Птицечовката – животно от друга планета?

Птицечовката – животно от друга планета?

Смята се, че е от най-древните обитатели на планетата и от векове озадачава хората с особеностите си. Дълги години учените не могат да определят дали този вид е бозайник или птица. 

С човка подобна на патица, козина и тяло на видра, плавателни ципи на краката, отровен шип на задните крака, няма стомах, нито зъби, снася яйца, но малките му бозаят! Сякаш говорим за вид, написан за някой фантастичен роман. Или е луд експеримент на природата. Дали пък не е животински вид дошъл от друга планета?

Птицечовката прилича на половин дузина различни животни в едно тяло! 

Ornithorhynchus anatinus е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представителя на разред Еднопроходни. Видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство, като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани от рода. 

Тя е смятана за един от най-странните видове бозайници обитавали Земята

Тези животни обитават реки и езера в Австралия и на остров Тасмания. Хранят се с растения, червеи, охлюви, насекоми.  Прекарват целия ден (около 10 часа) във водата  за да търсят храна. 

Живеят около 10 – 15 години. Дължината на тялото е 60 см., като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см. около 15 см. се падат на лопатовидната опашка. Мъжките тежат около 2 кг., а женските 1 кг. Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Във водата птицечовката е в стихията си. Подобно на видрата и бобъра, тя показва невероятно изящни движения при плуване. На сушата обаче е тромава и трудноподвижна. Мъжките екземпляри имат отровен шип на задните си крака, токсинът може да убие куче Динго, но не и човек. Това не значи, че отровата не причинява дискомфорт на голям възрастен човек – повръщане, виене на свят, висока температура, припадъци и др. 

В миналото хората се хранели с месото на птицечовките, днес ловът им е забранен, защото популацията им е драстично намаляла. 

Екипът на Австралийската телевизия (ABC) прекарва три години в наблюдение на тези странни земни и водни обитатели. Тяхната мисия е била да успее да заснеме начина им на живот – с най-модерни технологии и с изключително търпение.  Благодарение на това проучване, те правят много интересни открития за този вид. 

Ето няколко неща, които може би не сте знаели за най-забележителното животно на планетата

1. Някога е била гигант

Древните версии на много съвременни животни, включително пингвините, са били огромни чудовища в сравнение с животните, които познаваме днес. И птицечовките не са по-различни. През 2013 г. откриването на един зъб помогна на изследователите да идентифицират праисторическа птицечовка, дълга повече от 2 местра – два пъти размера на съвременното животно.

Още един интересен древен бозайник, който е открит наскоро е  слон на 500 000 години !

2. Шесто чувство

Това живеещо предимно под водата същество има шесто сетиво. Това е един суперсензорен орган с хиляди клетки реагиращи на електрическите полета, генерирани от всички живи същества.  Така че когато ловува, птицечовката затваря очите си, ушите и носа и се оставя на „електролокацията“, която помага да намери точно откъде идват електрически импулси на потенциалната храна.

3. Нямат стомах

Птицечовките не са единствените животни, които са се отказали от образуваща киселина, която е част от стомашно-чревния тракт. Ехидните и почти една четвърт от съвременните риби имат жлъчка, която се свързва директно с червата им. 

4. Еднопроходни

Птицечовките са един от само петте вида съществуващи еднопроходни. Само тя и четири вида ехидни, които се отделят от останалите бозайници преди 166 милиона години. Тези бозайници, снасящи яйца, получават името си от единствения отвор, който служи както за анус, така и за пикочно-генитален отвор. През 2008 г. учените дешифрираха цялата ДНК на птицечовката и определиха, че в съответствие с донякъде причудливия вид на животното, то споделя гени с влечуги, птици и бозайници.

5. Единствени по рода си

Птицечовката е единственото животно освен ехидната, което се приема за бозайник, но снася яйца.

6. Кърмят без зърна

Въпреки че птицечовките се раждат от кожести яйца, бебетата сучат от майка си. Женските птицечовки обаче нямат зърна. Вместо това млякото им се отделя от каналите на млечните жлези на корема. Бебетата го пият, като го изсмукват от гънките на кожата на майка им или козината й.

6. Мъжките имат отровни шпори

Птицечовките са един от малкото отровни бозайници, което е една от техните по-рептилни характеристики. Но за разлика от змиите, отровата на птицечовката не е в зъбите ѝ. Вместо това мъжките имат куха шпора на задните крака, от която се отделя отрова – но само понякога. Въпреки че, самата шпора винаги е там, отровната жлеза се активира и произвежда отрова само през сезона на чифтосване. Което кара учените да заключат, че нейната употреба е за отблъскване на съперниците.

7. Имат скриваща се ципа между пръстите

Въпреки че, могат да останат потопени във вода за няколко минути (в края на краищата те са бозайници) , птицечовките са много по-приспособени за обитаване на водата, отколкото на сушата. Подобно на видрата, прибират гъстата си козина, за да задържат въздушните мехурчета, които действат като изолация в хладните реки. На сушата, късите крайници на птицечовката означават, че тя трябва да изразходва 30% повече енергия от подобен размер сухоземен бозайник, само за да се придвижва. Те имат една особена адаптация, за да облекчат своето движение по сушата – ципата между пръстите на предните им лапи. За да се изкачва по скалистите и влажни брегове на реките, ципата се прибира в лапата и на нейно място излизат остри и здрави нокти.

