Българин в Космоса!
35 години от полета в Космоса на втория български космонавт!
На 7 юни 1988 г. от Байконур излита Александър Александров. Той прекарва 9 дни и 20 часа в Космоса. 7 от които са на борда на орбитална станция „Мир“.
Александров извършва 59 успешни научни експеримента по време на полета си. Неговото изстрелване превръща България в третата държава в света, изпратила двама души в космоса след СССР и САЩ.
По стъпките на космонавта…
Роден на 1 декември 1951 г. в град Омуртаг. През 1969 г. постъпва във ВНВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия. Специалността му е летец-пилот. След като завършва служи във ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач.
През 1974 г. получава назначение в 22-ри изтребително-бомбардировъчен полк, Безмер. Присвоява класна квалификация „Летец-пилот ІII клас“.
През 1977 г. Старши лейтенант Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт майор Георги Иванов.
На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.
Космически изследвания в СССР
През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания в СССР. След завръщането си в България е заместник-директор на Централната лаборатория за космически изследвания при БАН.
Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. Поради технически проблеми космическият полет на Георги Иванов е прекъснат по-рано. Това води до неизпълнение на програмата за изследване, която е предвидена за този полет.
След допълнително споразумение между България и СССР се подготвя изпращането на втори български космонавт. През 1987 г. майор Александров става официално член на екипажа на подготвящия се втори съветско-български полет.
„Союз ТМ-5“
Полетът на Александър Александров започва с космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Той успешно се завръща на Земята със „Союз ТМ-4“ на 17 юни, 1988 г.
По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента. Включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков. Мисията е предавана директно по Българската национална телевизия. Излъчена е и по BBC, но с английски субтитри.
В интервю пред Armymedia, Александров споделя:
"Абсолютно всички експерименти бяха на световно ниво! Те бяха насочени в четири основни направления. Дистанционно изследване на Земята от Космоса, космически технологии, космическа медицина, биология, космическа физика и астрофизика. Всички експерименти реално бяха провеждани за пръв път в световната практика. Всичките девет прибора бяха разработени тук, в България. Много важен експеримент беше „Сън-ка” – сънят на космонавта. Защото сънят какво е? Възстановяване на човешкия организъм. Една седмица да не спиш, ще умреш… Изпълнявахме го месец преди полета, по време на полета и месец след полета. Това беше много важен експеримент, за да се види, дали космонавтите ще могат да се възстановяват по време на полет, да речем, до Марс или до други далечни планети. Американците бяха правили такъв експеримент, но той беше неуспешен. Техният астронавт не беше успял да спи и не успяха да получат някакви резултати. При нас, слава богу, резултатите показаха, че космонавтът може да се възстанови по време на сън и може да се планират продължителни експедиции за далечни полети. Всеки експеримент дава нещо ново на науката, нови възможности пред човечеството. И другите експерименти реално бяха посъщество нови. "
Военен летец първи клас
Александров е с чин военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. На 26 април 2002 г. е удостоен с висше военно звание бригаден генерал. Награден е с орден „Стара планина“ с указ № 246 от 11 декември 2013 г. За особено големите му заслуги за укрепване и развитие на въоръжените сили е повишен във висше военно звание в резерва генерал-майор.
На 13 март 2019 г. „за големите му заслуги за развитието и укрепването на въоръжените сили, за дългогодишната му и безупречна служба и за приноса му за националната сигурност на Република България.“ е награден с орден „За военна заслуга“ първа степен.
В родния му град Омуртаг на площад „Александър Александров“ има монумент „Космонавт“. Статуята представлява модернизиран и футуристичен сборен образ на космонавт. Нейни автори са двама казанлъшки скулптори – Доко Доков и Димитър Койчев.
Храните в космоса
Както чухте от видеото, още тогава България се е гордяла с вкусната си храна, която е произвеждала за космическите мисии. По данни на BBC, ние сме третата нация, която създава храна за космонавтите и първата, която прави оранжерия в Космоса.
“Казват, че българската храна е една от най-вкусните. Гъбена супа, мисля, че мусака имаше някъде. Основно зеленчуци, плодове. Плодове като : сливи, праскови, ягоди, малини, боровинки.”
разказа проф. д-р Георги Желев от Институт за космически изследвания и технологии към БАН
Българска космическа оранжерия
“Ето така изглежда българската космическа оранжерия, с размери 50 х 50 см. Зелени растения – марули, репички. Което е важно за изхранването на хората, когато тръгнем да овладяваме вече Марс.”
разказа проф. д-р Георги Желев от Институт за космически изследвания и технологии към БАН
След дългогодишни неуспешни опити от страна на руснаци и американци, българските учени успяват да направят оранжерия за четири вида пресни зеленчуци. Те са бии червени репички, вкусни зелени салати, домат и др. С развитието на програмата МИР-НАСА от 1992 до 2000 г. втората генерация на оранжерията ражда дори житни кълнове. За пръв път в космически условия българските учени успяват да получат житни класове и от тях пшенично зърно. Самата оранжерия е била десет години в Космоса. Така човечеството направи първите си стъпки за осигуряване на прясна храна в дългия две години път до Червената планета – Марс.
