Наистина ли използваме само 10% от мозъка си?
Каква част от мозъка използва всеки човек през деня?
През 1936 г. американският писател Лоуел Томас пише във въведението си към книгата на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и да влияем на хората“. Записва това, което ще се превърне в често повтаряно твърдение.
„Професор Уилям Джеймс от Харвард казваше, че средният човек развива само 10% на неговите латентни умствени способности.”
Тази идея заживява свой собствен живот, като някои хора по-късно твърдят, че хората използват само 10% от мозъка си.
Но дали е вярно?
Въпреки че остава несигурно дали Джеймс, смятан за баща на американската психология, е автор на това твърдение, сигурно е, че то е безспорно невярно. По-скоро „ние винаги използваме целия си мозък“. Това каза Ерин Хехт, асистент по еволюционна неврология в Харвардския университет, пред Live Science.
„Това е просто толкова смешен мит“. Допълва Джули Фратантони, когнитивен невролог и ръководител на операциите за The BrainHealth Project в Тексаския университет в Далас. Като за начало, тя дори не е сигурна дали 10% се отнасят за обем или нещо друго. „10% от енергийния метаболизъм ли са? 10% от електрическата активност ли са? Нивата на оксигенация в кръвта ли са?“ Този мит е толкова разпространен, че учениците питат за него. „В часовете ми, когато някой повдигне този мит, казвам: „Ако използвате само 10% от мозъка си, вероятно сте свързани към вентилатор“, каза Хехт.
Хехт оприличи мозъчната дейност на сърцето, когато тялото е в покой. Сърцето продължава да изпомпва, дори ако не работи с пълния си капацитет. По същия начин целият мозък и неговите клетки, наречени неврони, винаги са активни дори само на базово ниво. „Невроните трябва да се активират на някакво базово ниво, за да се запазят здрави“, каза тя.
Според Fratantoni и Hecht, докато мозъкът е класифициран в отделни региони, органът работи чрез различни мрежи. Нито един регион никога не действа изолирано. Фратантони даде пример за мрежата в режим по подразбиране, която включва няколко когнитивни области за обработка на мисли и социални взаимодействия.
И така, как да разберем кои части от мозъка са активни?
Най-добрият инструмент, с който разполагаме за измерване на мозъчната активност, е функционалният магнитен резонанс (fMRI). Тази техника за невроизобразяване изисква някой да лежи в подобен на тръба скенер, докато реагира на различни стимули. Скенерът измерва промените в кръвния поток в мозъка, което показва повишено използване на енергия в различни региони.
„Идеята е, че части от мозъка, които получават повече кръв, изгарят повече енергия. Следователно са по-функционално ангажирани с това, за което си мислите.“
, каза Хехт.
Нашите мозъци набират по-малко ресурси за умения, които познаваме добре. Когато упражняваме дадено умение, мозъкът ни се променя по няколко видими начина. Първо, мозъчната тъкан, свързана с регионите на това умение, се увеличава физически, според Хехт. Тя казва, че изследователите предполагат, че този растеж може да идва от неврони, които се разклоняват, за да се свържат със съседни неврони, или от повишена васкуларизация, която би улеснила повече кръвен поток. В същото време, колкото повече се упражнява мозъкът в дадено умение, толкова по-ефективен е той и толкова по-малко енергия изисква.
„Когато станете по-умели в нещо, което се учите да правите, по-малко от мозъка ви е активен.“
, каза Хехт.
Умствената енергия или съзнателното усилие, изразходвано за изпълнение на задача, е друг ефективен начин за хората да измерват личната си употреба на мозъка, каза Фратантони. Тъй като човек не може да тества научно умствената енергия, този показател позволява субективност.
„Това, което предполагам, би било по-добрият начин да помислите за това, е знаете ли изобщо какъв е вашият капацитет?“. „Какво бихте могли да правите, за да достигнете повече от пълния си потенциал?“ Според Хехт отговорът е усърдно да практикувате каквото и да е умение, което култивирате.
В крайна сметка идеята за използване на 10% от мозъка е не само неправилна, но и неуместна. Хехт спомена, че след инвалидизиращо нараняване или инсулт, някои хора могат да укрепят отново способностите си “с други части на мозъка, които поемат функцията”, която увреденият регион е контролирал. Невероятно пластичният ум може да се пренастрои, когато регион е изгубен или повреден, така че това, което съставлява 100%, може да се промени. Дори с наранена или отстранена част от мозъка, всеки ум може да намери начин да работи с пълния си капацитет.
