Човекоядците в историята
Всички сме чували смразяващи кръвта истории за жестокост. Криминалните книги и филмите за серийни убийци с ужасяващо влечение към човешката плът сякаш ни карат да асоциираме думата „човекоядец“ с опасен психопат или с туземец от място, изостанало със столетия от цивилизацията. Ако мислите, обаче, че най-страшните човекоядци са убийците-психопати, едва ли може да сте в по-голяма грешка. Те са дребен проблем пред истинските човекоядци, които идват направо от дивата природа и всяват ужас в цели държави.
Това се хищни животни, които преживяват от човешко месо. Част от тях са избили повече хора от някои страшни природни бедствия или малки военни конфликти. В своята история човечеството непрестанно се е сблъсквало с такива чудовища и е страдало, преди да успее да ги надвие. Оставящи митове и легенди след себе си, носещи се през годините, всяващи страх у поколенията.
Дяволи, таласъми и преродени зли шамани… това са малка част от ужасът, който тези животни всяват у човека.
Те са оставили следи във фолклора и митологията на много народи, а тук представяме само тези, които документирано са съществували. Има един древногръцки мит за Немейския лъв, който тероризирал град Немея и околностите му и бил убит от Херкулес.
Пред най-страшните зверове от тези, за които ще разкажем, Немейският лъв изглежда като едър уличен котарак с кофти характер.
Лъвовете от Ньомбе
Историята с този лъвски прайд, практически обявил война на хората, се е случила през 1932 година. В околностите на град Ньомбе, Танзания, група лъвове започнала ужасна вълна от убийства, поради което дори влязла в местния фолклор. Смятало се, че ги контролира вещер-лечителя Матамула Мангера, който така отмъщавал на собственото си племе. Поводът бил съвсем политически, защото са го свалили от поста му като племенен шаман.
Хората от племето били тъй ужасени от лъвовете, че дори не говорели за тях. Страхът бил толкова голям, че вярвали, че от самото им споменаване ще се появят. Те поискали от вожда да възстанови Матамула Мангера на поста му, но той отказал. Кръвожадните животни продължили да вземат жертви. Крайният брой на избитите от тях хора се оценява на минимум 1500 души, а по някои оценки – 2 000.
Прайдът е бил много голям! Може би над 20 звяра, защото не изчезнал дори след като известният ловец Джордж Ръшби избил 15 от лъвовете.
Останалите напуснали района и кошмарът спрял. Науката няма еднозначно обяснение за поведението на хищниците.
Mестните, разбира се, вярват, че всичко е приключило, защото вождът най-накрая се съгласил да възстанови Матамула Мангера на поста му. Лъвовете от Ньомбе са последни в тази градираща класация. Въпреки огромния брой убийства „на глава“ от прайда не могат да се мерят с останалите в списъка ни тук.
Мечокът Кесагаке
Сред японците мечките имат страховита репутация на човекояди. Въпреки че инцидентът със Санкебецу изигра значителна роля в култивирането на този страх, той не е без основание. През първата половина на 20-ти век, 141 души са били убити при нападения на мечки на Хокайдо… И около 300 души са ранени. От 1962 г. насам са регистрирани 86 атаки, довели до 33 смъртни случая.
Първата среща с голямата мъжка кафява мечка, която по-късно е отговорна за убийствата, се състояла в средата на ноември 1915 г. . Когато се приближила до ферма в Санкебецу. Докато появата му разтревожила живеещото там семейство Икеда и уплашила коня им, мечката си тръгнала. Единствено е яла само набраната от хората царевица. След като мечката се появила отново близо до фермата на 20 ноември разрушила един обор. Принуден, главата на семейството, заедно с двама матаги – специализирани зимни ловци с опит в убиването на мечки, тръгнали след животното. С цел да отблъснат създанието, което ги тероризира. Когато мечката отново посетила чифлика след 10 дни, четиримата мъже стреляли по нея и ранили животното.
Тези животни са подвид кафява мечка се срещат на северния японски остров Хокайдо. Преди това са били открити на най-големия остров Хоншу. За жалост са били доведени до изчезване в края на последния ледников период, преди около 15 000 години.
Извън Япония популациите се срещат в Китай, Русия и Корейския полуостров. Усури е особено голям подвид, като най-големите индивиди съперничат по размер на най-големия подвид кафява мечка, Кодиак.
