Най-добрите боксьори за всички времена
Какво представлява бокса?
Боксът (на френски: boxe; на английски: boxing) е вид контактен спорт, при който играчите си нанасят един на друг удари с ръце, като е препоръчително да имат ръкавици. Боят се дели на 12 рунда и се контролира от съдия (рефер). Победа се присъжда тогава, когато съперникът е повален и не може да се повдигне в продължение на 10 секунди (нокаут) или ако получи травма, непозволяваща му да продължи боя (технически нокаут). Ако след края на рундовете боят не е прекратен, то победителят се определя чрез оценки от съдии.
История на бокса
Различията, които срещаме в отделните публикации по отношение възникването на бокса, постепенно намаляват. Историците и специалистите, посветили се на разкриването на корените и историческото развитие на бокса вече са единодушни.
- Боят се е водел със специални ръкавици, наречени „цестах“. Върху тях нямало овални или други остри метални приложения за увеличаване на ударната сила. Такива предмети използвали в следващия период римските гладиатори.
- Бойците били голи и жените не се допускали отначало да наблюдават състезанията като зрители.
- Ударите се нанасяли главно в главата. Тогава се смятало, че да се насочват удари в трупа, е неетично. Ударите под носа били забранени и затова не се използвали предпазни средства.
- Продължителността на боя била неограничена. Бойците продължавали, докато единият от тях падне безпомощен на земята (на пода) или се откаже.
- Нямало ограничен боксов ринг, на който да се провеждат двубоите.
- На олимпийските игри бойците по взаимно съгласие могли да си дават почивки, след което продължавали боя.
- Когато след няколкочасов двубой бойците не можели да продължат боя, определен по жребий, кои да започне им се разрешавало да си нанасят по един или по повече удари, без да прилагат никаква защита.
- Победеният получавал купа, а на победителя шампион се издигала статуя в свещения Аятис и той получавал материална подкрепа за цял живот.
Юмручното единоборство се развило и масовизирало бързо в Древна Гърция.
Въпреки това то било включено в програмата на древните олимпийски игри едва през 988 г. пр. н. е. През тази епоха в олимпиадите участвали предимно гърци.
Основното „техническо“ средство по онова време били отначало голите юмруци, но поради честото им травматизиране те започнали да се покриват с кожени предпазители наречени стропиони и цестуси.
По-късно започнали да се използват и първобитните ръкавици със стоманени топки отпред в ударната част. Особено „изобретателни“ в това отношение били римляните, които всячески се стремяли да увеличат ударната сила. В римската империя древният бокс имал още по-ожесточен характер, който, стимулиран и от печалбите, довеждал често до смъртта на единия от бойците.
Угрозата от тези тежки последици постепенно насочва вниманието и към защитата, която дотогава била доста пренебрегвана, а характерното за състезанието били безогледните размени на удари главно по главата. С това боксът изменил постепенно своя облик, добил по-оригинален вид и станал най-любим спорт за римляните.
Въпреки суровия характер юмручният бой представлявал важно средство за развиване смелостта, решителността, упоритостта, силата и издръжливостта. Ето защо бил използван за бойна подготовка и за отбрана.
По-късно наред с юмручното единоборство, чрез което се решавали спорни въпроси, се обособили и масови състезания „стена срещу стена“ с участието на хора от различни възрастови групи.
Независимо че страничните удари (крошетата) са по-естествени, инстинктивни похвати за водене на боя, установено е, че техниката на съвременните прави удари е изобретение на древните гърци. Историците се обосновават главно с внедряването и еволюцията на цестуса.
Първоначално цестусът се използвал в Древния Египет, а по-късно в Крит и Гърция. Той представлявал кожен ремък (или пояс), който обвивал мишницата близо до лакътните ямки. По този начин цестусът си осигурявал значителна ударна повърхност.
По-късно този цестус се заменя с т.нар. „мека“ ръкавица – цестух, но после и той претърпял по-нататъшни промени, които били наложени от увеличения брой участници в олимпийските игри. „Ръкавицата“ станала по-твърда и обвиванията се правели главно да се предпази ръката от травматизиране вследствие на многократно нанасяните удари. Олимпийските игри допринасят за по-нататъшния развитие на юмручното единоборство. Още от древното минало боксът е най-популярния спорт.
