Най-елитните бойни сили в историята
Използвайки хоплони, коне и мускети, тези свирепи бойци промениха историята. Безрасъдно смели, упорити, с остър ум и без скрупол тези мъже са най-елитните бойни сили в историята.
През цялата история войниците са били призовавани да се бият за своя регион, за своята страна, за своя крал, за своя император. И през цялата история те се появяват добре обучени и добре оборудвани, за да посрещнат специфичните военни предизвикателства и технологии на своето време. Независимо дали са били пехотинци или биещи се за своя древногръцки град-държава. Конни стрелци, завладяващи Азия, или граждански войници, хващащи оръжие, за да извоюват независимост за новоизлюпените САЩ. Те са били елитни бойни сили създаващи история! Ето ги и тях:
Монголските конни стрелци
Монголските конни стрелци са били страхотна и известна група воини, които са изиграли решаваща роля във успехите на Монголската империя. Тя е била огромна земна империя през 13 – ти и 14 – ти век, която произхожда от съвременна Монголия и с течение на времето е завладяна Китай, Централна Азия, Близкия изток и части от Източна Европа.
Според китайските хронисти:
„По природа монголците са добри в ездата и стрелбата с лък. Следователно те завладяха света чрез това предимство на лъка и коня. Силни, упорити, корави и страховити! В тази комбинация няма мъж, който да не бъде завоевател!”
Вярно е, че монголските бойци, включително Чингис хан и неговите наследници са били отгледани на седлото. И техните коне, малки, но силни животни били отгледани в степите. Подбирани били най-силните и издръжливи коне. Тези които били страхливи или болнави ставали на храна и дрехи.
Войниците обикновено имали няколко животни, за да могат да се преместят на нов кон, когато предишният се измори, или е ранен… или умре в битка.
Поддържайки по този начин светкавичните си атаки по време на битка, довели до завладяването на обширни територии.
От ранна детска възраст и момчетата, и момичетата яздели коне. Веднага щом можели да достигнат стремената на седлото, те се научавали да боравят с монголския извит лък, направен от рог, дърво и сухожилия. Застанали в стремената, монголските конни стрелци можели да яздят напред и да стрелят назад. Стрелите им летeли на повече от 600 метра и на близко разстояние пробивали бронята на всеки враг. Умелите жени ездачки защитавали племето си, когато войниците ги нямало, а понякога при нужда се присъединявали към предната линия заедно с мъжете.
С времето обаче стрелбата с лък остарява в променящия се свят. Някогашната могъща Монголска империя се раздробява на различни наследници и в крайна сметка изчезва от позицията си на господство.
Хоплитите на Древна Гърция
Тежко въоръжени пехотинци в древна Гърция, хоплитите попълват редиците на гръцките армии. Наречени така, заради кръглия, широк 92 см., покрит с бронз дървен щит- хоплон. Тези мъже били извлечени от заможните класи. Това били граждани, които можели да си позволят скъпото бойно снаряжение, което трябвало да носят.
Интересното е, че атинските хоплити са били случайни войници, привличани на служба, когато е необходимо.
Спартанските хоплити, от друга страна, са били изключително опитни бойци, които са били строго обучавани от седемгодишна възраст. За тях са се водили легенди, че били непобедими и несломими пред нищо!
Когато е напълно екипиран, всеки войник е носил хоплона на лявата си ръка. В дясната си ръка държал копие дълго около 243 см. с бронзов връх. Къс железен меч служещ като резерва в близък бой. Шлем, нагръдник и наголенници (предпазители за пищяла). Цялата броня с оръжията е тежала около 30 кг. Хоплитите се биели рамо до рамо във фаланга, плътно струпани редици, обикновено дълбоки осем реда.
Те изиграват значителна роля в решаващи битки. Включително битките при Маратон, Термопилите и през Пелопонеската война. Естествено с развитието на войната и появата на повече професионални армии, традиционната тактика на хоплитите постепенно станала по-малко доминираща на бойното поле.
