Еволюцията на бронежилетките
Знаете ли, че от векове и животни и хора са носили бронежилетки? А знаете ли, че британските военни са слагали и бронежилетки на прасета? И че всяко куче К9 има лична такава? А питали ли сте се, кой е измислил тези спасяващи живота елеци?
От самото начало хората са ходили на битка. Борили сме се за земя, храна, религия, вода, защита – дори любов. Нуждата от защитни щитове и облекло бързо става очевидна, тъй като заплахите за живота се увеличават. С развитието на оръжията, бронежилетките серазвиват успоредно с тях.
Какво е бронежилетка?
Бронежилетка е персонална защитна броня. Най-често представлява защита за торса, но може да бъде и за цялото тяло. Съвременните бронежилетки се изработват от материали, способни да задържат куршуми или осколки и да поглъщат (разсейват) тяхната енергия.
История
Вдъхновението за бронежилетките идва от рицарските ризници.
Ризници
Ризницата е вид защитна дреха (броня) в миналото, изработена от сплетени железни халки, или металическа мрежа за защита от поражение на хладно оръжие. Използвани са различни видове ризници. Под формата на ризи, покриващи само торса до раменете или покриващи изцяло тялото от главата до краката (hauberk).
В българските земи е използвана и от българите в средновековието. Изобразена е на стенописите на Боянската църква (13 век )
Най-старият образец на ризница е келтски и е намерен в Румъния. Нейното създаване се приписва на келтите, но има и етруска ризница от 4 век пр. Хр.. Ризницата се разпространява в Северна Африка, Западна Африка, Средния изток, Централна Азия, Индия, Тибет, Югоизточна Азия и Япония.
В Европа използването на ризница на бойното поле е широко през Желязната епоха и Средновековието, но постепенно излиза от употреба през 16 и 17 век. Под ризницата и изобщо металната броня във всички варианти обикновено се носи гамбезон който и сам по себе си е евтина броня.
Сплетена метална мрежа по същата технология се използва и през 21 век като компонент в устойчиви на удари персонални защитни облекла. Като предпазни ръкавици за месари и работници в дървообработката, предпазни облекла срещу акули и много други приложения.
Скрито носене
Бронежилетки за скрито носене от стоманени пластини се появяват в началото на 1890-те години (през март 1891 г. при нападение над премиер-министъра на България Стефан Стамболов той оцелява благодарение на такава). След убийството на президента на САЩ Уилям Маккинли през септември 1901 г. създаването на персонална бронежилетка се разглежда на заседание на конгреса на САЩ.
Човечеството винаги е водило войни. По тази причина при използването на нападателно оръжие винаги стремежът е бил да се намали ефекта от вражеските оръжия. Така възниква персоналната броня. Най-близкият исторически аналог е кирасата. Самата дума означава кожен нагръдник (Cuirie), фр. Cuir Bouilli, т.е. „варена кожа“, отразяващо технологията на изработка от нагрята във вода волска кожа с цел придаване подходяща за човешки торс ергономична форма.
Видове
Кирасата е имал много варианти на носещата конструкция от кожа, сплъстена вълна (кече) и покривни материали за увеличаване на устойчивост. Използвали са се плочки от метали като мед и желязо. Масово се е използвало при самураите в Япония.
В Микенска Гърция са съществували персонални брони за бойците в колесници, имащи такава дължина, че да защитават цялото тяло заедно с главата и крайниците, но това е съобразено с тогавашната бойна тактика и по-късно със замяната с хоплити. Хоплитът носел торакс – бронзова кираса.
През средновековието с широка популярност се е ползвал гамбезонът, броня от наложени пластове тъкан с вложени конски косми, вата/кече, слама и т.н., която концептуално е най-близка до съвременните бронежилетки.
Графенът – материал на чудесата
Откриването на графена често се сравнява с изобретяването на стоманата, която даде началото на индустриалната революция по целия свят. Многократно по-здрав и по-лек от всички познати материали на човечеството до ден днешен. Добива се от графит, което го прави и лесно достъпенн. А и цената на човешкия живот не може да се оцени, ако трябва да се включи и този фактор.
