Паоло Брей: Каня всяко НПО в България, което има интерес да бъде подкрепено, да кандидатства при нас!
Световната фондация за устойчивост може да помогне на България
Бихте ли се представил на нашата публика. Разкажете ни за вашите проекти?
Казвам се Паоло Брей и работя в областта на опазването и устойчивостта повече от 30 години. Започнах в началото на 90-те с проекта Dolphin Safe. Тази кауза удостоверява лова на риба тон, без да наранява делфините. В момента съм международен директор на този проект. През 2008 г. разработих Friend of the Sea и след още 10 години Friend of the Earth. Това са програми за защита на застрашени видове, но също така и за сертифициране на устойчиви продукти и услуги.
Каква е мисията на тези проекти и как допринасят за устойчивостта на планетата?
Мисията на Friend of the Sea и Friend of the Earth е да мотивират индустрията да произвежда по начин, който по-добре зачита околната среда. Ето защо вярвам, че сертификатите също могат да бъдат много важен инструмент за постигане на осезаеми резултати в опазването. В същото време, като реинвестираме приходите от дейността по сертифициране в проекти за опазване, ние също проактивно помагаме за опазването в различни части на света.
Като основател и директор на Friend of the Sea, какво ви вдъхнови да създадете тази организация?
В началото на 90-те и края на 80-те години медиите изтъкваха все повече екологични проблеми. Като възможно въздействие върху климата, загуба на местообитания и биоразнообразие. Така че, когато завърших университет, исках да дам своя малък принос за спасяването на тази красива планета, опазвайки биоразнообразието. Ето защо потърсих компании и институции, които работят върху околната среда. След това започнах да работя за Earth Island Institute. Това е неправителствена организация, базирана в Калифорния. По това време стартира проектът “Dolphin-Safe” Tuna. През годините наистина осъзнах, че сертификатите ще бъдат много важен инструмент за постигане на осезаеми резултати в опазването. Така че разработих проекти и сертификати, които се занимаваха с други потенциални въздействия върху рибарството, аквакултурата и след това селското стопанство и земеделието.
След това старият проект се разшири до сегашното състояние. Чеувстваме, че през годините осъзнаването се е променило. Подобрило се е! В днешно време компаниите са ангажирани в опитите си да намалят въздействието си и да бъдат социално отговорни.
Кои бяха основните предизвикателства, с които се сблъскахте в ранните етапи на този проект?
Много хора днес не разбират или може би не помнят, че в началото на 90-те нямаше интернет и използвахме факс, за да комуникираме за всичко. Комуникацията беше много по-бавна. Нямаше достатъчно налична информация например за състоянието на морските ресурси. В днешно време можем да изтеглим всеки документ, всяка научна информация и всичко е много по-лесно. Така че, до 2000 г., когато интернет започна да се разширява, хората не бяха наистина наясно с всички тези проблеми. Беше трудно дори да се комуникира с далечните компании. Дейността наистина се разшири до голяма степен с навлизането на Интернет, като преди това осведомеността беше много по-ниска.
Спомням си, че ходих при различни компании, като им казвах да се снабдяват от одобрени от Dolphin-Safe доставчици. Те ме гледаха сякаш идвам от Марс, защото не знаеха, че продават застрашени видове и не виждаха защо трябва да се движат в тази посока. В днешно време много неща са се променили и компаниите по света заявяват утвърждения за устойчивост.
Като цяло има положително движение, но има объркване и подвеждаща информация, предоставяна на потребителите. Ето защо сертификатите позволяват да се проверят тези твърдения от трета страна, която да удостовери предоставянето на по-добро и надеждно послание при избора.
Бихте ли ни разказал за проекта Dolphin-Safe и неговото значение за насърчаване на опазването на морската среда? Какво е въздействието му върху риболовната индустрия?
Проектът Dolphin-Safe стартира в началото на 90-те години. В момента съм международен директор на този проект. Той започна, защото се появи информация, че индустрията за риба тон е насочена към делфини в частност в района на източния тропически Тихи океан между Баха, Калифорния и Перу. Индустрията използваше хеликоптери с експлозиви в тази зона. А около 50% от стадата от риба тон ще намерите под делфините.
