Страх ли ви е да се обвържете?
Това е бичът на новото ни общество, искаме да имаме някого, но искаме и да сме свободни. Страхът да бъдем отговорни към половинката си във взаимоотношение е показател за незрялост в личността ни.
Страхът от обвързване, наричан също и избягване на интимност, се характеризира като страх от споделяне на близки емоционални или физически отношения с друг човек. Понякога интимните взаимоотношения достигат до един фин момент, които са нормални да еволюират в желание за срещи, разговори и опознаване. Ако страхът надделее, те се прекратяват отведнъж.
Оправданията винаги са много, повечето са по-плоски и от теракот…
Хората, които изпитват този страх, обикновено не желаят да избягват интимността и дори могат да копнеят за близост, но често отблъскват другите или дори саботират връзките си.
Страхът от обвързване, може да произтича от няколко причини, включително някои детски преживявания.
Типични примери са: История на злоупотреба, насилие или пренебрегване, но и много други преживявания и фактори също могат да допринесат за развиване на този страх.
Какво е страх от обвързване?
Близостта е способността ни истински да споделяме истинското си аз с друг човек и се отнася до преживяването на интимност и връзка. Когато говорим за страх от обвързване, говорим за сериозни трудности в постигането и поддържането на близост с друг човек.
В света на масово използваните технологии за комуникация, всеки партньор е бързо заменим. Да, всичко е на един click разстояние. За жалост, масово новите поколения ще стават все по-страхливи от обвързването, защото имат лесна заменимост на емоцията. Всеки иска да има началната тръпка на свалката, но не може да поеме отговорността на сериозната комуникация очи в очи.
Има няколко различни видове интимност и страхът от обвързване може да включва един или повече от тях в различна степен.
Видове интимност:
- Интелектуална: Способността да споделяме нашите мисли и идеи с друг. Желанието да разговаряме за политика, история, книги, приключения сред природата и други са показатели на силна интелектуална интимност. Ние споделяме нещо приятно, което ни е направило щастливи. Чрез споделянето на приятните емоции, човека до нас става свидетел на наново изживян момент, но словестно.
- Емоционална: Способността да споделяме най -съкровените си чувства с друг. Понякога не е срамно да плачем, да искаме да споделим как се чувстваме и др. Това е една от най-трудните интимности съществували в психологията. Вече трудно можем да се доверим на хората около себе си в щастливите си моменти, какво остава в трудните?
- Сексуална: Хм, разменната монета на 21 век. Лесно достижима… Но много интимна. Способността да споделяме себе си и тялото си сексуално е трудно за някои, за други лесно. Проблемът обаче е в ендорфините. Както знаем те идват по време на тази интимност, защото те ни карат да се чувстваме добре с този човек. Да го мислим да специален, за по-близък и естествено да му имаме доверие.
- Интимност по отношение на преживяване: Способността да споделяме опит и преживявания с друг. В днешния забързан свят, това става доста трудно. Времето е ценен ресурс и споделянето му с някого, за да се създадат спомени е много силен интимен момент… Във правилните взаимоотношения между хората. Комерсиално е да мислим, че излизането на скъпи ресторанти ще направят един спомен по-ценен. Нима няма да запомните танца под дъжда на фона на вашето тананикане? Нима няма да запомните изтощителният поход до досигането на някой заслон или хижа? Няма значение дали ще сте в Париж, Дубай, Заслон” Кончето” или дори на паркинга на “Копитото”. Важно е отношението ви един към друг, в тези моментите заедно.
Страхът от обвъзрване е различен от страха от уязвимост, въпреки че двата вида могат да бъдат тясно преплетени. Човек, който живее със страх от обвързване, може да се чувства удобно да стане уязвим и да покаже истинското си “аз” пред партньора.
Проблемът често започва, когато човекът с този страх установи, че тези отношения стават твърде близки или интимни.
Дори едно погалване, поглед, целувка или дума, която ги хваща неподготвени и не по сценарий ги изважда от равновесие.
Представете си, това е като много бито куче, което искате да погалите. Първата му реакция е да се уплаши, свие или ухапе. Изборът вече идва от това, колко е бито кучето…
Причини
Страхът от изоставяне и „поглъщане“, и в крайна сметка страх от загуба, са в основата на страха от обвързване за много хора. Тези два страха често могат да съществуват едновременно. Въпреки че страховете се различават драстично един от друг, и двата причиняват поведение, което последователно привлича партньора и след това го отблъсква.