И не само това!
” Когато човекът започне да „опитомява” Луната, ще има нужда от храна. А зелената градинка ще бъде осигурена от българските космически оранжерии! “
Тодор Живков, на пресконференция с „Интеркосмос“
Сарми с лозов лист и телешко месо, супа топчета или гулаш, мусака, боб по манастирски, гювеч с месо и картофи…
Товае малка част от космическото меню на българските учени. Имат и кисело мляко с овесено брашно, боза, няколко вида ядки, ягоди, праскови, ябълки, кайсии, пъпеши. Както и много други дехидратирани и опаковани, с печат Български стандарт.
От 1992 г. България до ден днешен е известна сред космическия елит и с производството на храни за астронавтите. Повече от 27 вида космически храни се произвеждат у нас. Те се ползват не само в безтегловното пространство, но и от експедициите до Антарктида и Хималаите.
Как се случва “магията” ?
За да се превърне една супа в сухо пакетче, се обработва по специална технология чрез сублимация. Замразява се до -35 ℃. и се изсушава, но хранителните свойства се запазват. Всъщност това е хранителен концентрат без влага. Приготвя се от истински пресни продукти, без консерванти и оцветители.
Супата се затваря херметически в трислойно алуминиево фолио и е готова за полет. Когато космонавтът огладнее, той я полива с вода и вкусът се възстановява. Същото се отнася и за другите вкусни гозби, плодове и зеленчуци.
Майстор-готвачи – учените от Института по криобиология и лиофилизация към БАН
Майстор-готвачи са учените от Института по криобиология и лиофилизация към БАН. Те могат да приготвят над 50 вида храни за космонавти. Храните могат да се смилат и да се правят на таблетки. Ако няма вода, се ядът подобно на изсушени плодове или солети.
В менюто има много плодове и зеленчуци, а месните ястия са само с телешко и пиле, патица, фазан, пуйка. Космическата диета забранява свинското месо, поради високия стрес в космическото пространство и опасността от вдигане на холестерола.
Преди 28 г. у нас се разработват първите пробиотични храни с Lactobacillus bulgaricus
Има и още едно важно за космонавтиката постижение на българските учени. Преди 28 г. у нас се разработват първите пробиотични храни с Lactobacillus bulgaricus, предназначени за космическата програма „Интеркосмос”. Това е млечно-киселата бактерия, характерна за българското кисело мляко. До 2000 г. тези продукти са били класифицирани като секретни и са произвеждани като специални храни.
В далечната 1979 г., когато в Космоса лети първият български космонавт Георги Иванов, българските учени го изпращат с експериментален пакет с изсушени плодове, ядки и лютеница. При полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. има вече разработени 25 вида ястия, супи, десерти. В Космоса се яде по четири пъти дневно – две закуски, обяд и вечеря.
Благодарение на това откритие от българските учени, вече се предлагат и екскурзии в космоса с включено богато меню. Какво ще кажете за… По питие в Космоса?
Днес е един от дните в годината, в които си заслужава да се чувстваме горди. Нека да не забравяме, че и великата песен на Валя Балканска звучи и до днес в космоса!
„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от Родопската фолклорна област. Тя придобива изключителна популярност в България. През 1977 г., в изпълнение на Валя Балканска, е включена в Златната плоча на Вояджър на американски. Изпълнение на песента от Валя Балканска по време на Първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 г. прави впечатление на американската фолклористка Етел Райм. През 1968 г. Райм, заедно с друг американски фолклорист, Мартин Кьониг, правят в Смолян запис на песента.
Тя е изпълнена от Валя Балканска в съпровод на гайдарите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Този запис е предложен от Алан Ломакс на комисия, ръководена от Карл Сейгън, която е натоварена да подбере няколко десетки визуални и звукови образци. Запис на които да бъде поставен в космическите апарати „Вояджър“. След едногодишен процес, през 1972 г. изпълнението на Валя Балканска е включено в селекцията, описано като „Дельо хайдутин“ – песента на една овчарка“.
Включена в плочата на „Вояджър“
През 80-те години вариантът на песента, включен в плочата на „Вояджър“, е силно експониран в българските медии, превръщайки се в стандарт. Стандарт оказващ влияние върху интерпретацията на родопските песни. Алтернативни варианти на „Излел е Дельо хайдутин“ на практика спират да се изпълняват и записват. По-късните записи – на изпълнители, като Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Трио „Румен Родопски“ – до голяма степен се придържат към варианта на Валя Балканска. Космическите апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“, изпълняват и до днес тази песен като музикално послание от Земята към далечния космос.
Ако все още мислите, че космосът е една необятна територия и кацането до Луната е мит? То може би ще ви е интересно и да прочетете статията ни за астронавтите, които ще отидат до Луната.
Автор: Радост Филипова
