Как наистина е умрял Распутин?

Отровен, застрелян или удавен? Ето как наистина умря Распутин.

Мистичният селянин Распутин бил доверен съветник на руското кралско семейство, но си спечелил смъртоносни врагове. Неговото насилствено убийство през 1916 г. е легенда, оставяйки историците да съберат кое е факт и кое е измислица.

В нощта на 16 срещу 17 декември 1916 г. в един от най-величествените дворци в Русия било извършено убийство. Престъплението бележи кулминацията на грозна, съгласувана кампания както срещу жертвата, така и срещу неговите имперски руски покровители. Това щяло да разтърси царския елит във време, когато Първата световна война опустошава Европа и Русия неумолимо се плъзга към революция .

Повече от сто години по-късно сензационните репортажи за убийството на Григорий Распутин разкриват интересни неща. Tолкова дълго погрешно представян като луд монах – продължават да изкривяват истината за близките му отношения с последния руски цар и царица, Николай и Александра. Как този нисък селянин и бивш търговец на коне постигнал такъв уникален достъп до затворниците Романови разтревожил вътрешния имперски кръг, който демонизира Распутин и онези, които го последвали.

*Бележка на редактора: Датите в тази статия съответстват на Юлианския календар, използван в Русия по това време. Има 13-дневно закъснение по отношение на григорианския календар, който се използва сега.

От държава в съд

Роден през 1869 г. в семейството на селски фермери, Григорий Ефимович Распутин израства в Покровское – неизвестно село в Западен Сибир на около 4200 километра от Санкт Петербург. Малко се знае със сигурност за неговото възпитание, тъй като записите са оскъдни. На 19 години се жени за Прасковия Фьодоровна Дубровина, която по-късно му ражда четири деца. Когато напуснал дома си през 1892 г., семейството му остава. Твърди се, че Распутин е преживял религиозно прозрение и е прекарал три месеца в манастир, въпреки че никога не е станал ръкоположен свещеник. 

Вместо това той се скитал из Русия в продължение на няколко години, търсейки лично духовно просветление – много в традицията на странстващия руски светец.

До 1905 г. Распутин се е утвърдил в Санкт Петербург като духовен гуру и лечител във време, когато интересът към алтернативната медицина и окултното е на мода сред руския елит. Там той събра около себе си стотици от обожаващи го, главно жени, помощници, които го почитали като Божи човек. Но скоро започнали да се разпространяват слухове за либидинозното поведение на Распутин като тежък пияч и сексуален хищник.

Влизане в кралските среди

Распутин водел странен и противоречив двойнствен живот. В присъствието на своите почитатели той култивирал личност, която е трезва, мъдра и се застъпва за чистотата на тялото и ума. Докато бил далеч от тях, Распутин понякога се бунтувал като пиян, сексуален дегенерат. 

Проектирането на вечен благочестив образ било трудна работа…

Распутин е бил дълбоко противоречив човек, разкъсван между дълбоките си религиозни вярвания и дълбоката, бунтовна принуда да греши.

Руската общественост вече била дълбоко подозрителна към Распутин, когато той бил представен на царя и царицата през 1905 г. Репутацията му на лечител го приближила до кралското семейство поради лошото здраве на техния син и наследник Алексей, който страдал от от хемофилия. През 1908 г. Распутин твърдял, че използва способностите си, за да облекчи страданието на Алексей по време на тежък епизод. Истината била, че той упоявал детето с тинктура от мак, татул, бела дона, джинджифил и жълт кантарион.  Александра виждала Распутин като лечител и разчита на него да помогне в грижите за Алексей.

През 1915 г. бушува Първата световна война и Николай напуснал Русия, за да прекара известно време на източния фронт. Самотна и разстроена, царица Александра започнала да прекарва все повече време в компанията на Распутин. 

Сега той имал свой личен шофьор, който да го отвежда до царското село за частни молитвени срещи с царицата.

Клюките за връзката им взели грозен обрат. Загрижеността на семейство Романови нараствала, че Александра опозорявала семейството. Носели се зловещи слухове, че връзката ѝ с Распутин е станала сексуална, тъй като порнографските им изображения се разпространявали в Санкт Петербург. За Распутин и Александра се говорили като за тъмни сили, които ще доведат Русия до гибел.

Опасност за Русия

Распутин отдавна е бил мишена на смъртни заплахи и скоро имал открити и широко разпространени призиви за отстраняването му – с всички необходими средства. След нападение с нож от жена, която трябвало да бъде с него за забавление, през юни 1914 г., той бил с почти смъртоносна рана в стомаха. Придружаван е навсякъде от полицейски агент, за да се избегнело друго нападение. Никой не можел да се приближи достатъчно, за да го убие, защото Распутин винаги бил внимателно охраняван. Всичко това по заповед на царицата.