Тези страхове обикновено се коренят в минали детски преживявания и се предизвикват от тук и сега на отношенията между възрастни. Което води до объркване, ако човек се фокусира върху изследването на връзката единствено въз основа на настоящите обстоятелства.
Страх от изоставяне
Тези, които се страхуват от изоставяне, се притесняват, че партньорът им ще ги напусне. Това често е резултат от опита на родител или друга важна възрастна фигура да изостави човека емоционално или физически като малко дете.
Представете си случка. Детето отива на лагер или на площадката за игра. Там има конфликт или просто средата не му харесва. Родителя, за да направи детето си самостоятелно, има дълг да го оставя в такива моменти, за да се защити само. Да се примири със ситуацията ако щете. Обаче, има деца, които запечатват това в ума си по друг начин. Не ги изгражда по-силни като личности, а по-страхливи.
“Мама или татко ме изоставиха, аз ще съм сам във всичко!”
Познато ли ви е? С колко неща сте се справяли сами?
Тук не говорим само за малки деца, но и в тийн възрастта честно се случва появата на този комплекс за недостатъчност у дома. За това, че се чувстват сами, младите хора се затварят в себе си. Изолират се в стаите си, отказват да комуникират с родителите си и др.
Страх от поглъщане
И не, не говорим за нещо пикантно, както във филмите за възрастни. Или пък, че човекът до вас ще ви изяде един ден… Е, има и канибали, но не говорим сега за това.
Тези, които се страхуват от поглъщане, се страхуват да не бъдат контролирани, доминирани или „да се загубят“ в една връзка. Това понякога произтича от израстването в заплетено семейство. Когато родителите са прекалено обсебващи, децата се опитват да избягат от това поведение, защото ги подтиска.
Нека да не забравяме, че детето в нас НИКОГА не умира…
Тревожно разстройство
Страхът от обвързаност може да възникне и като част от социална фобия или социално тревожно разстройство. Някои експерти класифицират страха от обвъзраност като подмножество от тези условия:
- Хората, които се страхуват от преценката, оценката или отхвърлянето на другите, естествено са по-склонни да избягват да правят интимни лични връзки. В допълнение, някои специфични фобии, като страхът от докосване, могат да възникнат като част от страха от интимност.
- Други хора обаче може да се чувстват комфортно в разхлабени социални ситуации. Такива например имат стотици „приятели“ в социалните мрежи, но изобщо нямат дълбоко лични отношения с тях.
Всъщност страхът от обвъзрване може да бъде по -труден за откриване. Това е така, защото съвременните технологии позволяват на хората да се скрият зад екраните на устройствата. Да… отново споменаваме онзи един click разстояние.
Рискови фактори
Рисковите фактори за страха от обвързаност често произтичат от детството. Изградения стил на привързаност и отношенията между родителските фигури, като например:
• Преплетени семейства: Докато сплотените семейства на пръв поглед изглеждат любвеобилни и подкрепящи, границите и ролите могат да бъдат размити. И те да доведат до проблеми с привързаността, независимостта и интимността.
• Емоционално пренебрегване: Родителите, които са физически, но не са емоционално достъпни, изпращат съобщение до децата, че на тях не може да се разчита. Такива родители лъжат децата си често. Например им обещават някаква екскурзия в далечно и екзотично място. Купуват постоянно без повод подаръци на детето си, благодарение на което то губи тръпката от спечеления подарък или дори тези с повод.
Такива родители обичат да манипулират децата си с постоянно глезене, постоянно спазване на един и същи модел, повтаряйки постоянно “Обичам те, дете мое.” и др. Въпреки, че в техните очи, това е правилният начин да покажат любовта си, тя е паразитна, манипулативна и токсична за младия подрастващ човек. Личността на детето е много крехка в ранната му възраст и този тип “обич” от страна на родителя е подсъзнателно желание за пълен контрол. По този начин в бъдеще ще могат да използват всичкият ресурс от тази любов, когато детето е тийн или възрастен.
