НАЙ-СТРАШНАТА болест на всички времена?
Знаете ли, че митът за вампирите произхожда от заразени с бяс хора?
Бесът е наистина ужасяващ
Името на заболяването идва от латински: Rabies Lyssa. Тя е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото.
Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Думата rabies е с произход от санскрит, където „rabhas“ означава яростен, буен. Думата „λύσσᾰ“ на старогръцки носи същото значение
Исторически сведения за заболяването
Заболяването е познато от най-дълбока древност, като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII век пр.н.е.
Оттогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени!
В Индия болестта е позната от 1500 – 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма. Който според текста имал две кучешки глави и когато те идвали на “власт” в тялото наказвали хората с лоша карма. В друг текст се казва, че били две кучета, които навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта.
В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши
Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. Една от съвременните теории за произхода на върколаците е, че това са хора болни от бяс. Във вярванията за тези същества ухапаният от върколак също се превръща във върколак, а това е една от епизоотичните характеристики на заболяването.
В древна Гърция първият учен, описващ болестта, е Хипократ. Това става около 400 г.пр.н.е., а по-късно в проучването на беса се включва и Аристотел, който посочва, че болестта се предава посредством ухапване от животно на животно.
Бесът при хората е описан за пръв път от Целзий (Anders Celsius)
Като употребява названието хидрофобия и съветва изгаряне на раната след ухапване. В периода 1881 – 1889 г. върху изучаването на болестта работи Луи Пастьор с екип от сътрудници. Те установяват, че причинителят на беса е специфичен „микроб“, който се локализира в централната нервна система. Изследванията също показват, че ако причинителят се подложи на отслабване, може да се използва за имунизация и благодарение на това е създадена първата ваксина против бяс.
На 6 юли 1885 г. Пастьор извършва първата ваксинация на човек с това заболяване – 9-годишният елзасец Жозеф Майстер, ухапан от бясно куче. През 1901 г. Ремлингер и екип от сътрудници изолират вируса на беса, а през 1903 г. учените Бабеш и Негри описват специфични протоплазмени телца в мозъчни клетки от болни животни. Днес тези телца са наречени на тяхно име – телца на Бабеш-Негри.
Кой създава ваксината против бяс?
Луи Пастьор, създателят на ваксината против бяс, 1885 година
През 1867 година „Екол нормал“ създава за Луи Пастьор лаборатория по физиологична химия, която той оглавява до 1888 година. През 1873 година става член на Френската медицинска академия, а през 1874 година парламентът му отпуска пожизнена рента.
През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките. При експериментите един от бактериалните щамове се оказва развален и не успява да предизвика болестта при инфектираните с нея кокошки. Използвайки повторно тези животни, той установява, че вече не може да ги зарази, дори и с нормални бактерии.
Отслабените бактерии са създали имунитет срещу болестта, въпреки че са предизвикали съвсем слаби симптоми.Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 година Пастьор провежда първата успешна ваксинация – на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 година е избран за член на Френската академия.
През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като през 1885 година Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете.Откритието получава международна известност и през 1887 година в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.[
Разпространение на беса в България
В България заболяването също има подем в годините на Втората световна война и малко след това. В периода 1948 – 1950 г. е подета кампания за ваксиниране на домашните кучета, при което случаите на констатиран бяс рязко намаляват. В началото на 80-те години на XX век заболяването отново придобива огнищен характер в популацията на лисиците. Към настоящия момент бесът е широко разпространен в Северна България и доста по-ограничен в Южна България.
Годишно в България се регистрират между 10 и 20 случая на убити животни, болни от бяс.
Kато в някои години са възможни и пикове на заболяването. Те са както при диви (лисици, чакали и диви котки), така и при домашни животни, имали контакт с природата и вероятно ухапани от болни диви животни. Най-често това са кучетата и в по-малка степен котките. Дълго време заболяването практически отсъства в Южна България, а Стара планина е смятана за естествена преграда за преминаването на болни животни от север на юг. През 2007 г. обаче са регистрирани няколко случая на болни лисици и домашна котка в района на Нови Искър. Оттогава до днес са регистрирани и случаи на болни диви животни в Кюстендилска, Пернишка, Софийска област и София-град. Последните нашумели случаи за убити бесни домашни и диви животни са във Владая, край язовир Студена, района на Белоградчик, Монтанско, и Шуменско.
За периода 1998 – 2006 г. не е имало регистрирани случаи на бяс в Южна България.
За посочения период от време в Северна България бяс по животните е регистриран във всички области, а ежегодно се регистрират случаи поне в 6 – 7 от тях. Причините за това се обясняват с факта, че в съседните на България страни като Румъния и Сърбия бесът по животните е широко разпространен и животни от тези страни преминават от запад и от румънската част на Добруджа от североизток. Стара планина служи като естествена бариера за болните от бяс животни и пречи за преминаването им на юг. Въпреки че в Република Турция заболяването е също широко разпространено, липсата на регистрирани случаи в съседните области се обяснява с факта, че по цялото протежение на общата ни граница има гранично съоръжение (ограда от мрежа), което представлява изкуствена преграда за преминаването на болни животни. В Република Гърция, а до юли 2011 г. и в Северна Македония няма регистриран случай на бяс при животните през последните десетилетия. Това обяснява и по-ниската степен на разпространение на заболяването в Южна България.
Последният случай на заболяване от бяс на човек в България е докладван през 2001 г. при шестгодишно момиченце хоспитализирано в клиниката по заразни болести при Медицински университет гр. Варна. Детето е прието с признаци на енцефалит като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.
Из света
За разлика от България в световен мащаб проблемът с беса е значително по-сериозен. Годишно от бяс умират повече от 35 хиляди души. Според други източници жертвите на беса ежегодно са 55 хиляди души, като на всеки десет минути умира по един човек от това заболяване. Поради особената значимост на този факт международната общност обявява 28 септември за „Международен ден за борба с беса“. Най-много заболели хора от бяс се регистрират в Азия. Там са 80% от случаите. Индия е на първо място по брой на жертвите от това заболяване. Заедно с Пакистан и Бангладеш ежегодно броя на умрелите е около 40 000 души. През втората половина на XX век Китай е сочен за втори в света по заболели от бяс хора. За периода 1950 – 2004 г. в страната са заразени 103 200 души, а случаите на бяс са с по-голяма гъстота в провинциите на юг от р. Яндзъ.
В цяла Америка се регистрират случаи на заразени от бяс хора, включително и в някои от карибските страни. Гъстотата им обаче е различна. В периода 1990 – 1994 г. 65% от всички случаи на заразени хора са били в Мексико, Бразилия и Перу. Висока е заболеваемостта и в Гватемала, Колумбия, Еквадор и Боливия. В същия период не са регистрирани случаи на бяс при хора и кучета в Чили, Уругвай, Коста Рика и Белиз.
Страната в Африка с най-голям брой заболели от бяс е Танзания. Ежегодно от болестта умират около 1500 души, предимно деца.
В Европа ежегодно от бяс умират между 7 – 12 души. Заболелите хора са най-вече от Русия и Украйна и се заразяват предимно при ухапване от домашни и скитащи кучета.
Това е заболяване, което е изключително опасно и дори да се лекува на време оставя трайни увреждания в животното и човека.
Когато решите да погалите диво животно, което незнайно как е събрало кураж да дойде до вас, помислете добре дали не е болно.