По този начин индустрията за риба тон от 50-те до 80-те години уби приблизително 7 000 000 делфина в тази област… Така унищожи двете местни популации на двата вида, които често се свързват с големите жълтоперести риби тон. Организацията Earth Island успя да направи кадри oт тази дейност. Kадри под прикритие, които бяха направени от морския биолог Сам Лабади. Тези кадри бяха излъчени във филм по големите телевизии в Северна Америка. Така големите компании за риба тон решиха да се присъединят. Проектът Dolphin-Safe се ангажира да не се ловува риба тон по този начин, като постави “мрежи” върху делфините. Постепенно цялата индустрия за риба тон в света се присъедини към проекта. Извършваме около 700 одита всяка година, за да проверим съответствието не само в източната част на тропическия Тихи океан, но и по целия свят, защото има и други проблеми, свързани с риболова на риба тон.
И успяхме да допринесем за намаляването на смъртността на делфините в източната част на тропическия Тихи океан с приблизително 95% до 98%! От първоначалните 100 000 делфина, убивани всяка година, до настоящите 1500. Това ме накара да осъзная, че сертифицирането може да бъде полезно за опазването, и затова стартирах Friend of the Sea. Проектът Dolphin-Safe е предшественик на движението за устойчива морска храна, който цели да отвори очите за потенциалното въздействие на риболова и след това на аквакултурата върху околната среда.
Тук в България нямаме такъв голям проблем с толкова много убити делфини, но когато рибарите хвърлят своите мрежи, за да хванат риба, има делфини, които просто влизат във въжетата. Всяко лято имаме по няколко мъртви случая по нашето крайбрежие…
Да, в Черно море има проблем например с използването на плаващи мрежи, които се наричат Nets-Walls of death (Мрежи-Стените на смъртта), защото са много дълги и плаващи. Така всичко, което е с размера на основната мрежа, се “забива”, което не ги прави правилно селективни.
Това е и причината често в тях да се хващат делфини, а в океаните и китове. По същия начин, когато риболовното оборудване се изгуби, така нареченият призрачен риболов убива други морски видове. Така че това е един от въпросите, които трябва да бъде разгледан от правителствата в ЕС на ниво ООН.
Има забрана за използване на такива мрежи в открито море, които са над 2,5 километра дълги. Това трябва да бъде въведено и наложено, надяваме се и в България.
Можем да се надяваме! Friend of the Sea е известен със своите програми за сертифициране за устойчивост. Как работят тези програми и какви критерии използвате, за да оцените устойчивостта на даден продукт или компания?
Ние разработихме различни стандарти под търговската марка Friend of the Sea Label. Те възнаградиха тези компании, които зачитат морските местообитания. Първоначално разработихме стандартите за морски дарове от устойчив риболов и аквакултури, но след това ги разширихме.
Хранително-клетъчните продукти, по-специално омега-3 добавките и колагенът. Станахме водещи по сертифициране на индустрията за устойчивост, след това разработихме и другите стандарти за козметика като UV кремове, слънцезащитни продукти, които не влияят на кораловите рифове или морското местообитание.
Създадохме стандарти за устойчив туризъм, практики за устойчиво корабоплаване, дори устойчива сол. Събирането на морска сол може да се извършва, но трябва да се произвежда по устойчив начин. В повечето случаи това е в европейските страни, но те също могат да бъдат произведени с въздействие, така че разработихме стандарти и за това.
Всички тези стандарти са достъпни на нашия уебсайт и са публично достъпни. Те са създадени от технически комитет. Ние сме съставени от заинтересовани страни, професионалисти, представляващи различните заинтересовани страни, както и НПО, индустриални формирования, институции и т.н. Одитите се извършват от квалифицирани одитори на независими сертифициращи органи. Това са тези агенции, които обикновено извършват одити и инспекции. Самите те се наблюдават и проверяват също по между си. Акредитирани са от националните органи за акредитация, за да анализират, наблюдават и акредитират тези сертификации, които са наистина надеждни, последователни, професионални, независими и т.н.