Ренесанс и Нова история
Най-голям принос за развитието на боксовата техника и тактика дават фехтовката и нейните представители в т. нар. „английска епоха на възраждането на бокса“, които са били през 1700 г. – 1800 г. По време на Ренесанса, юмручният спорт претърпял известен упадък. Доказано е, че съвременната отбранителна тактика е обоснована в основни линии от многогодишния опит в древността, когато с помощта на левия удар боецът държал противника си на разстояние, нарушавал равновесието му чрез блъскане, спирал настъплението му, подготвял за решителен удар по-силната дясна ръка.
С увеличаване на броя на участниците в олимпийските игри от всички краища на Гръцката и Римската империя конкуренцията, съперничеството нараствало и шампиони ставали все по-достойни представители.
Известно е, че юмручните бойци маневрирали умело през цялото време, с което създавали благоприятни изходни ситуации за атака и контраатака. От запазените статуи и рисунки се вижда, че много от юмручните бойци имали почти съвременна стойка и отлично телосложение – тънки крака, широки рамене, продълговати мускули. Установено е, че бойците на древността били по-ловки и по-издръжливи, по-бързи и по-силни и с нищо не биха отстъпили и на най-добрите сегашни професионални боксьори. Историците посочват любопитни случаи.
Известният от античните олимпийски игри боец Тазос Театенос в продължение на 20 години побеждавал в над 1400 боя. Имало е случаи, когато в един ден е провеждал по 10 двубоя и е излизал победител. До края на спортната му кариера е нямал един загубен мач.
Независимо че тези „аполони“ са олимпийски шампиони преди 2000 и повече години, много историци ги поставят на едно ниво с най-добрите професионални боксьори като Фиг, Броутон, Съливан, Доксфрис, Джексон, Демиси, Луис и Робинзон.
В програмата на древните олимпийски игри бил включен и панкратионът. Това било сурово и жестоко състезание, в което се съчетавали борбата и юмручният бой. По исторически данни в него участвали много известни юмручни бойци от древността (Театенос, Юфимос, Глаукос и др.).
Няколко века по-късно юмручните боеве започнали да се възраждат отначало в Европа, а след това и в Америка.
Първото споменаване за бокс в Англия е през 1681 г. През XVII-XVIII век. Боксът става много популярен сред англичаните и те считат лондонския майстор на кожените ръкавици Джеймс Фиг за основоположник на съвременния бокс. Той е първият шампион в бокса, който за да спечели боя използва главно юмруците си. Печели всичките си срещи от 1719 г. до 1730 г. , когато се оттегля от бокса. По това време прилагането на хватки от борбата не са забранени, както и хапане, бъркане в очите, хващане за косата, удари с крак и удари под пояса, не е било забранено и удрянето на паднал противник. Не е имало ограничение във времето на боя. Премахнати са само твърдите метални топки от кожените предпазители. Англичаните се насочват главно към овладяване и развиване на боя от далечно разстояние.
Този техен маниер на боксиране продължава повече от две столетия.
Юмручният бой си пробива път и обхваща вече много страни в Европа. Наред с масовизирането му в Англия, Италия и други страни юмручното единоборство става особено популярно и в Русия. Много от етнографите отразяват в своите книги подвизите на славните руски юмручни бойци.
Принос за развитието на бокса дава и Джак Броутон – ученик на Фиг (държи титлата шампион от 1735 до 1750), който изготвя първия боксов правилник (1743 г.), по силата на който се забранява да се нанася удар на падналия състезател и ако единият от боксьорите е в нокдаун се дава 30 секунди почивка. Броутон използва боксовите ръкавици в тренировките си и настоява да се помисли за прилагането им и по време на боя. Настоява пълнежът на ръкавиците за тренировка и състезания да бъде от гъвкави косми с оглед максимално намаляване на силата на удара и предпазване от травми. Този правилник е представен за първи път в неговото училище на Оксфорд стрийт и е измислен след като наранил претендент за титлата и след боя опонента му умрял.
Изследванията потвърждават, че с всяка измината година броят на състезанията се увеличава през XIII-XVIII век. Те се организират с подходящи ритуали, с което се повишава тържествеността, а оттам и интересът на младежите към този мъжествен спорт.
Даниел Мендоса
Историците твърдят също, че един от най-признатите състезатели и специалисти-пионери на бокса в научен аспект, е Даниел Мендоса. Той не разчитал на грубите физически качества и особено на силата, а изготвил оригинални технико-тактически атакуващи и контраатакуващи комплекси, които умело прилагал в боя.
Даниел Мендоса (5 юли 1764 г. – 3 септември 1836 г.) (често известен като Дан Мендоса ) е виден английски боец с награди през 1780-те и 90-те години и също така е високо ценен като инструктор по бойна игра. Той бил от сефарадски или португалски еврейски произход.