Факт е, че най-силният хищник в Япония е кафявата мечка. Именно един мъжкар от този вид е причинил ужаса в селото Санкебецу през 1915 година. По онова време селцето на о-в Хокайдо било малко, с голяма зона от дива природа около него. Именно в нея живеели много кафяви мечки, включително гигантът, наречен Кесагаке. Свикнал да слиза в селото и да яде от прибраната от полето царевица, докато се превърнал в бедствие за селяните. Затова бил прострелян, но не смъртоносно, и избягал в планината. Хората вярвали, че след раняването, Кесагаке ще се научи да се бои от тях и няма да се завърне.
Това била горчива грешка …
На девети декември Кесагаке влязъл в селото и всял нечуван страх. Нахлувайки в къща на самотна жена с бебе ги напада и убива. Тридесет души се втурнали след него и го простреляли отново, но пак леко. По-късно мечокът се върнал при къщата и всички въоръжени пазачи тръгнали да го преследват. Това оставило селото беззащитно и мечокът, избягвайки потерята, нахлул в друга къща, нападайки всеки, който му се изпречи. Броят на ранените е неизяснен, но загинали две деца и бременна жена, която мечокът изтърбушил и извадил плода. Така за два дни Кесагаке убил 6 души и предивикал ужас в цялата околност.
Въоръжените селяни се страхували да продължат сами преследването и повикали опитен ловец на едър дивеч. Именно той идентифицирал големия мечок като Кесагаке и им казал, че звярът е убивал и преди нападението в Санкебецу. Най-накрая, на 14 декември, именно този ловец застрелял мечката. Животното било високо 3 метра, тежало 380 килограма и в стомаха му намерили човешки останки.
Чудовищното животно убило директно 6 души. Няколко други умрели от раните си, а един от оцелелите се удавил в реката, докато бягал от него. Кесагаке е в тази класация не само заради броя жертви, но и заради ужаса, който причинил. Селото Санкебецу било изоставено след неговия погром и се превърнало в призрачно селище. Целият район се обезлюдил.
Тигрите от Кумаон
Те били две тигрици, майка и дъщеря, за които се знае, че са убили 64 души в Източен Кумаон, Индия. Първото им убийство е станало през 1925 година, а двете са върлували на територия от 1 500 квадратни мили.
След 4 години терор над селяните, през 1929 година бил извикан известният ловец на опасни хищници Джим Корбет. След обстойно проучване на района, той успял да застреля дъщерята. Майката била убита чак през март 1930 година. Аутопсията показала, че имала счупвания по ноктите и по единия кучешки зъб, а предните й зъби били силно износени. Вероятно това я е затруднявало да лови нормалната си плячка и е минала на хора. В последствие е научила и дъщеря си.
Ловецът разказва и за много други ловни изживявания с тези смразяващи кръвта тигри в Кумаон. Като двете тигрици от Човгар били една от най-запомнящата му ловни случки. Корбет е описал ловните си приключения в много книги. Там той грабва интереса на всеки читател и запалващ ловната страст на любителите на този спорт.
И още …
Записано е, че тигрите са убили повече хора от всяка друга голяма котка в света. Носят отговорност за повече човешки смъртни случаи чрез директна атака от всеки друг див бозайник. Съобщава се, че около 1000 души са били убивани всяка година в Индия в началото на 1900 г.
Като една индивидуална бенгалска тигрица е убила цели 436 души в Индия. Друг мъжки тигър убил около 129 души в мангровата гора Сундарбан от 1969 до 1971 г. За разлика от леопардите и лъвовете, тигрите-човекояди рядко навлизат в човешки жилища, за да придобият плячка. Съобщава се, че по-голямата част от жертвите са били на територията на тигъра, когато е извършена атаката. Освен това атаките на тези котки се случват предимно през светлата част на деня. За разлика от тези, включващи леопарди и лъвове, които използват прикритието на нощта.
През 2008 г. загубата на местообитание поради циклона Сидр довежда до увеличаване на броя на нападенията срещу хора. Тъй като тигрите преминали към индийската страна от Бангладеш.
Има теория , че тъй като тигрите пият прясна вода, солеността на водите в района служат като дестабилизиращ фактор в живота на тигрите. Което на свой ред ги държи в постоянен дискомфорт и ги прави изключително агресивни. Други теории включват споделянето на тяхното местообитание с хората и консумацията на човешки трупове по време на наводнения.