Затова извършваме с помощта на сертифициращия орган стотици одити всеки месец. След това одитите се повтарят всяка година или на година и половина, в зависимост от стандарта, за да се провери непрекъснатото съответствие. В някои случаи използваме и сателити, когато сертифицирането е свързано с риболов. Така се наблюдава непрекъснато движението на риболовните кораби, за да се провери дали не ловят риба в защитените морски зони.
Каква роля играят сертификатите и етикетите за насърчаване на устойчиви практики? Как потребителите и фирмите могат да се възползват от тези сертификати?
Има някои твърдения като тези за органичен IO. Te са регламентирани със закон. По този начин не може да твърдите, че вашият продукт е органичен, ако не е сертифициран от независима проверка или одит от трета страна или пък да имате претенции за устойчивост. Знаете колко много тази дума се използва днес за всичко от устойчивия градски транспорт, храна, дрехи и т.н.
Не всички се регулират от закона, така че всяка компания може да реши да заяви, че е устойчива или естествена и т.н. Така няма почти никакъв начин да се предотвратят фалшивите твърдения, ако те не отговарят на действителността. Ето защо сертификатите за устойчивост на „Friend of the Sea“ и „Friend of the Earth“ са много важни за потребителите способни да разчитат на достоверни твърдения. „Friend of the Sea“ и „Friend of the Earth“ са реални трети страни, тъй като нямаме интерес към компаниите, които сертифицираме, и самите ние сме проверени от националните институции като националните органи за акредитация, .
Важно е да правим отговорни избори. Ммного е важно! Тези избори наистина могат да направят промяна, защото мотивират и компаниите да преминат към сертифициране. По този начин те ще подобрят производствените си практики и ще намалят въздействието си върху околната среда.
Добре, но имате ли подкрепата на ниво ЕС и отделните правителства, за да стимулирате устойчивостта в глобален мащаб?
Ние си сътрудничим много с FAO. Това е Организацията за прехрана и земеделие на Обединените нации и нейните клонове в риболова и в селското стопанство. В смисъл, че често сме канени на техните конференции, за да можем да говорим с индустрията, да обясняваме нашите проекти, FAO, Обединените нации не може официално да подкрепят частни инициативи като нашата. Но те ни подкрепят морално. Винаги ни осигуряват сцената, за да разкажем за нашите дейности на ниво ЕС. Ние използваме националните органи по акредитация, които са създадени с регламент на ЕС, за да проверим нашата надеждност. Така че в това отношение следваме правилата на ЕС. Те ни позволяват да бъдем акредитирани и ние сме един от малкото сертификанти, които се признават от националните органи по акредитация. Сертификатите, които виждате там, като MSCASCBAP, Global Gap за морски дарове, както и SA 8000 за социална отговорност.
Следваме правилата на ЕС!
Повечето от тези, които виждате за селскостопански сертификати като Rainforest Alliance или други, не са проверени от националните акредитационни органи. На този етап се признават само органичните Global Gap и Friend of the Еarth. Наистина се надявам всички те да се опитат и да бъдат признати и също да следват законите на ЕС за надеждни сертификати. Като следствие, ние също се споменаваме като квалифициран сертификат в протоколите за минимални критерии за съгласуване. Те се се използват за избор на онези продукти, които могат да отидат за публичните администрации като болници, училища, армията и т.н. Така че имаме известна подкрепа. Ние се считаме за надеждно удостоверение за финансирането на проекти.
Да кажем, че сте компания и искате да кандидатствате за средства от ЕС и тези средства се дават само ако имате сертификат за устойчивост. Ние сме смятани за ценни. Така че косвено имаме известно ниво на подкрепа. Но… Рядко сме получавали средства от европроектите, по които сме кандидатствали. Получихме средствата само от Open Philanthropy в САЩ за проекти, свързани с хуманното отношение към рибите. В този смисъл сме малко разочаровани, че не бяхме подкрепени от практическа гледна точка. Но също така вярвам, че ако един проект има смисъл, то той генерира собствено финансиране. По този начин всъщност не се нуждае от финансиране от други институции и може да се справи самостоятелно. Ние растем, компаниите разчитат все повече и повече потребители постепенно се доверяват на нашата работа и това е пътят.
