския владетел Омуртаг, който превзел региона на Посавска Хърватия от Панония, и района на Срем/Сирмиум отново попаднал в български ръце.

Особено внимание авторът е отделя на сведенията на енциклопедично образования византийски император Константин VII Багренородни, който пише за две Моравии, наричани от него “Мегали Моравия” и просто “Моравия”.

За византийците думите мизи, скити (сиреч гети и сармати) и Българи означават едно и също, използват ги като синоними. Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, пишат, че:

“МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ”.

Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са считани за мизи, какъвто е и техния владетел.

В друга книга…

“Кратко житие на св.Климент Охридски” (или още Охридска Легенда), пише “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

Ето това са били всъщност и земите, за които била предназначена свещенната българска азбука – глаголицата, създадена от двамата първоучители – братята Кирил и Методий. Това са земите, завладени по това време от българите и обитавани все още от потомците на някогашните тракийски племена гети и мизи, които по късно били наречени склавени или словени, т.е. „хора на словото”.

В цялото изговаряне на старобългарската азбука и в тоя ред, в който тя е наредена, според Раковски, някои учени мислели, че се скрива в нея старото съкратено българско вероизповедание – „Верую-то” на някогашната ни стара религия.

Тълкуването на това „Верую” ние намираме в „Ключът” на великият Георги Сава Раковски, който е следният:

Аз буки веди (А, Б, В) a

з буквите се уча да познавам/зная (на санскрит „веда” е знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза староб.”ведение”)

Глаголи добро есть (Г, Д, Е)

да можеш да ги изговаряш добре! От староб. “глаголи”, което означава говоря, казвам, изричам.
Израза има, обаче, и друго, сакрално значение: “Говорят те “Доброто съществува!” (“Казват “Бог е с нас! “).

Живети сияло/дзяло земля (Ж, S-дз, З)

Живей по-много със земята/ живей като едно цяло със земята.

И йота иже гервь (И,Й, I, Гх)

И не по-малко (на йота) от нея (иже) ще си плодовит (гервь) / ( Гервь, (герь) е старобългарска дума изразяваща изобилие от жизнена сила, мощ и плодовитост.)

Како люди мислите ( К, Л, М)

Каквото хора да мислите (за бъдещето)

Наш он покой (Н, О, П)

наш ще е покоя/ ще достигнем радостта (старобълг. покой от *po-kojь – авест. радост“)

Ръцы слово твърдо (Р, С, Т)

Кажи твърдо думите!

Укъ (учити) фъртъ хѢръ (У, Ф, Х)

който се учи хвърля божия светлина/ учещия се излъчва божията светлина/промисъл.
Името на буквата Ф – ФРЬТЪ идва от глагола хвърлям (бързо), разхвърлям. Буквата Х била знак, символ, с който означавали невеществени, свръхестествени явления), оттам – ХѢРЪ – божествен разум/сила/промисъл.

Чръв ща/шта (Ч, Щ)

В старобългарския календар месец чръвен означава сърпен или жътвен, а чръв е сърп, в заповедна форма „Ще жънете”, т.е – Жънете (знание)!

Отъ ша ци! Еръ, ер, ери! (Това са буквите – Омега, Ш, Ц, Ер голям (Ъ), Ер малък (ь), ы-Еры)

Стиха се превежда като: Въздигайте духа си! Изправени бъдете, нагоре се извисете!

В глаголицата, а после и в старата кирилица обичали да пишат омегата под буквата “т”, за да напишат предлога “от”. Преносното й значение означава „край” . От алфа до омега. От началото до края; изцяло. Алфата и омегата (на нещо). Най-важното, същината.
Що се отнася до буквата „Ш” тя е част от най-трудните за проумяване и обяснение букви в глаголицата, заедно с Щ, Ц и Ч. Букви с подобен вид има в етиопските и арамейските писмена, но те звучат по друг начин! „Ш” е от малкото букви, която изглежда еднакво и в двете български азбуки – глаголица и кирилица.