Ето ви пример:
Детето вече е голям мъж, иска да излиза и да не прекарва много време у дома. Родителят обаче има други планове и за да го задържи, без да излиза лошият и да няма конфликт ще каже нещо от сорта: Не излизай с тези твои приятели, аз съм най-близкият ти човек, аз ти купувах всичко, което искаше. Защо не искаш сега да направиш това, което те моля? Не ме ли обичаш вече?
Младият човек усеща чувство за вина и се подчинява. Психолозите са притеснени много за този типаж родители и за това има много литература за тази тема. Едно е сигурно, емоционално пренебрегващият родител е с мания за контролиране. Той следи всичко, няма личен живот, но не оставя и детето да има. Купува любовта си, вместо да я надгражда с чувства, емоции, комуникация и желание за правилен градеж на една нормална връзка между родител и дете.
Много хора биха казали, че тези родители са онези, които глезят децата си
Да, но донякъде. Тези родители, потискат децата си с това, че ги правят емоционално пренебрегнати. Те никога няма да го попитат добре ли е, как се чувства, какво иска то само да направи, какви мечти има. Такива родители, ще отрупат вниманието му с играчки, позволение за повече време пред телевизора и дори няма да го оставят да си отвори само солетите.
В бъдеще тези деца стават с доста голям дефецит на вниманието, с желание нещата да се случат веднага и както те искат и естествено ще направя нещо за вас, ако вие им угодите с подарък. Като на подареното ще се радват точно 5 минути преди да поискат още нещо. Детски психолози споделят, че често купените подаръци дори не се отварят, детето губи интерес в момента, в който получи желаният обект. Няма желание нито въображение да си играе с играчката дълго време. Това е благодарение на този тип родители.
• Загуба на родител: Хората, които са загубили родител чрез смърт, развод или затвор, могат да останат с чувство на изоставеност и да изпитват трудности при формирането на романтични привързаности като възрастни. Изследванията са установили, че страхът от изоставяне е свързан с проблеми с психичното здраве и по -късно тревожност в романтичните отношения.
• Родителско заболяване: Болестта при родител може да доведе до чувство, че не можеш да разчиташ на никого, освен на себе си, особено когато включва обръщане на ролята или необходимостта от „игра на родител“ и грижи за други братя и сестри в ранна възраст. Такива деца са много обременени. Когато пораснат, те искат да са както силната страна в една връзка, така и нежната.
Проблемът е, че трудно избират пред кого да покажат крехката си страна, защото се страхуват, че отново ще станат детето у дома.
Детето, което не е способно да се грижи, да поема отговорност, да бъде грижещият се. Това ги ужасява и често, тези хора подтискат нежната си страна. Трудно, но това ги държи изнервени и понякога несъзнателно отблъскват човека, който са избрали за партньор.
• Родителско психично заболяване: Изследванията показват, че родителското психично заболяване, като нарцистично разстройство на личността, може да повлияе на формирането на привързаност при децата. Това може да доведе до несигурна привързаност и лоши стратегии за справяне в зряла възраст.
• Употреба на наркотични вещества/алкохол: Проблемите с употребата на вещества могат да затруднят родителите да осигуряват последователни грижи, което може да попречи на формирането на привързаности. Детето израства във възрастен, неспособен да обича истински, неспособен да дава шансове, неспособен да иска истинско щастие, спокойствие и баланс.
• Физическо или сексуално насилие: Злоупотребата в детска възраст може да затрудни формирането, както на емоционална, така и на сексуална интимност като възрастен.
• Пренебрегване: Хората, които са преживели пренебрегване като деца, може да се затруднят да се доверят и да разчитат на други, включително на интимни партньори, като възрастни.
• Вербално насилие: Децата, които са емоционално малтретирани, могат да станат възрастни, които се страхуват да бъдат осмивани или вербално малтретирани, ако споделят нещо с другите, което може да доведе до невъзможност да споделят нещата и да бъдат уязвими в отношенията с други хора. Такива деца израстват във възрастни, които лъжат често. Представят се в роля, която би се харесала на околните. Възрастни, които са пълни с комплекси за малоценност и честно мачкат децата си по същия начин, както са го правили техните родители…
Малко като един доста гаден омагьосан кръг…
Страхът от обвързване също е по -често срещан при хора, които са научени да не вярват на непознати, при тези, които имат история на депресия, и при тези, които са преживели изнасилване.