Предполагаемото влияние на Распутин върху царицата породило сериозни опасения сред няколко висши членове на семейство Романови. Те мълчаливо насърчавали заговори за убийство, замислен от млад, буен и неопитен 29-годишен – принц Феликс Юсупов.

Роден в едно от най-богатите семейства в Русия и женен за племенницата на Николай II- Ирина, Юсупов считал за свой патриотичен дълг да отърве Русия от лудия монах. С премахването на Распутин от картината, Юсупов се надявал да възстанови репутацията на царя, както и да помогне на Николай да разчита повече на разширеното си семейство и благородството.

През октомври 1916 г. Юсупов подмамил своя приятел и братовчед на цар Николай, 25-годишния велик княз Дмитрий Павлович, да планират убийството. В края на ноември те вербували Владимир Пуришкевич, член на руската Държавна дума, който вече открито критикувал Распутин. Други двама били взети да помогнат в окончателния план. Това били офицер от лейбгвардията, лейтенант Сергей Сухотин и полски лекар, Станислав Лазоверт, който трябвало да помогне с прилагането на отровата – кристали калиев цианид – която Юсупов бил получил.

От плейбой до убиец

Отгледан в обкръжението на лукса, принц Феликс Юсупов обичал да организира диви партита, да пуши, да пие и да има любовни връзки с мъже и жени. След смъртта на по-големия си брат през 1908 г. Феликс станал наследник на семейното богатство. Това са дворци, имения, скъпоценности, нефтени полета, въглищни и железни мини, фабрики и мелници. По отношение на богатството се казвало, че Юсупови били на второ място след Романови в Русия. Но след убийството на Распутин през 1916 г. и последвалата революция, Феликс загубил състоянието си. Феликс и съпругата му Ирина били принудени да заминат в изгнание, като в крайна сметка се установили в Париж, Франция, където живеели от останалите си активи. Когато те свършили, се обърнали към други средства. 

През 1927 г. Феликс използва смъртта на Распутин за доходи, когато публикува La Fin de Raspoutine, неговият разказ за заговора за убийството. Близо две десетилетия по-късно Феликс отново се възползва от миналото си със скандалните си мемоари, Lost Splendor, които отразяват не само позорното убийство, но и неговата упадъчна младост.

Убийство на монаха

В La Fin de Raspoutine и по-късно в мемоарите си, Lost Splendor, които следват през 50-те години на миналия век, Юсупов излагал плановете за убийството от началото до края. Като начало Юсупов вече се е запознал с Распутин през предходните седмици, като се консултирал с него няколко пъти относно здравословни проблеми.

Семейство Юсупови притежавали дворец на канала Мойка в Санкт Петербург, който бил избран за място на убийството. Юсупов щял да покани Распутин в Мойка, за да се срещне със съпругата му, красивата принцеса Ирина. За да скрие посещението си и да избегне подробностите си за сигурност, Распутин щял да пристигне много късно на 16 декември.

Сговорниците

Юсупов бил подготвил малка сутеренна стая, за да приеме Распутин. Приглушено осветена с цветни фенери и пламтящ открит огън, стаята била богато аранжирана с произведения на изкуството и любопитни предмети. Някои от тях резбовани дъбови столове, шкафове от абанос, персийски килим, бяла меча кожа и различни черепи на животни. Масата била подредена със самовар за чай, бисквити и сладкиши – от вида, който Юсупов твърдял, че Распутин харесвал. Преди пристигането на Распутин, Сухотин стрил отровата на прах и я смесил с пудразахар, с който Лазоверт поръсил тортите. Юсупов също дал на Павлович и Пуришкевич разтвор от калиев цианид, за да сложат във виното на Распутин.

Дозите, които са използвали били толкова големи, че можели да убият кон за секунди!

Точно след полунощ Лазоверт, преоблечен като шофьор, закарал Юсупов в дома на Распутин на улица Гороховая 64. Дъщерите на Распутин си спомнили, че тази нощ той изглеждал в добро настроение, но също така много нервен. Сякаш усещал, че нещо не е наред. Распутин се бил облякъл подобаващо за случая.  Бил с копринена риза, бродирана с метличина (специално ушита за него от царицата), кадифени панталони и лъснати ботуши. Той се измил и сресал косата си и, както си спомня Юсупов, миришел на евтин сапун.

Междувременно Павлович и Пуришкевич, които останали в двореца на Мойка, направили така, че да изглежда, че горе в една от балните зали има празненство. Когато Распутин, Лазоверт и Юсупов влезнали в двореца през страничен вход, те чули музика да свири на фонографа на горния етаж. Били пристигнали и две млади жени. Распутин вярвал, че в един момент прекрасната Ирина ще слезе да го посрещне в мазето. Ирина всъщност отказала да участва в събитията от нощта и останала далеч в семейното имение в Крим.