Римските легионери
Римските легиони са били гръбнакът на римската армия по време на разцвета на Римската република и империя (около 3 – ти век пр. н. е. до 5 – ти век сл. н. е.). Като част от професионална единица те получавали редовно заплащане, добро обучение и добро бойно снаряжение. Тежко въоръжени със 213 см. копия и тежки мечове и защитени с шлем, щит и броня, легионерите атакували линия по линия. Хвърляйки копията и последвайки ги с остриетата. Стена, наподобяваща жив танк, помитаща всичко след себе си.
Легионерите били легендарни с това, че са свирепи срещу враговете си и почти толкова зли срещу слабостта в собствените си редици. „Унищожаването“ например включвало екзекутирането на един от всеки 10 члена на лоша кохорта.
Войниците също били трудолюбиви и практични. Инженери и строителни работници придружавали войските, работейки с тях за изграждането на километър по километър, крепости и мостове, наследство, което остава и до днес.
Испанските конкистадори
Терминът „конкистадор“ идва от испанската дума conquistar, което означава „да завладявам“.
Стремейки се да разширят територията и влиянието на Испания и Португалия, тези опитни военни лидери, изследователи и авантюристи, сред тях Ернан Кортес, Франсиско Писаро и Хуан Понсе де Леон, накарали своите войници да доминират в Новия свят през 16 век. Тяхната цел била богатства и разпространение на християнството и унищожаване на местните култури с оръжия и болести.
Конкистадорите са били оборудвани със смесица от традиционно европейско оръжие и броня. Оръдията и преносимите оръдия били от съществено значение. Войниците също носели аркебуз, дългоцевно оръжие с кибрит, което било бавно и неудобно според съвременните стандарти, изобретено през 1400 г. С течение на десетилетията обаче други видове оръжия и след това кремъчни пушки ще заменят това неудобно оръдие на конкистадорите. Бронята им включвала нагръдници, шлемове и щит, въпреки че не всички от тях можели да си позволят такава защита.
Тъй като великите империи, на които са служили, западат, ерата на конкистадорите приключва.
Самураите
Самурай е една от четирите основни класи в Древна Япония, а именно: самураи, земеделци, занаятчии и търговци.
Това са т. нар. защитници на Япония, войни, които живеят според свой неписан закон Бушидо – път на воина. Споменат в края и началото на 16 век в произведението на Цунетомо „Хагакуре“.
Важна част от бушидо закона било сепуку – самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи – ездачи на коне. Като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината – вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна. Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.
Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализирания образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря и родитана си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира материалните блага.
След 11 век от самураите се очаквало освен да са добри воини, но и образовани!
Самураите през време на големия мир на Токугава остават в голямата си част безработни, тъй като тяхната единствена професия била войната. Мнозина започнали да упражняват други професии – търговци, селяни, занаятчии или монаси. Други отворили училища, където преподавали на други своите умения в боя. Така се появили самурайските школи по бойни изкуства. Често се случвало самурай да загуби работата си – обикновено служба при някой благородник и тогава се превръщал в ронин – буквално „човек вълна“, носещ се без посока като морска вълна. Самураите без господар често прибягвали до непочтени методи за преживяване като разбойничество и грабежи.
За съвременни наследници на самураите в днешна Япония се считат хората от т.нар. Якуза – престъпните организирани групировки. Наричат ги още кабукимоно, в превод „лудите“. За кабукимоно се говори още в древността, когато имало групи от шумни самураи, които се държали арогантно, предизвиквали безредие и паника сред населението, говорели на характерен жаргон, носели различни прически и дрехи от стандартните за времето си, и носели по-дълги от обичайните мечове. На тях дължи името си традиционният театър кабуки.
Смели, силни, неуморими, добре организирани и задружни! Това са били едни от най-силните и елитни отряди за водене на войни!
Прочетете още… Еволюцията на бронежилетките
Автор: Радост Филипова