Има ли нововъзникващи тенденции или области, които смятате, че ще станат по-важни през следващите години?
Да, мисля, че ще има все по-голяма загриженост от страна на потребителите относно социалната отчетност, уважението на работниците и на екипажите в морските дейности и риболова. Този аспект често се приема дори за даденост, но това не е така. Трябва да сте наясно с това.
Например, само в Европа 25/30% от селскостопанските храни се произвеждат чрез селскостопански дейности, които не са в съответствие със законовите аспекти на работниците. Те не зачитат работниците и има някои крайности като принудителен труд. В Италия, а и в повечето страни, където имигрантите са прекалено експлоатирани без уважение към производството… Може би знаете някои от продуктите, които след това виждаме на масата си. Ситуацията е още по-лоша, ако излезете от ЕС, както можете да си представите, защото ЕС е още по-регулиран. А за рибарството това е основен проблем. Имаме одит на фирми.
Експлоатация на труда…
Ще ви дам пример с голям корейски производител на риба тон, един от най-големите, вероятно най-голямата компания за риба тон в света. За нея разбрахме, че държат работниците си повече от една година в морето, без да им позволят да се върнат у дома. И тази риба тон, която идва в Италия, ще я намерите на щанда в супермаркета, защото е на по-ниска цена. Това е против всички правила на международните организации на труда и е наистина ужасно.
Компанията все още не е променила начина си на производство… Ние уведомихме за това също WWF, Грийнпийс и т.н., но никой не е направил нищо по този въпрос. Така че наистина се надяваме, че тези неща ще се променят. Разбира се, ние не ги сертифицирахме и това също е свързано с въздействието върху околната среда, защото те позволяват на екипажа да прави перки от акула. Така че социалното и екологичното често са свързани по грешен начин.
Мисля, че в бъдеще социалната отговорност ще бъде нарастващ проблем, върху който, надяваме се, потребителите ще изискват много повече съответствие. Както по отношение на отглеждането, мисля, че хората ще започнат да питат все повече и повече за хуманното отношение към животните. По-специално за производството на морски дарове. Има нови проучвания, които потвърждават, че рибите са чувствителни и че имат социален живот. Те имат чувства и изпитват болка, когато бъдат уловени или отглеждани по грешен начин. Затова въведохме новите стандарти за аквакултури, а скоро и за риболов по отношение на хуманното отношение към рибите. Искаме Friend of the Sea да представлява не само съответствие с околната среда, но също така и хуманното отношение към рибите.
Kогато говорим за всички тези проблеми, кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени организациите и бизнеса при възприемането на устойчиви практики? Как могат да преодолеят тези предизвикателства?
Едно от предизвикателствата е липсата на информация. Някои от тези проблеми са доста сложни, както може да си представите устойчивостта в риболова. Много е трудно да се оцени въздействието на риболова, тъй като това е риболов на видове в много сложна околна среда, морската система. Така има верижни въздействия на верижна реакция, които понякога е трудно да се оценят и одитите са доста сложни. В същото време друга сложност за компаниите е да могат да убедят своите доставчици да прилагат устойчиви практики. Защото, ако сте малка компания и имате много доставчици, много трудно можете да им повлияете да бъдат устойчиви. По-голяма компания може да го направи относително по-лесно.
Проблем, който понякога пречи на компаниите да се опитат да подобрят устойчивостта на своите продукти. Тъй като те възлагат на други компании, може би в други части на света, не трябва да искат да отварят вратите си за одити, проверка и т.н. Това е една от сложностите, че световният пазар на храни и други продукти е толкова международен, че понякога не е достатъчно компанията, която е изправена пред потребителите, да иска да бъде устойчива. Те също трябва да намерят устойчиви доставчици.
Бихте ли споделили успешна история или пример за това как Friend of the Sea е оказал положително въздействие върху въпроса по отношение на опазването или устойчивостта?