Призрака и Мрака
През 1898 година британците започнали строителството на железопътен мост над река Цаво в Кения. Нещастните работници на строежа през следващите 9 месеца станали обект на атаки от два лъва-човекоядци. Те ставали все по-безстрашни и фаталните нападения започнали да зачестяват, довеждайки хората до такъв ужас, че строежът спрял. Лъвовете вече дори не завличали жертвите си на скрито, а ги ядели на няколко метра от палатките.
Работниците ги смятали за демони и им дали прякорите Призрака и Мрака.
Проблемът с лъвовете бил огромен, тъй като хората напускали района на Цаво сa стотици. Главният инженер Джон Хенри Патерсън нямал друг изход, освен да се опита да убие човекоядците. Макар че за малко сам не станал жертва, през декември 1899 г. той успял да застреля първия от тях. След упорита игра на “котка и мишка”, точно две седмици по-късно, убива и втория. Така черната серия на Призрака и Мрака приключила след 140 убийства.
Лъвовете са запазени в музея на Чикаго, където могат да се видят и до днес. За жалост, първоначално са били изложени в малкия музей в Цаво. Там климатичните условия, молците и лошата поддръжка на сградата е оказала влияние на експонатите. Това обаче не пречи, да се усети тяхната злокобна природа – на човекоядци.
Интересно: Историята е била толкова завладяваща през годините, че има заснет филм с участието на Вал Килмар и Майкъл Дъглас.
Лъвът от Мфуве
Лъвът -човекояд Мфуве е бил един от най-големите лъвове -човекоядци в историята. С над 3,0 метра дължина и тежащ 230 кг. Този звяр е бил наистина много внушителен!
Изял шест човека около Мфуве, главното селище в долината. Намирането, залавянето и убиването на този лъв е било изключително трудно. На ловецът и неговите придружители са били необходими цели 12 дни, за да го открият. Животното им се е измъквало под носа, без значение какви капани са му поставяли. Накрая се появява пред един бейт за лов, но там е ранен. Отново започнала гонитба и стрелянето в гъсталака, в който лъвът бил скрит било изключително трудно и опасно. През тази мисия умират 3-ма човека. В крайна сметка, самецът е убит е през 1991 г. в долината на река Луангва, Замбия, от американеца Уейн Хосек.
Тялото на котката е изложено в Музея на полето в Чикаго от 1998 г. Като неговият екземпляр се присъединява към прословутата двойка лъвове от Цаво. За жалост и тук климатичните условия, молците и лошата поддръжка на музеят в Мфуве е оказала влияние на експоната. Гривата на лъва е паднала, доста от кожата на едното бедро липсва, както и няколко нокътя.
Това се дължи на изискването на властите, да се успокои населението. Трябвало е убитото животно се одере и разнесе из селата, за да се покаже на селяните. Така те имали доказателство, че звярът няма повече да ги тормози. Не бива да забравяме и факта, че в Африка имат традиция, когато се убие хищник, да се вземе снопче козина.
Леопардът от Рудрапраяг
Леопардът от Рудрапраяг е бил мъжки леопард-човекоядец , за който се смята, че е убил над 125 души. В крайна сметка е убит от ловецът и писател Джим Корбет.
Първата жертва на леопарда е била от село Бенджи през 1918 г. През следващите осем години хората се страхували да тръгват сами през нощта по пътя към хиндуистките светилища Кедарнатх и Бадринатх. Маршрутът минавал през територията на леопарда и малко селяни напускали къщите си след свечеряване. Леопардът, предпочитащ човешка плът, разбивал врати, скачал през прозорци, и копаел под портите, за да влезе. Представете си ужасяващият звук от ноктите му, които дълбаели тухлите от кал или сламените стени на колибите. Правел всичко, за да измъкне обитателите навън.
Според официалните данни се твърди, че хищникът е убил над 125 души. Въпреки това Корбет отбелязва, че броят на смъртните случаи вероятно е бил по-висок поради неотчетени убийства. Нека да не забравяме нараняванията, получени при атаки.
Отряди от войници, включително и британски войници са били изпратени да го проследят, но не успяват. Опитите да се убие леопардът с мощни капани и примамки с отрова също се провалят. Няколко известни ловци се опитват да заловят леопарда и британското правителство дори предложило финансови награди. Всичко това обаче завършило с провал. През есента на 1925 г. Джим Корбет се заема да убие леопарда и след десет седмичен лов го прави, на 2 май 1926 г.