Травматичните взаимодействия в отношения извън нуклеарното семейство, като например с учител, друг роднина или връстник, който е насилник, също могат да допринесат.
Освен това, преживяванията на взаимоотношенията през юношеството и зрелостта могат да продължат да влияят върху отвореността на човека към интимността.
Признаци и прояви
Страхът от обвързаност може да се прояви по много различни начини във всеки тип връзка, независимо дали е романтична, платонична или фамилна.
Важно е да се отбележи, че проявите на страха от обвързване често могат да се тълкуват като обратното на това, което човек се опитва да постигне по отношение на връзката. Например, човек може силно да желае близки отношения, но страхът му го подтиква да прави неща, които създават проблеми при формирането и поддържането на връзката.
Парадоксално, действията, саботиращи отношенията, обикновено са най-изразени, когато дадената връзка е особено ценна за човека със страх от обвързване.
За тези, които са били свързани с човек, имащ страх от обвъзрзване, това е особено важно да се разбере. Ето някои специфични поведения, които обикновено се наблюдават.
Серийни запознанства и страх от обвързване
Човек, който има страх от интимност, често е в състояние да взаимодейства с другите, поне първоначално. Когато отношенията се сближат – когато стойността на връзката расте – нещата започват да се разпадат. Или направо ги отрязват с един размах. Няма логично обяснение, те няма и да намерят, просто го правят, защото е по-лесно да избягат от ситуацията и да я загърбят. И така до следващата нова ситуация… и отново и отново.
Вместо да се свързва на интимно ниво, връзката се прекратява по някакъв начин и се заменя с друга, по -повърхностна връзка. Моделът, който се появява, е много краткосрочни отношения.
Перфекционизъм
В основата на страха от обвързване често се крие чувството, че човек не заслужава да бъде обичан и подкрепян. Това води до необходимостта да бъдеш „перфектен“, за да си заслужиш да бъдеш обичан.
Независимо дали става въпрос за работохолик или други прояви на перфекционизъм, страхът често работи, за да отблъсне другите, вместо да ги приближи.
Трудност при изразяване на нуждите
Човек със страх от близост може да изпитва големи затруднения при изразяване на нужди и желания. Отново, това може да произтича от чувството, че не заслужава чуждата подкрепа.
Тъй като партньорите не могат да „четат мисли“, тези нужди остават неизпълнени, като по същество потвърждават чувствата на човека, че е недостоен. Това може да се превърне в омагьосан кръг, в който липсата на партньор, разбиращ неизразени нужди, води до допълнителна липса на доверие във връзката.
Саботиране на отношенията
Хората, които се страхуват от интимност, могат да саботират връзката си по много начини. Това може да бъде под формата на „изстиване“ и много критично отношение към партньора. Саботирането може също да бъде под формата на това да действат подозрително и да обвинят партньор в нещо, което всъщност не се е случило. В много случай, се стига и до изневяра като несъзнателен опит да се спре процесът на „обвързване“ – чрез изневярата (физическа или емоционална с трети човек), се постига прекъсване на настоящата връзка, която с развитието си става все по-застрашаваща за човек със страх от обвързване.
Трудности при физически контакт
Страхът от интимност може да доведе до крайности, когато става въпрос за физически контакт. От една страна, човек може напълно да избягва физически контакт. От друга страна, може да изглежда, че те имат постоянна нужда от физически контакт.
Страхът от обвъзраност обикновено се проявява в онези взаимоотношения, които човек поддържа и е въвлечен в тях – а не тези, които са повърхностни. Този страх, за разлика от другите, обикновено се активира от положителни емоции вместо от негативни емоции. Тоест, колкото повече връзката на човек със страх от обвързване се развива, задълбочава и става пълноценна и щастлива, толкова повече страхът нараства и човекът започва да предприема несъзнавани действия – често саботиращи връзката, за да се „успокои“ този страх.
Страхът от обвързване е тема, която много психолози разнищват от няколко години. Проблемът е, че се разпространява като пандемия, която сякаш не може да се овладее. Масово се разпадат семейства, които не са щастливи, масово деца живеят без да се чувстват добре в кожата си. Пандемия от хора, живеещи в страх, че трябва да дадат нещо от себе си, за да бъдат с някого. А може би тази болест “Страх от обвързване” ще еволюира в нещо по- болно, самотно, лъжливо и нараняващо околните.