Откриха планета, която не би трябвало да съществува
Представете си следното: Слънцето ни – спокойна, животоподдържаща звезда. Внезапно обаче набъбва до 100 пъти сегашния си размер, обгръщайки Земята в огнена прегръдка. Ето какво е трябвало да се случи с планета на име Хала.
Това не е просто научна фантастика, а бъдеща реалност. Не само нашата Земя, но и много други планети в далечни галактики ги очаква този “горещ” край.
Но не всичко е мрак и гибел! Екип от астрономи от Института по астрономия на Хавайския университет (UH IfA), ръководен от Марк Хон, сътрудник на НАСА Хъбъл, направи удивително откритие.
Планетата Хала избягала от огнената звезда Баекду
Учените откриха планета, която е избегнала този смъртоносен изход. Това е планета, подобна на Юпитер, наречена Хала.
Хала обикаля около Баекду, червена гигантска звезда на разстояние половината от това, което разделя Земята от Слънцето.
Използвайки съоръженията на обсерваторията W. M. Keck и телескопа Канада-Франция-Хавай (CFHT), разположени на остров Хавай, учените научили, че въпреки драматичната еволюция на звездата, Хала продължава да съществува.
Това откритие станало възможно чрез анализ на данни, събрани от сателита за изследване на транзитни екзопланети (TESS) на НАСА.
Баекду навлиза във фазата на червения гигант
Наблюдавайки трептенията в Баекду, учените отбелязали, че звездата в момента изгаря хелий в ядрото си. Това е индикация, че някога се е надуло до червен гигант.
В своята фаза на червения гигант Баекду се е разширил до 1,5 пъти разстоянието от орбитата на Хала. Това привидно е трябвало да обрече планетата на огнена гибел, преди да се свие до сегашния си размер. Сега е само една десета от това разстояние.
Подробности за това интригуващо изследване можете да намерите в последния брой на списание Nature.
„Планетарното поглъщане обикновено означава катастрофа за планетата, звездата или и двете. И все пак Хала е успя да се задържи близо до звезда, която трябваше да я погълне. Това прави Хала забележителна.”
Марк Хон, ръководител на изследването
Потвърждение, че Хала е оцеляла след бурята на Баекду
Планетата Хала е открита за първи път през 2015 г. от екип корейски астрономи. Те използвали метода на радиалната скорост. Тази техника наблюдава движението на звезда, причинено от гравитационното привличане от нейната орбитираща планета.
Въз основа на това откритие екипът на UH IfA извършил и допълнителни наблюдения от 2021 г. до 2022 г. Те използвали Echelle Spectrometer с висока разделителна способност (HIRES) в обсерваторията Keck и инструмента ESPaDOnS в CFHT.
Изследователите потвърдиха, че почти перфектната кръгова орбита на Хала, за която са необходими 93 дни, е останала стабилна повече от десетилетие.
„Тези наблюдения потвърдиха съществуването на планетата. Въпросът е: как е оцеляла?
Даниел Хубер, астроном от IfA и втори автор на изследването
„Данните от различни телескопи на Маунакеа бяха от решаващо значение за разбирането на това.“
Намирайки се на 0,46 астрономически единици (AU, разстоянието между Земята и Слънцето) от своята звезда, Хала се категоризира като „топла“ или „гореща“ планета, подобна на Юпитер. Смята се, че тези видове планети са стартирали на по-големи орбити. След това постепенно се приближават до своите звезди.
Въпреки това, с бързо развиваща се звезда като Бекду, оцеляването на Хала по този път би било изключително малко вероятно.
И така, какво е спасило Хала?
Една от възможностите е, че Баекду първоначално не е бил една, а две звезди. Тази сцена би била подобна на Татуин от Междузвездни войни. Сливането на тези две звезди може да е попречило на всяка отделна звезда да стане достатъчно голяма, за да погълне планетата.
Друга теория твърди, че Хала е новородена планета от „второ поколение“. Може да се е родила от газовия облак в резултат на жестокия сблъсък между двете звезди.
„Като се има предвид, че повечето звезди съществуват в бинарни системи, не можем да изключим възможността около тях да се образуват планети. Напълно възможно е да открием повече планети около високоразвити звезди, благодарение на тези бинарни взаимодействия.“, обясни Хон.
Каквато и да е истината, откритието на Хала предизвиква нашето разбиране за това как се развиват планетите и звездите. Като земляни, това ни дава искрица надежда сред огнените съдби, които очакват много светове, включително нашия.
Повече за жизнения цикъл на звездите
Звездите водят завладяващ живот и техните жизнени цикли са невероятно зрелище. Да започнем от самото начало.
Първо, звезда се ражда в огромен облак от газ и прах, известен като мъглявина. Гравитацията привлича тези частици заедно.
Да бъдеш протозвезда
Това кара облака да се срути под собствената си тежест. Докато се свива, центърът на облака се нагрява, образувайки протозвезда.
Тъй като протозвездата продължава да натрупва маса от околния облак, температурата в ядрото ѝ се повишава. Когато стане достатъчно горещо, започва ядрен синтез. Това бележи раждането на нова звезда.
Водородните атоми започват да се сливат заедно, за да създадат хелий, освобождавайки огромно количество енергия. Този етап от живота на звездата е известен като етап на „основната последователност“. Това е етапът, в който в момента се намира нашето Слънце, продължаващ няколко милиарда години.
Какво се случва след това?
В крайна сметка звездата изчерпва своето водородно гориво. Какво ще се случи след това зависи от масата на звездата. За звезда като нашето Слънце и като Бекду, тя започва да гори хелий и се разширява в червен гигант. На този етап външните слоеве на звездата стават толкова големи, че могат да погълнат близките планети.
След фазата на червения гигант, звездата изхвърля външните си слоеве в космоса. Това създава красив облак от газ, известен като планетарна мъглявина.
Това, което остава, е горещото, плътно ядро или бяло джудже. В продължение на милиарди години това бяло джудже изстива и изчезва.
По-големите звезди умират по-драматично
За звезди, по-големи от нашето Слънце, процесът е по-интензивен. След като изчерпят горивото си, те също се превръщат в червени гиганти.
Ядрата им обаче са горещи и достатъчно плътни, за да слеят по-тежки елементи, чак до желязото. В крайна сметка тези масивни звезди експлодират в свръхнова. Това са мощни взривове, които могат да засенчат цяла галактика.
Експлозията на свръхнова оставя след себе си или неутронна звезда, която е невероятно плътна, или черна дупка, ако първоначалната звезда е била много масивна. Тези остатъци означават края на жизнения цикъл на звездата.
Материалът, изхвърлен в свръхновата, в крайна сметка намира пътя си в нови мъглявини, готови да започнат отново процеса на звездообразуване.