Мендоса изиграва значителна роля в развитието на научната техника в бокса, като публикува две книги по темата („Изкуството на бокса“ и „Модерното изкуство на бокса“) и като провежда чести публични изложби. Съвременните източници редовно изобразяват Мендоса като шампион на Англия от 1792-1795 г., въпреки че съвременните източници от края на 18-ти и началото на 19-ти век никога не описват Мендоса по този начин.
По-късно Мендоса бил един от най-добрите преподаватели по бокс в Англия, Ирландия и Шотландия.
След Даниел Мендоса през периода 1788 – 1795 г. се появил Джон Джексън, който го победил в 10-ата минута. Джексън обучавал лорд Байрон и представители на „висшето общество“.
Още известни боксьори от миналото
През периода 1798 – 1809 г. като феномен бил считан Джем Белгер, който започнал да участва в състезания на 16-годишна възраст. Успехите му били изградени главно върху бързината, внезапността и разчетливостта. Той нанасял удари предимно когато противникът се оттеглял, т.е. прилагал отговаряща контраатака.
Известни в историята останали Том Гриб с отбранителния си стил на боксиране и съвременния тренировъчен режим, който си налагал. Том Сойер с двойния ляв удар в главата. Мейс, който боксирал еднакво добре с голи юмруци и с ръкавици и се счита за последен представител на английския юмручен бой. Мейс създал по-късно боксова школа в Америка и Австралия. Там израстват такива състезатели като Питър Джонсън, Боб Фитцимонс, Грифо и др.
Почват да се търсят по-съвременни методи и средства за обучение и боксиране. Левият прав удар се налага вече като основно технико-тактическо средство. Започват тренировки за умелото и разнопосочно придвижване, което било предизвикано от ограничаването на пространството за двубоя.
С изменение на боксовия правилник през 1838 г., допълнен през 1853 г., се включват нови правила.
Боят се провежда вече на ринг – квадрат с дължина 7, 30 метра, опасан с въжета. Забранява се хапането, бъркането в очите, ударите под пояса и ритането. Това дава още по-голям стимул за развитието на боксовия спорт, който се пренася извън нашия континент – в Америка. Там благодарение на огромните печалби, които носи на мениджърите, и голямата слава на победителите в един къс период, броят на занимаващите се с бокс става неимоверно голям. Расте и броят на треньорите, които усилено търсят пътища и средства за обогатяване на техниката и тактиката. В тази насока те постигат известен успех. Двустранните срещи на отделните боксьори, чиято продължителност на боя била далеч по-голяма от днешната, били наблюдавани от десетки хиляди любители на бокса.
Подобряват се кожените предпазители на ръцете, увеличават се защитните прийоми в тактическите действия.
Участието на ниски на ръст състезатели в боксови срещи с високи противници постепенно наложило да се изменя маниерът на боксиране. Използването само на прави удари от ниските състезатели се оказало неефективно и те често губели срещите. Ето защо през XIX век започва използването на крошетата, а оттам и воденето на близък бой. С това двубоите станали още по-разнообразни и по-интересни, а по-малките на ръст започнали често да побеждават по-високите си партньори, което ги стимулирало много.
През 1869 г. след неколкократно проведените срещи между Европа и Америка се организира н се провежда първата среща за световно първенство, в която американецът Мак Кол побеждава англичанина Ален. Тези международни срещи са съпроводени с шумни реклами, големи обзалагания и били масово посещавани въпреки скъпите входни билети. Интересът към професионалния бокс нараствал все повече и повече. Неговите изисквания обаче – морални и материални, неговите комерчески насоки и суровост не давали възможност за действително масовизиране на бокса и практикуването му от народа.
Юмручните боеве въпреки тежките травми се радвали на голяма популярност, а бойците се отличавали с отлично здраве и дълголетие (Браутон живял 85 години, Мендоса – 73, Джексън – 76, Белгер – 71, и т.н.).
Правилата на маркиз Куинсбъри
С излизането на първия аматьорски правилник през 1865 г., съставен от маркиз Куинсбъри, започнало изграждането на новия облик на аматьорския бокс. Според изискванията на този правилник станало задължително използването на боксови ръкавици, които въпреки неопределения си размер и тегло намалили в значителна степен както ударната сила, така и травматизирането на ръцете и главата. Особено ценно било и ограничаването продължителността на боя – определяло се времетраенето на рундовете. С това тежкият и суров боксов спорт станал по-достъпен за младежите.