Опитите за убийство

Юсупов предложил на Распутин да си похапне от тортите. Отначало той отказал, после неохотно взел едно, после второ парче. Нищо не се е случило! Юсупов не можел да разбере защо отровата не действа. След това той убедил госта си да опита вино “Мадейра” от собствените му кримски лозя, след като успял тайно да постави доста отрова в чашата. Распутин изпил виното „като ценител“, след това си сипал втора чаша и отпил още малко, но въпреки това, загадъчно, отровата нямала ефект.

Нещата продължили по този начин известно време. Распутин убеждавал Юсупов да го забавлява с китара. Тъй като тортите били много сладки монахът помолил за чай. Неговият “приятел” изсипал цялото съдържание на отровата в чайника със билковата смес и го занесъл на масата. Распутин изпил две чаши чай, главата му се свела и очите му се затворили. 

Бил уморен, но все пак повече от два часа по-късно отровата не била свършила работата си. Въпреки опасните дози!

През цялото това време съзаговорниците на Юсупов чакали на горния етаж. В крайна сметка все по-бесният Юсупов отишъл да се консултира с тях. Пуришкевич си спомнил момента, как Юсупов трескаво им казвал, че:

„Единственият ефект, който виждам от отровата, е, че той постоянно се оригва и че му се спи!“.

Триото решили, че няма друг избор, освен да застрелят Распутин. Юсупов извадил пистолет Browning от бюрото си и се върнал в мазето, където намерили Распутин да диша тежко и да се оплаква от тежест в главата и усещане за парене в стомаха. Когато Распутин се изправил, Юсупов вдигнал пистолета си и стрелял по него, улучвайки го отстрани в гърдите. Павлович и Пуришкевич се втурнали да видят тялото на монаха, проснато върху килима от меча кожа. Лазоверт обявил, че е мъртъв и заговорниците изчезнали спокойни на горния етаж.

Все още се води спор:Според разказите на убийците, Юсупов е застрелял Распутин с пистолет Браунинг, а Пуришкевич го е застрелял с полуавтоматичен пистолет Савидж.

Юсупов се притеснил и се върнал на долният етаж, за да провери отново тялото. Когато се приближил, очите на Распутин внезапно се отворили широко. В разказа си той пише:

„Зелените очи на усойница, които ме гледаха с израз на дяволска омраза се нахвърлиха срещу мен!“

Внезапно със свръхчовешко усилие Распутин се изправил на крака и се втурнал към Юсупов с животински рев, опитвайки се да го хване за гърлото. Въпреки отровата и куршума в гърдите му, Распутин сякаш намерил огромна сила, но след това се сгромолил по гръб. Разказът на Юсупов в този момент напряга доверието, приписвайки демонични сили на ранения мъж.

Напълно ужасен, Юсупов се втурнал по стълбите към стаята на горния етаж за помощ, повръщайки от страх. Сега Пуришкевич поел контрола. Вземайки пистолета си Savage, той слезнал много бавно по стъпалата в мазето и установил, че Распутин е успял да излезе през страничната врата в заснежения двор, олюлявайки се наляво в агонията си. 

Пуришкевич стрелял веднъж и не уцелил. След това втори път и отново пропуснал 

Въпреки раната си, Распутин, пълзейки на колене, стигнал до портата на двора, когато Пуришкевич стрелял трети път, го улучил в гърба. След това той изстрелял четвъртия фатален изстрел директно в челото на лудия монах.

След това Павлович, Сухотин и Лазоверт се отървали от тялото на Распутин.

Увили го и го завързали с въже. Замъкнали го с колата на Павлович и отишли до Големия Петровски мост край Нева, където хвърлили тялото през натрошения лед. След което се прибрали вкъщи точно когато вече се зазорявало.

В романа си Юсупов – La Fin de Raspoutine, споделя, че били убедени, че чували монахът да говори и да ги проклина. Да съска през зъби и тримата можели да се закълнат, че същата вечер чули едни и същи слова в автомобила, идващи от задната седалка, където било тялото. През целия път Павлович се молел, разлиствал малка Библия и сякаш вярвал, че така ще прогони демона, който бил в тялото на Распутин.

         В СТАЯТА НА СМЪРТТА

Щом Распутин влезе в стаята, той свали палтото си и започна да оглежда мебелите … Предложих му вино и чай; за мое разочарование, той отказа и двете. Нещо ли го беше накарало да се усъмни? Бях решен, каквото и да се случи, той няма да излезе жив от къщата. 