Да, разбира се! Допринесохме значително за придвижването на индустрията към по-добро наблюдение на нейните дейности. Бяхме първите, които поискаха наблюдатели на пълен работен ден на борда или в алтернативни камери за видеонаблюдение, които са тези видео телевизори, които могат да записват цялата дейност, извършвана от риболовния съд. Така че ние сме били предшественик както за това, а също и в наблюдението на плавателни съдове чрез сателити. И сега някои от тези неща стават на ниво ЕС, поне за по-рискови фишинг дейности. Няколко от компаниите, които одитирахме, не разполагаха с тези инструменти и от тях беше поискано да ги внедрят сега.
Знаем, че да щракнете чрез QR код на продукта и да видите точно стария риболовен кораб, всъщност е доста скучно, защото тези кораби стоят навън три месеца и ловят риба само от време на време. Но потенциално това може да се направи. И така доверието ще бъде още по-голямо и ще донесе прозрачност за потребителите
Имайте видео доказателства, че този риболовен кораб не е поставял мрежи на делфини или не е докосвал застрашени видове.
Какъв съвет бихте дали на лица или фирми, които искат да окажат положително въздействие върху околната среда? Как могат да започнат своето пътуване към устойчивост?
Е, мисля, че се научих, че човек може и трябва да яде по-малко. Вярвам силно в принципа на едно хранене на ден, че можете да ядете вероятно само на обяд и това е много по-добре за вашето здраве, защото постите повече. Лекото “гладуване” се оказва много добро нещо за организма, за тялото. Следователно, като ядете по-малко, можете да живеете по-дълго и можете да намалите въздействието си върху околната среда, очевидно. И разбира се яжте по-малко и се хранете здравословно, което обикновено означава да ядете повече растения и малко по-малко животински продукти. Веган съм от 15 години, но уважавам и другото мнение по този въпрос. Въпреки това, дори Световната здравна организация потвърди, че трябва да ядете повече зеленчуци и по-малко месо или животински протеини. Поне в сравнение със сегашното количество, с което сте свикнали и това ще има по-малко въздействие върху околната среда в същото време.
Да бъдем минималистични!
Наистина смятам, че трябва да сме по-минималистични. Това ще помогне и за психическото ни здраве. В интернет има много видеоклипове за движението минимализъм и това означава също да купувате по-малко дрехи. Може би дрехите, които издържат по-дълго. Не изпадайте в тази лудост да купувате нещо, когато не ви трябва.
Ние пълним къщите си с неща, които няма да използваме… И след това, разбира се, в транспорта и така нататък, вие знаете, опитайте се да приложите по-устойчиви практики. Накрая бих казал, че знаете, че когато отидете и купите продукт, независимо дали е храна или друго, опитайте да прочетете, за да видите дали имат някаква форма на сертифициране.
Въпреки че някои не са толкова последователни, стремежът към устойчивост е добър знак, че компанията по някакъв начин е отворила вратата или желае да върви в тази посока. И ако е възможно, отидете и потърсете сертификати Friend of the Sea, Friend of the Earth или трети страни, защото те са по-надеждни.
Ще ни кажете ли малко повече как България може да се включи в проекти като вашите? Къде мислите, са големите ни проблеми и откъде трябва да започнем по пътя на устойчивото бъдеще?
Имаме сертифицирани продукти и участващи компании около цяла България, от Албания до Гърция и Турция, в Сърбия, Хърватия и т.н. Ние все още нямаме фирми или продукти, сертифицирани в България, така че използвам възможността да предложа на всяка компания, която се чувства готова да има проверка от трета страна и би искала да стане приятел на Земята да се свърже с нас. Много е лесно да използвате нашите уебсайтове и да кандидатствате за сертифициране за различните сектори, които споменах, и за Friend of the Earth. Занимаваме се и с текстил, минно дело и няколко други. Това всичко е поместено на нашите уебсайтове. Friend of the Sea и Friend of the Earth.
Що се отнася до проектите за опазване, ние също имаме някои дейности за опазване в близките страни. Участваме в Уелс със защита на делфините, също и в Черно море. Искаме обаче да сме пряко ангажирани с НПО в България и тъй като имаме фондация, Световната фондация за устойчивост, можем до границата на бюджета ни да предоставяме подкрепа на проекти на НПО, които се доказват като валидни и дават консервационни резултати. Затова каня всяко НПО в България, което има интерес да бъде подкрепено, да кандидатства при нас!
