Мощите на Мария Магдалена

Мощите са набор от човешки останки, за които се предполага, че са принадлежали на християнската светица Мария Магдалена, една от жените последователки на Исус Христос.

Най-известната реликва е почернял череп, изложен в златен реликварий в базиликата Saint-Maximin-la-Sainte-Baume, в Южна Франция. Той е описан като „една от най-ценните реликви в целия християнски свят“ и „един от най-известните комплекти човешки останки в света“.

Други реликви, за които се твърди, че са принадлежали на Мария Магдалена, включват кост на крака, намираща се в базиликата Сан Джовани дей Фиорентини в Италия. Лявата ѝ ръка, намираща се в манастира Симонопетра в Гърция. Както и най- малката реликва – зъб, изложен в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк Сити. И най-тънката реликва – ребро в абатството Vezelay, базиликата Света Магдалина, във Везлей, Франция.

Предполагаемият череп на Мария Магдалена е анализиран през 1974 г. и оттогава остава запечатан в стъклена кутия!

Съединение на челюстната кост и черепа на Мария Магдалена

Челюстната кост на Мария Магдалена е била изпратена в Рим след предишни разкопки на нейната гробница и преди нашествието на сарацините през 710 г. сл. Хр., когато всички важни реликви във Франция са били скрити. В Рим челюстната кост на Мария Магдалена е била почитана от векове. С новината за откритието от 1279 г. папа Бонифаций VIII връща челюстната кост на  Св. Максимин-ла-Сент-Бом  и на 6 април 1295 г. тя отново се събира с черепа на Мария Магдалена. След това папата публикува папската була за установяването на доминиканците в Сент Бом и Св. Максимин. Доминиканците избрали Мария Магдалена за съпокровителка на своя Орден на проповедниците .

Анализът на черепа и снимките на косми, открити върху него, показват, че принадлежи на жена на около 50 години и от средиземноморски произход. Въпреки това, тъй като католическата църква не е разрешила премахването на която и да е част от черепа за датиране, годината на смъртта на жената не е определена от 2024 г.

Черепът се съхранява в специален златен саркофаг, който е под формата на ангел господен. До ден днешен всеки, който го е посетил твърди, че усеща енергията на златния ковчег на черепа.

Noli me tangere

Noli me tangere, което означава „не ме докосвай“ е латинската версия на думите, изречени, според Йоан, от Исус на Мария Магдалена, когато тя го разпознала след възкресението му:

Йоан 20:17

Исус ѝ каза:  

„Не се прилепвай към Мен, защото още не съм се възнесъл при Отца;
но иди при братята ми и им кажи: Възнасям се при моя Баща и вашия Баща, при Моя Бог и вашия Бог.“

При първото отваряне на гробницата на Мария Магдалена през 1279 г. имало прекрасна миризма на парфюм, която изпълнила въздуха, и имало малко парче кожа, прикрепено към черепа ѝ на мястото, където Исус я докоснал след възкресението си. Епископите, които станали свидетели на разкопките, нарекли парчето кожа „noli me tangere“,  защото разбрали, че чрез чудото на докосването на Исус кожата е все още жива. Онези, които отговаряли за реликвите, внимателно запечатали noli me tangere в стъклена ваза. Минали векове…. широко признат, почитан от времето съюз между Мария Магдалена и Прованс.

През 1793 г. по време на Френската революция храмът е разбит, а мощите разхвърляни. Базиликата в Свети Максимин е спасена от пълно унищожение, като я трансформира в правителствен магазин, поставяйки над големите врати думите – Fournitures Militaires или “Военни доставки”.

Джоузеф Бастид, сакристан на Св. Максимин, отстранява черепа на Мария Магдалена заедно със Светата ампула и ноли ме тангере. След революцията Бастид занесъл съкровището си на архиепископа.

По-малко от век по-късно, по времето, когато златният реликварий е създаден, за да побере черепа със златна коса, носен от четири златни ангела (предполага се 1860 г., тъй като римските цифри „MDCCCLX“ са на гърба), художникът проектирал специално място отдолу на черепа, за да постави стъкления флакон, съдържащ скъпоценното noli me tangere.

Митът за Адапа