Състезателните правила на маркиз Куинсбъри – Джон Шатло Дъглас, включвали следното:
- Състезанията трябва да се провеждат при спазване на правилата върху квадратен ринг със страна 7,30 м. (или близко до тази дължина).
- Не се разрешава прилагането на похвати за борба или хващането на противника с увисване над него.
- Продължителността на рунда е определена на 3 минути с едноминутно прекъсване.
- Ако единият от противниците (поради слабост или по каквато и да е друга причина) падне, той е длъжен да стане без странична помощ в продължение на 10 секунди, а в същото време другият е длъжен да отиде в своя ъгъл. Когато падналият стане отново на крака, боят продължава до изтичането на трите минути на рунда. Ако единият от противниците не стане до изтичането на 10 секунди след падането, за да възобнови боя, реферите имат право да обявят за победител другия боксьор.
- Боксьор, който виси на въжетата и на когото краката не опират на земята, се счита за лежащ на земята.
- Никой няма право – нито секундантите, нито който и да е било, да влиза в ринга по време на боя.
- Ако двубоят е прекъснат поради обективни причини, реферите са длъжни колкото може по-скоро да посочат къде и кога той ще бъде завършен, за да определят законният победител и победеният, ако участниците не стигат до взаимно съгласие да анулират двубоя.
- Ръкавиците да бъдат боксови, с нормални размери, от най-добро качество и съвършено нови.
- Ако ръкавицата се разкъса или развърже, тя трябва да бъде заменена с друга, удовлетворяваща изискванията на рефера.
- Боксьор, който стои на колене, се счита за лежащ на земята. Ако в този момент той получи удар, се обявява за победител.
- Обувките с пирони и с токове са забранени за използване.
Първите представители на бокса в Америка били младежите, които отивали да учат в Англия
Там те имали възможност не само да се запознаят с този спорт, но и да го изучат до такава степен, че след завръщането си в Америка да обучават и да устройват състезания между негрите роби. Така боксът в новия континент се практикувал предимно сред негрите. Първият бял състезател, донесъл голяма спортна слава на Америка по онова време, бил цирковият борец и тежкоатлет Джон Съливан. Той участвал успоредно с новия правилник на Куинсбъри и в срещи по старите „Лондонски“ правила (т.е. с голи юмруци) чак до 1889 г., когато побеждава Джейк Килрайн с нокаут в 75 рунд (боят продължава общо 2 часа и 16 минути).
Професионален бокс
Професионалният бокс, оформил се вече като средство за големи печалби, проникнал във всички европейски държави и в Америка. В него измененията на правилата ставали много трудно и мудно; доминирал стремежът боксът да запази зрелищния си характер. Започват да се редуват срещи за световната титла, които наред с огромните печалби поддържали интереса на хилядите привърженици на бокса. Не винаги обаче най-добрият завоювал победата. Големите обзалагания предизвиквали подкупване на някои гладуващи боксьори, които губели нарочно. Други бивали заплашвани, за да сторят същото, и т.н.
Особено трагична е участта на афроамериканеца Джо Луис. След световна спортна слава, напълнила джобовете на много мениджъри, Луис остава с големи дългове, които дълго тежат на семейството му.
Подобна е участта на повечето професионалисти. Това именно довежда до упадък на професионалния бокс, до намаляване броя на боксьорите професионалисти.
За разлика от жестокия и вреден професионален бокс, аматьорското единоборство се радва на все по-голямо популяризиране и масовизиране. През 1904 г. на Третата олимпиада в Сент Луис боксът е включен в програма на олимпийските игри. През 1924 г. се учредява Международната боксова аматьорска федерация (АИБА), която поема организирането и провеждането на всички европейски първенства и олимпийски боксови турнири. АИБА допринася много за развитието на аматьорския бокс.
По своя инициатива и по предложение на различните боксови федерации тя изменя и допълва международния боксов правилник с оглед да се повиши технико-тактическото майсторство, да се намали силовата тенденция на някои страни, да се запази здравето на боксьорите и да се увеличи спортното им дълголетие. АИБА поема и организира провеждането на всички световни първенства за всички възрасти, сега вече и за жени. Наред с олимпийските игри и световните първенства в календара на тази организация са включени и много международни турнири, които се провеждат по целия свят. Континенталните първенства като например европейското се поемат от континенталните федерации които са членки на АИБА.
Лошите момчета на ринга
Трудно може да бъдат определени най-великите боксьори за всички времена, а още повече да бъдат събрани в една статия без да претендираме за изчерпателност. Приемаме риска Ивендър Холифийлд да ни отхапе минимум едното ухо, като позабравим някой ваш любим раздаващ крошета на ринга.