В Рудрапраяг има и до днес табела, която отбелязва мястото, където е бил застрелян леопардът. В месността се провежда панаир в чест на убийството му.
Леопардът е бил обект на два телевизионни сериала на BBC Manhunters от 2005 г. В епизода “The Man-Eating Leopard of Rudraprayag” , който е изцяло измислено представяне на лова на Джим Корбет. Истината е в неговите разкази в книгите му.
Вълкът от Гизинге
Вълкът от Гизинге – Швеция е човекоядец, който за три месеца напада и убива много деца в началото на 1820 година.
По време на тримесечен период между 30 декември 1820 г. и 27 март 1821 г. вълкът напада 31 души. По сведения е имало общо 12 смъртни случая.
С изключение на една 19-годишна жена, която е била разкъсана в гората. Всички останали жертви на фатални атаки са деца на възраст между три и половина и 15 години.
Вълкът е убит на 27 март 1821 г. Историческите сведения показват, че преди да стане човекоядец, животното е било заловено като малко кутре през 1817 г. Държано е в плен няколко години, преди да избяга. В плен вълците са склонни да губят естествената си предпазливост към хората и по този начин нападат по-често.
Инцидентът е драматизиран в телевизионния сериал на BBC Two Manhunters във финалния епизод „The Man-Eating Wolves of Gysinge“. Излъчен е на 16 декември 2005 г. и е бил един от най-гледаните епизоди.
Епизодът използва артистична свобода в изобразяването на броя на вълците, участващи в атаки, показвайки две животни вместо едно. Вълците-човекояди са изиграни от кучета порода чехословашки вълчак.
Петнистият дявол от Гумалапур
Кенет Дъглас Стюарт Андерсън (1910-1974) е англо-индиец, прекарал по-голямата част от живота си в Бангалор, Индия. Страстен ловец, той е бил очарован от големите котки на субконтинента. Повечето от неговите ловни романи са свързани с опасностите от убиването на тигри, леопарди и пантери.
Според него общото правило, че леопардите не нападат хора, има едно страховито изключение. Това е леопардът, превърнал се в човекоядец.
“Въпреки че примерите за такива животни са сравнително редки. Но когато се появят, те изобразяват този петнист хищник като двигател на унищожението. Доста равен на неговия далеч по-голям братовчед, тигъра. Поради по-малкия си размер той може да се скрие на места, невъзможни за тигър. Нуждата му от вода е много по-малка и това го прави изключително издръжлив. Ловува с истинска демонична хитрост и дързост! Съчетани с необичайното чувство за самосъхранение и незабелязано изчезване при заплаха от опасност, леопарда няма равен. Единственият представител от семейство котки, който отмъщава до такава степен, че превръща ловеца в плячка.”
Такова животно е било леопардът човекояд от Гумалапур. Този свиреп хищник е установил рекорд от около 42 човешки убийства и репутация на истински хитрец, почти надхвърлящ човешкия интелект. Приписани са му някои страшни истории за дяволска хитрост. Която е държала в страхопочитание население на площ от около 250 квадратни мили, над която е имала неоспоримо влияние.
След като го търси и дебне дни наред, през 1952 г., Андерсън успява да убие свирепото животно. В книгата си, той описва голямата котка с няколко думи:
” И така убих „ Пъстрият дявол от Гумалапур“, леопард, за чиято злобна хитрост не бях чувал никога преди и се надявам никога повече да не срещна.”
Крокодилът Густаве
В река Рузизи в раздираната от конфликти африканска страна Бурунди живее най-ужасният човекоядец на нашето време. Дълъг повече от 6 метра и тежащ около 1 тон! Този нилски крокодил, кръстен Густаве, от френският изследовател Патрис Фей е страшилището на реките. През дългия си живот на възраст над 60 години, крокодилът е убил и изял повече от 300 души. Но окончателният списък с жертвите му ще остане неуточнен. Много от изчезналите около неговия водоем хора не са регистрирани и ще останат „да тежат на съвестта му“.
Някои смятат, че той би трябвало да оглави списъка с най-страшните човекоядци, тъй като е единственият все още жив!
Тази класация може да оспори първенството на шампиона, за който ще прочетете след малко.
Първия филм за него е през 2009г , от BBC и първоначално оператора е помислил, че е хипопотам легнал сред крокодилите. Когато огромното животно се е раздвижило и приближил с камерата си, забелязал, че е огромен крокодил. Покрай него останалите животни изглеждали малки. От описанието, което са имали за разпознаване на външният му вид, са познали, че е великият Густаве – Човекоядеца.