Руския езиковед Кондратов разглежда нейните знакови предшественици, като произлезли от египетския йероглиф «ша», обозначаващ наводнено поле / или низина – плодородна земя.
Глаголическата буква „Ц”е произнасяна като „цы” или „ци”, има я в коптското и арамейското писмо. На санскрит , обаче, думата cetati (cit) се произнася „цит” или цитати/читати и означава – възприемам, виждам, разбирам постепенно, обучавам се безспирно. Ци, това, е въздигащата се непрекъснато като спирала (от началото на плодородната земя) нагоре енергия на човешкия дух, вложен в душата му като сила, чувство и мисъл.
Така първата част от този акростих:

„ Отъ ша ци” приема значението: „Въздигайте духа си! А продължението “Еръ, ер, ери” – “Изправени бъдете! Нагоре се извисете!”

Ят! Юнъ (Юсь – от рус.) Йот/Йо! (Ю, Я, Iо) – С Божия помощ! Както (Той) ни учи! Пристъпете!”

В глаголицата буквата ЯТ (E-ДВОЙНО) символизиралала знака за Божия помощ, сила и защита. Свързвала е и заедно Божествения и човешки принцип, както любовта свързва хората в едно семейство. Това е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката, като символ на Божия помощ. Тя символизирала самата Божия сила.

Ен он, йен, йон! – към първоизвора, богодарен и благодатен – Ⱔ(ен), Ⱘ (он), Ⱗ (йен), Ⱙ (йон).

Тук Ⱔ (ен), Ⱘ (он) – Ен он/ Енон (гр. Αἰνών, от английски-Æнон, от евр. е Извор, (същ.) начало, източник, първопричина, първоизвор; Ⱗ – йен – е кратка форма на Iain, Eian, /Айан/, Eòin, Ján (слов.) – Божи дар, богодарен, а Ⱙ – (йон) – кратка форма на името Йоан (Yôḥanan), означава дарен с божията благодат/„благодатен“ !

“ЖИВЕЙТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО СЪС ЗЕМЯТА”….
безкрайната мъдрост на предците ни…

„Аз буквите се уча да познавам,
Говорят те “Доброто съществува” (“Добре е да си речовит).
Живей като едно цяло със земята.
И не по-малко от нея ще си плодовит.

Каквото хора да си мислите,
наш ще е покоя/ наша ще е радостта
Кажи твърдо думите:
който се учи, хвърля божията светлина.

Въздигайте духа си! Знание жънете!
Изправени бъдете! И се възвисете към простора необятен!
С Божията помощ! Както (Той) ни учи, пристъпете –
към първоизвора, богодарен и благодатен.“

Аз буки веди.
Глаголи добро есть,
живети дзяло земля,
и йота иже гервь .
Како люди мислите,
наш онъ покой.

Ръци слово твърдо –
оукъ (учити) фъртъ хѢръ.
Отъ ша ци! Чръв ща!
Еръ, ер, ери!
Ят! Юнъ! Йо!
Ен – он, йен, йон!

И още

Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност.

Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.

Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с “новооткрити славянски букви”.

Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви

Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти.

Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са характерни съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его).

Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.

Открити са глаголически надписи в Преслав и глаголически ръкописи в Охрид. Не е вярно твърдението, че глаголицата се утвърждава само в Охридския книжовен център. Старобългарски е най-големият средновековен акростих (440 стиха), открит от българския учен Георги Попов в състава на триода, този акростих е дело на Константин Преславски и първоначално е създаден на глаголица.

Глаголически ръкописи се пренасят и в Киевска Рус през Х в.. Най-интересна е съдбата на глаголицата в Далмация и Хърватска. Тя е свързана с част от прогонените от Моравия ученици на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Съществува десет века, а през ХIХ в. папа Лъв ХIII е принуден да разреши книгопечатането на глаголически произведения под натиска на духовенството, което пази и уважава глаголическата традиция. В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, Ю, Ы.

Кирилицата няма установено авторство

Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но “без устроение”, както казва Черноризец Храбър. “Устроението”, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България.

Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука. Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.

За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България.

Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква.

Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това и в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем, без да се колебаем както други европейци пред думите от родния си език. От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил.

Буквите са ни дали памет, достойнство, гордост и сила, а езикът ни обединява! Нека да се стараем да не забравим от къде сме тръгнали!

И Още…

Знаете ли, кои са едни от най- великите жени на България?

Автор: Радост Филипова