Ето и едно от най-големите имена в историята на бокса:
Български боксьори
В България началото на бокса е поставено скоро след Освобождението на страната от Османско владичество. През 1894 г. от Швейцария пристигат 12 учители по физическо възпитание по покана на тогавашното Министерството на просвещението, които въвеждат в програмите на учебните заведения занимания по гимнастика и френски бокс.
През 1924 година към софийския спортен клуб “АС-23” е основана първата боксова секция, а през 1939 година се създава и Български съюз за бокс, борба и вдигане на тежести.
Боксът е част от модерните Олимпийски игри от тяхното възраждане през 1904 г.
Изключение правят игрите от 1912 година в Стокхолм, поради законите в Швеция, които по това време забраняват практикуването на този спорт. До летните игри в Хелзинки през 1952 г. България няма спечелен олимпийски медал.
63 участника в осем спорта се състезават за България на този исторически за страната спортен форум и боксьорът Борис Георгиев печели бронз. Георгиев губи на полуфинал от американеца Флойд Патерсън, който няколко години по-късно става двукратен световен шампион за професионалисти в тежка категория.
На игрите в Токио през 1964 г. Александър Николов печели бронзов медал в категория до 81 кг. Иван Михайлов и Георги Станков добавят още два нови бронзови медала към колекцията на България през 1968 г. в Мексико, но въпреки успеха на българския бокс,
Първата олимпийска титла за страната идва 20 години след медала на Борис Георгиев.
На игрите в Мюнхен през 1972 година Георги Костадинов става първият олимпийски шампион по бокс в историята на България. На финала Костадинов играе с контузия в дясната китка, но въпреки болката печели мача, за да чуе българския химн от върха на почетната стълбичка. На същата олимпиада Ангел Ангелов взима сребро.
В Монреал през 1976-та Владимир Колев печели бронзов медал при 60-килограмовите състезатели, а на следващите игри в Москва великият български боксьор Петър Лесов печели златото на 20-годишна възраст. В Москва Ивайло Маринов (роден като Исмаил Мустафов) също се качва на стълбичката на победителите, като печели бронзов медал в категория до 48 кг. В Сеул през 1988 г. той печели и златото, а Александър Христов взима сребърен медал в категория до 54 кг.
Даниел Петров печели сребро на игрите в Барселона през 1992 г., а Свилен Русинов завоюва бронз в свръхтежка категория. Игрите в Атланта през 1996-та са най-успешните за българските боксьори. Тогава Даниел Петров печели титлата, а Серафим Тодоров и Тончо Тончев взимат сребро.
Последният засега български олимпийски медал в бокса е среброто на Борис Георгиев от Атина 2004 г.
България има спечелени общо 17 олимпийски медала в бокса и е на 15-то място в света по този показател
Българският боксьор Детелин Далаклиев вече спечели квота за Олимпийските игри в Лондон през 2012-та. Феновете на спорта очакват европейският вицешампион от Анкара 2011 г. в категория до 91 кг.
В историята на бокса две лица се открияват много, не че нямаме добри на ринга, но братята Пулеви не слизат от почетната стълбица на всички фенове на спорта.
Кубрат Пулев
Кубрат Венков Пулев (известен като Кобрата) е български боксьор, бивш национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант от българската армия. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на Тервел Пулев, също известен боксьор. През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания.
През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа „Странджа“. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006 г.– и на европейското в Пловдив. Участва и на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория, след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение, през 2011 година.
На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с Александър Димитренко – спаринг партньор на братята Кличко.От 2009 г. е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина.
Тервел Пулев
Тервел Венков Пулев е български боксьор, трикратен европейски медалист (финал 2010 г. и 2011 г.) и бронзов медалист (2015 г.), носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Многократен републикански шампион при юношите и мъжете. Дългогодишен национален състезател, от 1998 г. когато е повикан за пръв път за европейското първенство за юноши младша възраст в Юрмала, Латвия (1998 г.).
Личен треньор му е Борислав Бояджиев. 3 пъти е присъствал в номинираните за „Спортист на годината“. Като студент на НСА още през 2005 г. е получил признание от ръководството и Ректора на академията. Участник е на 4 европейски и 2 световни първенства за мъже и на световно и европейско първенство за юноши.
Европейски вицешампион от първенството в Москва (2010 г.).През същата година Пулев е поканен поименно на европейска купа в Харков, Украйна. Независимо, че е с температура и грип, той приема и участва. Там Тервел побеждава Алексей Егоров (Русия) и губи на финал от Усик. На европейското първенство в Анкара (2011 г.) завоюва сребърен медал и така за втори път в своята кариера става европейски вицешампион.