Седнахме на масата и той започна да говори…

„Ясно е, че простото ми говорене дразни много хора. Аристократите не могат да свикнат с мисълта, че скромният селянин трябва да бъде добре дошъл в Императорския дворец… Изяждани са от завист и ярост… но аз не се страхувам от тях. Не могат да ме докоснат. Защитен съм от нещастие. Имало е опити за живота ми, но Господ винаги е осуетявал тези заговори. Бедствие ще сполети всеки, който се движи срещу мен. “

Думите на Распутин отекваха зловещо в стаята, в която той трябваше да умре. Но сега нищо не можеше да ме спре. Докато той говореше, единствената ми идея беше да го накарам да пие малко вино и да яде тортите.                      

Разказът на Феликс Юсупов за нощта на смъртта на Распутин в мемоарите му,  ” Изгубеното великолепие ” .      

Изпадането

Слуховете за изчезването на Распутин и вероятното убийство се разпространили бързо и циркулирали из целия Санкт Петербург. В Александровския дворец в Царское село царицата чакала с нетърпение новини, докато полицията започнала издирване. На 19 декември тялото на Распутин – ръцете му, замръзнали над главата му в зловещ жест, били намерени от речната полиция близо до остров Крестовски. Когато новината се разчула, публиката се радвала по улиците, отправяла благодарствени молитви в църквата и палела свещи пред иконите. Юсупов и Павлович били почетени като национални герои. Виждайки снимката на тялото на монаха те започнали да треперят и да говорят, че били вързали тялото му много здраво, че ръцете му били плътно до тялото, а не така.

Тленните останки на Распутин били откарани с микробус на Червения кръст в дом за ветерани от армията. По специално указание на Николай II същата вечер била извършена аутопсия на все още замръзналото тяло. Лекарят на име Дмитрий Косоротов установил, че Распутин е бил прострелян три пъти с револвери с различен калибър.

“Веднъж в лявата страна на гърдите, друг в гърба и уж фаталния изстрел е произведен от упор, вероятно от .455 Webley револвер – в главата. В тялото не са открити следи от отрова, а само алкохол. Сякаш ги е усвоило без да има някакви сериозни увреждания. При всички положения мъжът е умрял от измръзване – има вода в белите дробове.”

Повече от 100 години разказът на Юсупов е приет източник за убийството на Распутин, въпреки че мнозина изразиха резерви относно неговата точност. Един от най-големите спорове е дали тортите наистина са били отровени. Малко преди смъртта си Лазоверт казал, че се е замислил да отрови Распутин и е заменил цианида с нещо безвредно. После отрича и потвърждава, че е било отрова. Драматичният разказ на Юсупов за събитията от нощта, точен или не, е заседнал в общественото въображение.

Последици

Говори се, че царица Александра взела от аутопсионната бродираната риза, която Распутин носел, и я ценяла като религиозен талисман. След аутопсията, тялото на Распутин било подготвено за погребение и положено с икона от императорското семейство на гърдите му. В полунощ на 21 декември цинковият ковчег на Распутин бил отнесен в Александърския парк в Царское село, където бил тайно погребан в присъствието на Николай, Александра и няколко други на мястото на нов параклис.

Властите бързо заловили заговорниците и ги поставили под домашен арест. Като наказание царят заточил Юсупов в семейно имение в Белгородска област. Великият херцог Дмитрий бил изгонен от двора и изпратен да се бие на персийския фронт. Наказанието на Дмитрий предизвикало остра съпротива от семейство Романови, но решението вероятно спасило живота му. Когато царската автокрация рухва след февруарската революция от 1917 г., Дмитрий бил далеч от опасност.

В царският двор плъзнал слух, че кралицата всяка вечер виела към небето и кълняла убийците. Пиела странни билки и разговаряла с ризата, която стояла в стъклен сандък до спалнята ѝ.

Конспираторите твърдяли, че са убили Распутин, за да спасят руския трон, но изглеждало действията им не са помогнали много на монархията в дългосрочен план. Напрежението, причинено от Първата световна война и вътрешните сътресения, кипяли няколко месеца след смъртта на Распутин. След революцията от 1917 г. Николай II абдикирал, слагайки край на тривековното управление на род Романови. Николай, Александра и техните деца били затворени от временното руско правителство и заточени първо в Сибир, а след това в Екатеринбург. 

Цялото семейство щяло да бъде убито там през юли 1918 г.

В началото на март 1917 г. гробът на Распутин е открит в Царское село. Временното правителство се опасявало, че мястото може да послужи като потенциално свърталище за поклонение и наредило да бъде унищожен. Ковчегът бил изкопан тайно, а тленните останки на Распутин изгорени. За руската общественост, подхранвана от тяхната ирационална и дълбоко вкоренена омраза към него, това било подходящ край.

Цялата му история от създаването на един мистичен човек от възхода до падението в живота му в прикрепения линк.

Автор: Радост Филипова