Графенът се получава от графитни слоеве чрез строги, но внимателни синтезиращи процеси в специализирани лаборатории. Графенът е форма на въглерод, която е съставена само от един слой въглеродни атоми, който е прикрепен по начин, който образува шестоъгълна решетка.
Всеки въглероден атом в графена споделя силна хибридизирана връзка sp2 с три най-близки до себе си въглеродни атоми. Това оставя отделен електрон свободен да се движи по еднослойния лист графен. Тази сложна структура позволява на графена да притежава забележителни електронни, топлинни, оптични и механични свойства, които са несравними с всеки друг материал, известен на човека.
Някои от най-удивителните свойства на графена водят до получаването на графен:
Най-издръжливия материал, познат на човека с якост на опън, който е изумително 200 пъти по-здрав от този на конвенционалната стомана от индустриален клас, която използваме днес.
Идеален проводник на електричество, тъй като свободният електрон може да транспортира плавно по еднослойната решетъчна структура. Отличен проводник на топлинна енергия като електрическите свойства и уникалната му атомна структура позволява свободно движение на електрони по цялата му повърхност.
Способен ефикасно да разсейва кинетичната енергия 10 пъти по-добре от индустриалната стомана. Почти нематериален и напълно прозрачен, благодарение на еднопластовата структура на въглеродния атом.
Съвременните бронежилетки
Те се изработват от текстилна тъкан от кевлар (среща се често като арамид, техническия термин е „пара-арамидно влакно“) в много слоеве с малка обща дебелина – около сантиметър. Защитават предимно торса при цивилните варианти за скрито носене, както и врата и слабините при армейските типове. Допълнителни защитни елементи са бронеплочи на гърдите като най-рискова зона за попадение от огнестрелно оръжие.
До ден днешен…
Докато бронежилетката може да спре основно куршум с тъп връх или необлечен, тя и носещият я човек пак ще поемат импулса на куршума. Даже без да пробият жилетката, големокалибрените куршуми имат достатъчно енергия, за да нанесат травма зад точката на попадение. По тази причина под съвременните армейски жилетки се носят амортизиращи панели от тънка метална пластина, облечена в пенопластмаса. От друга страна, някои куршуми могат да пробият бронежилетката, но нанасят малко поражения на носещия я, поради загубата на скорост и малката им маса.
Текстилните бронежилетки не защитават от остри предмети, които проникват между влакната на тъканта без да ги повреждат. Устойчивостта им към разрязващи влакната въздействия също отстъпва сериозно. Например стрела с режещ накрайник, изстреляна от съвременен механичен лък или арбалет, както и остър осколък могат да пробият арамидна бронежилетка, защитаваща от автоматни изстрели, а предназначените за защита от пистолетни патрони нерядко биват пробивани при удар с нож. По тази причина в бронежилетките, осигуряващи защита от експлозии и хладно оръжие, се добавят слоеве метална мрежа, а понякога и метални или керамични пластини. За да се ограничи масата, при такива бронежилетки обикновено степента на защита от огнестрелно оръжие е намалена.
Интересно
Знаете ли, че от години има и бронежилетки и за животни? Някои са създадени с цел, да се запази животното по време на акция, други – за тестване.
През 2014 Британската армия призна, че е взривявала живи прасета, някои от които екипирани със защитно облекло – бронежилетки, с цел да се подобрят техниките за медицинска интервенция при пострадали на бойното поле.
От 2000г е прието да се изполват бронежилетки по време на групов лов и в акции на кучетата К9.
Александър Велики е имал бронежилетка под формата на ризница, която го е спасявала не веднъж в битка. Има теория, че след смръртта му, военната му дреха е пратена на майка му, като знак на уважение и дълкбока скръб от войниците му.
Къде е гробът на Александър Велики?
Днес ние знаем, че разнообразието от оръжия и балистични нива на заплаха се развиват драстично с течение на времето. Никоя технология днес не е гарантирано непроницаема за утрешните заплахи. Тази разходка през историята вдъхновява да се продължи с направата на иновации и разширяване границите на балистичните технологии.
Автор: Радост Филипова