На полуфинала Пулев сваля тежко противника си още в първата минута на мача, който е и домакин от Турция.
Рефера изключитлно пристрастно си „затваря“ очите, като „накъсва“ боя и също не отброява и очевадно съществуващ трети нокдаун в първия рунд, според който мача би следвало да се прекрати с ТКО. В крайна сметка българският боксьор триумфира по точки и в този мач, а противникът му видимо едва издържа края на мача на крака. На първенството на стария континент в Самоков 2015 г. затвърждава позицията си на фактор в европейския бокс.
Тервел Пулев е носител на златни медали от редица международни турнири в Мостар (2004 г.), Испания (2006 г.), Сърбия Кралево, Белград (2008 г., 2010 г. и 2011 г.), „Умаханов мемориал“ в Дагестан (2009 г.). Печели „Златна ръкавица“, Албания (2012 г.) и „Vllaznia memorial“ Трабзон (2012 г.). Тервел Пулев печели бронзов медал, единият от общо двата медала за България на тази олимпиада. Тервел губи полуфиналния мач на Олимпиадата от световния шампион (2011 г.). Тервел е боксьор №1 на България за 2010, 2011 и 2012 г. благодарение на най-успешните класирания донесъл на БФ Бокс през всяка една от тези години.
Любопитен факт въпреки, който българският боксьор печели олимпийски медал е, че той се подлага на 2 последователни операции на носа за период от 3 месеца в края на 2011 г. Той побеждава американеца Дешон Уебстър след единодушно съдийско решение на гала вечер на 14 декември 2019 г. в зала „Колодрума“ в Пловдив.
Още известни имена в българския бокс са:
Грета Георгиева – Европейска шампионка – девойки
Светлана Каменова – Европейска шампионка – девойки
Таня Илиева – Вице-европейска шампионка – девойки
Димитър Кръстев – Вице-европейски шампион – юноши
Стефан Иванов – Вице-европейски шампион – юноши
Николай Райков – Вице-европейски шампион – юноши
Денис Фикретов – Трето място на европейско първенство – юноши
Мъжете вдъхновили всеки любител на бокса:
„Железният“ Майк Тайсън
„Най-лошият човек на планетата!“
Майк Тайсън беше може би най-страховитият и агресивен боксьор в историята. Той беше безспорен шампион в тежка категория повече от две години. Изключително дбре известен с противоречиви действия както на ринга, така и извън него.
Тайсън е осъден за опасна игра на ринга, в битката срещу Ивендър Холифийлд, където е дисквалифициран за отхапване на парче от ухото на опонента си.
Неговата статистика е донякъде изкривена, тъй като се бори след разцвета си. Той се е бил 58 пъти, като печели 50 от тях, 44 от които са спечелени с нокаут. Той има шест загуби в цялата си кариера.
В момента е един от най-търсените треньори по бокс и е спечелил възможността сам да избира кого да тренира.
Мохамед Али
Най-известният боксьор на всички времена, Мохамед Али е олимпийски златен медалист и бивш шампион в тежка категория. Той беше известен с непреодолимата си самоувереност, до степен на самонадеяност, и с фантастичните си цитати, включително „Лети като пеперуда, жили като пчела.“
Той беше един от най-популярните и добре познати хора в света в разцвета на силите си и позициите, които правеше, като отказа да се бие във войната във Виетнам, което му спечели временна забрана от бокс.
Той има 61 битки и печели 56 от тях. Нокаутира опонента си 37 пъти. Претърпява пет загуби, като повечето от тях идват в залеза на кариерата му, когато е минал най-доброто от себе си.
“Sugar” Рей Робинсън
„Захарният“ Рей Робинсън се е бил в лека, полусредна, средна и полутежка категория и е обявен за боец на десетилетието през 50-те години. Той беше петкратен световен шампион в средна категория.
Много велики боксьори, като Джо Луис, “Шугър” Рей Леонард и дори Мохамед Али са признали Робинсън за най-великия в историята. Класацията паунд за паунд беше разработена за Робинсън, за да може той да получи кредита, който заслужаваше.
Друг олимпийски златен медалист, “Sugar” Рей Леонард, беше обявен за боец на десетилетието за 80-те години. Неговите статистики може да не изглеждат толкова впечатляващи в сравнение с други в този списък, но като вземете предвид, че той се биеше срещу Марвин Хаглър, Роберто Дюран и Томас Хърнс, те стават много по-впечатляващи.