8. Учените, видели първата птицечовка, мислят че някой си прави шега с тях

В края на 18 век първият образец на птицечовка е бил изпратен в Англия от Австралия. Учените, които го изследвали, помислили, че някой си прави шега с тях. “Това естествено възбужда идеята за някаква измама.”, пише зоологът Джордж Шоу (George Shaw) в първото научно описание на птицечовка, публикувано през 1799 г.

Той отбеляза един от най-забележителните и странни аспекти на птицечовката – способността й да снася яйца.

9. Използват камъчета, защото нямат зъби

Птицечовките нямат зъби, което затруднява дъвченето на някои от любимите им храни, но те са стигнали до гениално решение. Наред с червеите, насекомите, мидите и какво ли още не, тези претърсващи дъното за храна животни вземат и чакъл от речното корито. Птицечовката събира цялата партида в бузите си, за да го пренесе до повърхността, където тя дъвче, използвайки парченцата чакъл като импровизирани зъби, за да смели част от по-твърдата храна. Като внимателно изсмуква смесицата от вода и хранителна каша, без да попадат камъчета в странната храносмилателна система.

10. Използват своите опашки за складиране на мазнини

За разлика от бобрите, с които имат много подобни на пръв поглед опашки, птицечовките не използват опашките си, за да плуват във водата. През повечето време основната функция на опашката на птицечовките е просто да съхранява до почти половината от телесните мазнини на животното в случай на недостиг на храна. Женските птицечовки също използва опашката си, за да инкубира яйцата си.

11. Птицечовката свети на UV светлина

Под видима светлина изключително плътната козина на птицечовката която ги изолира и предпазва в студена вода – е тъмнокафява. Зловещото сияние, разкрито под UV светлина върху музеен екземпляр, е голяма изненада за изследователите.

Биофлуоресценцията – поглъщаща и излъчваща светлина с различен цвят – е широко разпространена при риби, земноводни, птици и влечуги. Но тази характеристика е много по-рядка при бозайниците и това е първото доказателство за биофлуоресценция при бозайниците, снасящи яйца, известни още като еднопроходни, съобщават учени в ново проучване.

Преди това е открита биофлуоресценция само при два бозайника – летящи катерици, които са плацентни бозайници, и опосуми, които са торбести, според изследването, публикувано в списание Mammalia.

Съавторът на изследването Алисън Колер (Allison Kohler) от Тексаския университет за астрономия и изкуства, отдел за диви животни и риболов в Коледж Стейшън, Тексас, преди това е тествала музейни образци на летящи катерици и е установила, че и трите северноамерикански вида – северната летяща катерица (Glaucomys sabrinus) , южната летяща катерица (Glaucomys volans) и летящата катерица на Хумбод (Glaucomys oregonensis) – светят в ярко розово при UV светлина. Колер и нейните колеги съобщават резултатите си на 23 януари 2019 г. в Journal of Mammalogy.

Докато са тествали музейните образци на летяща катерица за признаци на биофлуоресценция, те решават да разгледат и други видове бозайници в същите колекции, разказват изследователите.

Обитатели на Източна Австралия

Птицечовките са животни, водещи полуводен начин на живот, обитаващи Източна Австралия. Те са особена каша от части от различни несвързани животни в едно тяло.

Тези странни бозайници имат космати тела, плоски и без косъм подобни на бобровите опашки, мъжките имат заредени с отрова шпори на задните си крака и широки човки като на патица. Когато европейците от 19-ти век за първи път виждат запазени кожи на тези странно изглеждащи същества, много специалисти смятат, че животното е фалшиво, измама на таксидермист, с патешки клюн, пришит към тялото на къртица, според Природонаучния музей в Лондон.

Откритието на флуоресцентното сияние на птицечовките е от два екземпляра от Тасмания, Австралия, в колекцията на Музея Филд в Чикаго. Сиянието се вижда и при двата екземпляра – един мъжки и една женска, според проучването. След това учените тестват трети екземпляр в Държавния музей на Университета на Небраска в Линкълн – мъжка птицечовка от Нов Южен Уелс, Австралия. Тя също е сияела в зелено на UV светлина.

Зелено-синкавият цвят показва подобен модел и интензивност при мъжките и женските птицечовки, което предполага, че това не е полов белег, свързан с размножаването, съобщават изследователите.

Не разчитат на зрението си

Птицечовките навигират в своята мътна водна среда чрез механична рецепция, на механични стимули като докосване и звук, и електрорецепция, възприемане на естествени електрически сигнали. Тъй като птицечовките не разчитат много на зрението си, възможно е тяхната биофлуоресценция да не се използва за комуникация помежду им, а за да намали видимостта им за хищниците, както при някои биофлуоресцентни ракообразни.

„Въпреки това, полевите изследвания ще бъдат от съществено значение за документиране на биофлуоресценцията на птицечовките и нейната екологична функция при дивите животни.“, пишат авторите на изследването.

Откриването на тайното сияние на птицечовката хвърля светлина и върху тази черта при бозайниците, разкривайки, че не само няколко високоспециализирани вида светят в тъмното.

Тези биофлуоресцентни бозайници заемат разнообразни екосистеми, обхващащи три континента. И сега, с добавянето на птицечовката, те представляват всички основни линии на бозайниците – плацентни бозайници, торбести и еднопроходни. Едно от възможните обяснения е, че биофлуоресценцията на бозайниците, макар и рядка, може да е родова черта, която се е появила рано в еволюционното дърво на групата, според изследването.

Това е вид, който буди въпроси в учените и до днес, а вие какво мислите за птицечовката? Дали еволюцията си е направила шега?

Автор: Радост Филипова