Според местните, Густаве убива за спорта, не само за да се нахрани. Има очевидци, които казват, че е затривал по няколко души с една атака, след което изчезвал за месеци. Никой няма представа къде точно може да се крие гигантското влечуго. Плочките на бронята му носят безбройни белези от ножове и копия. Едно тъмно петно на главата му е единствената останала следа от куршум, явно предназначен да сложи край на неговия живот. Ловците, а веднъж и група войници, се провалили в опитите си да го убият.
Густаве е хитър звяр!
Неговият „кръстник“ Файе се е опитвал да го залови в огромен подводен капан, но чудовището само плувало около клопката.
Изглежда, че през своите над 60 години живот, вече е натрупало много опит и е трудно да бъде измамено. Времената се промениха много от времето на най-страшния човекоядец в историята и сега Файе вече не иска да го убие. Желае да го залови жив и да го държи затворен. Целта е, да го предпази от гнева на хората, а тях – от него. Густаве е уникално същество и може да бъде използван за разплод за спасяване на вида нилски крокодил. В националния парк „Рузизи“ в Бурунди вече има подготвен изолатор, в който да държат най-страшния човекоядец на нашето време…. Ако го хванат…
За последно Густаве е забелязан през 2015 година, когато е нападнал антилопа гну. Тогава снима екип на Animal Planet с ужас заснемат последните минути на горкото животно, докато огромният хищник го потапя под водата.
Африканска петниста хиена
Едни от най-успешните ловци в света и най-разпространеният голям хищник в Африка са хиените. Този вид е винаги интересна тема за обсъждане.
От трите различни вида хиени – на петна, на ивици и кафяви – петнистите са най-големите и най-разпространените. Техният слух и нощно виждане са отлични, което е важно качество за лов.
Хиените са най-опасни, когато защитават своите малки и територия. Силата на ухапване на петнистите хиени е 1100 PSI, достатъчно мощна, за да разбие кости. Те са склонни да атакуват най-лесната плячка. Такива са деца и жени, и конфликтът им с хората нараства все повече с увеличаването на населението в Африка.
Обикновено се смята, че хиените са чистачи, които се хранят с останки от нечия плячка. Но от 1880 г. до днес има различни инциденти, които показват, че те могат да бъдат много опасни и ефективни ловци.
Нападенията на хиени срещу хора често се случват през летните месеци. Това се дължи на факта, че животните мигрират на дълги разстояния поради недостига на храна и вода. Когато ловуват като глутница, хиените могат лесно да убият напълно здрав и силен човек или малка група.
Има сведения, че през 1993 г., група хиени убиват над 60 души за 2 години. Заради митичните вярвания, че хиената е демон, властите неуспешно са се опитали да организират ловци, за да ги убият. Интересното е, че както се е появила глутницата от нищото, така и е изчезнала.
Причини да стане един хищник човекоядец
Бележките на Корбет разкриват, че леопард, който е бил голям възрастен мъжки, в добро здравословно състояние. Изключение правили няколко зараснали наранявания, които са получени от ловци, след като е станал човекоядец. Леопардът е започнал да ловува хора осем години по-рано, когато е бил още млад. Следователно не старостта е причината да се обърне към лов на хора. Корбет споделя, че човешките тела, оставени непогребани по време на епидемии от болести, са основната причина леопардите да станат човекояди.
В края на въведението на своята книга Man-Eaters of Kumaon , Корбет пише:
“Един леопард, в район, в който естествената му храна е оскъдна, намирайки тези тела, много скоро придобива вкус към човешка плът, дори когато болестта изчезне и се установят нормални условия. Той съвсем естествено, след като установи, че хранителните му запаси са прекъснати, започва да убива човешки същества. От двата тигъра-човекоядци от Кумаон и леопарди в местността, които помежду си убиха над петстотин двадесет и пет човешки същества, последва много тежка епидемия от холера. Докато след другият последва мистериозната болест, обхванала Индия през 1918 г. и се наричаше военна треска. “
В животинското царство със сигурност е имало и ще има животни, които нямат страх от хората. Те не делят хората и останалите животни, ние за тях сме плячка. Страховито, но факт.
Не всички животни са човекоядци, някои са обичали хората и са били техни верни бойни другари. Прочетохте ли за: Ездачите на лъвове в Етиопия
Автор: Радост Филипова