Той се е бил 40 пъти, като печели 36, от които 25 са с нокаут. Той губи само три пъти и завършва наравно веднъж.
Той се бори в 202 битки, като печели 175 от тях. Той е един от малкото боксьори, които са нокаутирали над 100 души, като общото му състояние е 108. Губи 19 пъти, завършва наравно шест.
„Големият“ Джордж Форман
Носител на олимпийски златен медал, Джордж Форман беше един от най-страховитите боксьори на ринга, заради размера си, но главно заради прословутата си сила на удар. Едно дясно кроше от Форман и неговия човек опонент най-вероятно ще завърши с нокаут.
Участва в два от най-големите боксови мача в историята – The Sunshine Showdown и Rumble in the Jungle, съответно срещу Джо Фрейзър и Мохамед Али. Той стана най-възрастният световен шампион в тежка категория през 1994 г., на 45 години, печелейки титлата 20 години след като я загуби от Мохамед Али.
Той се би 81 пъти, печели 76, 68 от които с нокаут. Губи само пет пъти.
Джо Луис
Джо Луис, известен като “Кафявият бомбардировач” беше един от най-доминиращите боксьори на всяко поколение. Той държеше титлата в тежка категория повече от 11 години, което е рекорд, и участва в 27 шампионатни битки в тежка категория, друг рекорд, който продължава да стои и днес.
Той се бие 72 пъти в кариерата си, като печели 69 от тях. От тези 69, 55 са с нокаут. Той е победен само три пъти в цялата си кариера, единият от великия Роки Марчиано.
Рой Джоунс младши
Легенда на съвременния бокс, Джоунс е обявен за боец на десетилетието през 90-те години. Той се боксира главно в средна или полутежка категория и показа, че е умел и в двата класа. През 2003 г. той стана първият бивш носител на титлата в средна категория, спечелил титла в тежка категория от 106 години, показвайки класата си в различни теглови категории.
Той участва в 35 битки преди първата си загуба, дисквалификация, и 52 преди да бъде нокаутиран за първи път, от Антонио Тарвър във втората от трите им битки. Той се е бил 56 пъти, с 52 победи, 38 от които нокаутира опонента си. Той губи само четири пъти.
Бие се в общо 30 битки за титлата, като печели титла в 13 случая и губи само в три. По едно време той притежаваше седем титли наведнъж: титлите на IBA, IBF, IBO, NBA, WBA, WBC и WBF. Той трябва да се бие с непобедения Joe Calazghe за неговия пояс в полутежка категория на Ring Magazine .
Роки Марчиано
Роки Марчиано е друг непобеден боксьор в този списък с рекорд в кариерата си от 49 победи с 43 нокаута. Освен това той се бие в тежка категория, може би най-известната категория тегло в спорта. Марчиано е класиран по-високо от Флойд Мейуедър-младши, защото тогава не е избирал ръчно опонентите си и се е оттеглил от спорта само за да даде приоритет на семейството си.
„Brockton Blockbuster“ е и световен шампион в тежка категория с най-кратък обхват в историята. Марчиано вкуси златото през ноември 1952 г., като спря Джърси Джо Уолкът в 13-ия кръг на битката за титлата. След това го защити шест пъти срещу Джърси Джо Уолкът (в реванш), Роланд ЛаСтарза, Езард Чарлз (два пъти), Дон Кокъл и Арчи Мур. За съжаление, той почина преждевременно през 1969 г. при трагична самолетна катастрофа.
Арчи Мур
Арчибалд Райт, познат повече като Арчи Мур е американски професионален боксьор, двукратен Световен шампион в лека-тежка категория (между 1952 г. и 1959 г., и отново през 1961 г.), и е един от боксьорите с най-дълга професионална кариера в историята на този спорт.
Арчи Мур е един от най-агресивните боксьори в историята, с изключително тежък удар с дясната ръка. Има невероятните 186 победи в дългогодишната си кариера, от които в 132 срещи е изпратил своите опоненти в нокаут.
Интереснен факт е, че през кариерата си, Мур е споделял своя дял спечелен в двубой с упонентите си. Което е било считано за много мил жест от публиката.
През 1997 година дъщерята на Мур, Мари, става първата дъщеря на известен боксьор, която става професионален боксьор!
Роберто Дюран
“Hands of Stone”, Roberto Duran, беше един от най-добрите за дълго време. Той стана едва вторият боксьор в историята, който се бие в пет различни десетилетия, най-накрая се пенсионира през 2002 г., на 50 години. Той държеше световни титли в четири различни тежести (лека, полусредна, младша средна и средна).
В своите 119 професионални битки той печели 103, като нокаутира опонента си в 70 случая. Той губи общо 16 битки, като първата му среща след 32 битки, а следващата му след 75, срещу великия ‘Sugar’ Ray Leonard.
Уили Пеп
Уили Пеп е един от най-великите шампиони в категория перо в историята и е известен със своите дефанзивни умения. Въпреки че не е потвърдено, има история, че Пеп дори печели рунд, без да хвърли удар, защото кара опонента си да пропусне. Той управлява дивизията в категория перо между 1942 г. до 1948 г. и 1949 г. до 1950 г..
„Will o’ the Wisp“ имаше рекорд от 11-3, включително пет нокаута в битки за световната титла и рекорд от 13-5 срещу бивши, настоящи и бъдещи шампиони. Някои забележителни имена, които той победи, бяха Санди Садлър, Чалки Райт, Мануел Ортис и Джаки Уилсън. В 241 битки в кариерата си той печели 229 (65 TKO/KO), губи само 11 пъти и има едно равенство в рекорда си. Той беше официално включен в Международната боксова зала на славата през 1990 г.
Хенри Армстронг
Да бъдеш шампион в няколко дивизии е нещо много сериозно в бокса, тъй като бойците увеличаваха теглото си, за да вземат повече титли. Но да си безспорен шампион в различни теглови категории е друго ниво. Точно това направи Хенри Армстронг в професионалната си кариера, като стана крал едновременно в категория перо, лека и средна категория.
Въпреки, че продължава само няколко месеца през 1938 г., това все още е невероятно постижение, което никой друг боксьор не е повторил. Армстронг побеждава 18 противници в битки за световната титла и повечето от победите му дойдоха в полусредна категория. „Homicide Hank“ има победи над Чалки Райт, Лу Амбърс, Барни Рос и Типи Ларкин. Като цяло той натрупа 149 победи, 21 загуби и 10 равенства в 14-годишната си професионална кариера.
Виталий Владимирович Кличкò
Той е украински политик и обществен деятел, бивш професионален боксьор и кикбоксьор, многократен световен шампион в тежка категория в двата спорта.
От ранна детска възраст Виталий се увлича по различни видове бойни изкуства, но се насочва към кикбокса. „Железният юмрук“ както е известен още знаменитият боксьор става световен шампион по кикбокс (четири пъти професионално и два пъти при аматьорите). След това се насочва към бокса. В кикбокса Кличко има 35 мача, от които е спечелил 34.
През 1995 г. Виталий Кличко започва да се занимава с бокс, като постига не малко висоти и в този спорт. Успява да спечели световната титла при военнослужещите, а малко след това завоюва сребърен медал, където на финала отстъпва на Алексей Лезин, когото вече е побеждавал на военното първенство през същата година. Разминава се с олимпиадата в Атланта заради положителен допинг тест.
В кръвта му са открити анаболни стероиди, които той е вземал за лечение на травма, но това не било достатъчно оправдание за олимпийския комитет и Виталий не успява да вземе участие в олимпиадата. Вместо него от Украинската спортна федерация изпращат брат му Владимир Кличко. След успешна кариера в аматьорския бокс (95 мача, 80 победи (72 с нокаут) и 15 поражения) дебютира на професионалния ринг едновременно с по-малкия си брат през ноември 1996 година. Състезава се до 2013 година.
Владѝмир Владѝмирович Кличкò
E бивш украински професионален боксьор, двукратен световен шампион в тежка категория.
Поради отличните си боксови умения, изключителна сила и на двете ръце, както и поради подвижността си, той е считан за един от най-великите шампиони в историята на тежката категория.
Става олимпийски шампион на Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. в тежка категория (над 91 кг.) и световен шампион по бокс при професионалистите във версиите: WBA (2011 – 28 ноември 2015), WBO (2000 г. – 2003 г., 2008 г. – 28 ноември 2015), IBF (2006 г. – 28 ноември 2015 г.), IBO (2006 г. – 28 ноември 2015 г.), а също така по версията на авторитетното списание The Ring (2009 г. – 28 ноември 2015 г.).
Владимир Кличко участва в 29 мача за световни титли, като през кариерата си е победил 9 настоящи или бивши световни шампиони, както и 12 непобедени боксьори. Владимир Кличко е шампион в продължение на 4382 дни от 2000 до 2003 година и от 2006 до 2015 година, което е рекорд в историята на тежката категория.