ГМО? Трябва ли да ни плаши…

ГМО? Трябва ли да ни плаши…

Генетично модифициран организъм, съкратено ГМО (на английски: genetically modified organism (GMO), genetically engineered organism (GEO) е организъм, чиито гени са умишлено променени от човека. Като синоним се използва също така понятието трансгенен организъм.

ГМО е организъм (с изключение на човешкия), който е подложен изкуствено на генетична промяна, без това да е настъпило при естествени условия. Към такива промени водят естествените мутации, кръстосването или натуралната рекомбинация.

ГМО е жив организъм с изкуствено променен генотип

Генетичномодифициран организъм или ГМО е жив организъм с изкуствено променен генотип с помощта на генното инженерство. Това заключава Комисията по етика и технологии на Квебек – Канада. С цел да подчертае някои от характеристиките му, да му придаде нови или обратното, за да намали или премахне някои от нежеланите наследствени белези.

Според директива 2001/18/CE на Европейската Общност Генетично модифицираният организъм, е организъм (като се изключи човешкия) с изменен генетичен материал. Той не е извършен посредством естествено размножаване и/или комбиниране на индивидите.

Според същата директива начините за създаване на генетично изменен организъм са:

• Ново комбиниране на дезоксирибонуклеиновата киселина и създаването на нови комбинации на генетичния материал чрез инкорпориране на молекули нуклеинова киселина образувани в друг организъм.
•  Пряко инкорпорина на наследствен генетичен материал чрез микро, макро инжектиране, или микрокапсулиране.
• Протоплазмено или хибридно клетъчно сливане.

Модификациите, които най-често се използват

Промяна на активността на естествените гени на съответния организъм:

• Към организма се добавят допълнително копия на негови гени.
• Към организма се въвеждат гени от друг вид.
• Последната група изменения е най-честия обект на критики и пълно отричане. Причината – в природни условия се случва доста рядко. Т. нар. „хоризонтална трансгенеза“, е възможна дори между значително еволюционно далечни видове. Наблюдава се с ниска честота.

ГМО най-често се използват при:

• модификация на микроорганизми за производство на желани химични субстанции (примерно инсулин);
• модификация при земеделски култури с цел придобиване на повишена продуктивност, желано качество или устойчивост към болести, неприятели, пестициди и пр.

Широкото разпространение на генно изменени храни и фуражни култури накара мнозина от нас да се замислим какво всъщност съдържат продуктите, които си купуваме. Както и да се притесняваме дали не застрашаваме собственото си здраве и това на децата си. Производителите и търговците пък намериха лесен начин да удвоят цената на предлаганата от тях стока, представяйки я за чиста от ГМО. Или съдържаща минимални следи от употреба, т. нар. био храни. Мненията за ефекта от употребата на ГМО храни са в двете крайности.  

Как и доколко обаче ни влияят генно модифицираните организми и можем ли да намалим вредата им? 

 ГМО или генетично модифицираните организми са растения, животни или микроорганизми, чийто генетичен състав е модифициран в лаборатория. Това се случва чрез генно инженерство или трансгенна технология. При процеса гени от ДНК от един вид се извличат и изкуствено се инжектират в гените на друго растение или животно. Чуждите гени могат да са от бактерии, вируси, насекоми и животни. Тъй като това включва трансфер на гени. ГМО са известни още като „трансгенни” организми. Чрез генното инженерство се създават комбинации от растителни, животински, бактериални и вирусни гени. Те не се срещат в природата или не могат да произлязат чрез традиционните методи на кръстосване.

Първият ГМО продукт се появява през 1983 г.

Първият ГМО продукт се появява през 1983 г. Тогава учените създават генетично модифициран тютюн, устойчив на антибиотик. Генетично модифицирана храна пък започва да се появява в началото на 90-те години на миналия век. Първият ГМО продукт е доматът “Флейвър Сейвър”, пуснат на пазара в САЩ през 1994 г. Различното при този сорт домати е само, че  могат да се съхраняват по-дълго време без да се развалят. На вкус обаче не се различават по нищо. След доматите постепенно на пазара започват да се предлагат чушки, царевица, ябълки, картофи и още много генномодифицирани плодове и зеленчуци.

Днес над 75 държави предлагат ГМО култури. Най-срещаните сред тях са соята, царевицата, рапицата, оризът, доматите и картофите. Наред с тях генно модифицирани са захарното цвекло и  тиквата в Канада и памукът в Индия и Южна Африка. В САЩ пък се продава и генномодифицирана атлантическа сьомга, която расте два пъти по-бързо и е два пъти по-голяма от дивата. Учените са доказали безвредността ѝ.

Кои продукти съдържат ГМО?

Рапицата, царевицата и соята са основна съставка на голяма част от храните. Следи от генномодифицирани организми обаче има и в произведените от тях съставки. Това са бакпулвер, бета каротин, целулоза, лимонена киселина, царевично нишесте, млечна киселина, соев сос и др. Ако откриете, която и да е от тях сред състава на продукта, който купувате, то най-вероятно той ще съдържа ГМО в някаква доза, като допустимата е 0,9%.

Знаехте ли, че портокалите не са били оранжеви?

Най-често следи от ГМО се среща във вафлите, малотрайните колбаси, кетчупа, шоколадовите десерти, чипса, полуфабрикатите, консервите, готовите сосове, безалкохолните напитки, сладоледа, сладкарските и тестени изделия. Царевицата за пуканки също често е модифицирана, особено тази, внос от САЩ, където ГМО пазарът е много по-отворен и се допуска повече употребата им.

Към вносните плодове и зеленчуци като домати, картофи, цвекло, тиквички, диня също трябва да имате едно на ум.

Вредна ли е за здравето консумацията на ГМО?

Повече от 20 години учените по цял свят правят различни изследвания за предимствата и недостатъците на генетично модифицираните организми. До ден днешен обаче няма доказателства за друго, освен за евентуален алергичен ефект, който могат да предизвикат у хората.

Има и изследвания, които хвърлят друга светлина върху ГМО в храните. В анализ на 76 проучвания, публикувани през февруари тази година на изследователи от Италия например, се установяват някои предимства. Според тях ГМО царевицата съдържа по-малко токсини спрямо негенетично модифицираните сортове. Американски специалисти по храните пък са модифицирали обикновения ориз, така че да стане по-богат на витамин А и сега този сорт се отглежда в райони, където дефицитът на витамин А е основна причина за детска смъртност и слепота.

Въпреки това непредвидимите алергични реакции, предизвикани от комбинацията между гените, не са за подценяване, тъй като крият риск. Това може да доведе до изменение в микрофлората на организма и да отслабят допълнително имунитета. Как става това? Например ген от кокиче, вграден в картофите за устойчивост на колорадски бръмбар, води до повишаване на съдържанието на растителни лектини в организма. От него се повлияват негативно имунната система, червата, бъбреците, черния дроб и главният мозък.

Наред с алергиите, честата консумация на ГМО храни повишава и нивата на токсичност в организма ни.

Как да се предпазим от влиянието на ГМО върху организма?

Купуването на органични продукти е най-лесният начин да се избегнат храни, съдържащи ГМО. Чрез тях избягвате и консумацията на пестициди и други химически добавки.

Био продуктите обаче не винаги са лесно достъпни, но дори и да успявате да си ги осигурявате, само те не могат да помогнат напълно. Колкото и био храна да приемаме, ако не се движим, не почиваме достатъчно и не подпомагаме естествената детоксикираща функция на организма си, няма да постигнем желания ефект.

Ето защо е жизнено важно редовно да причиствате организма си чрез детокс, особено от трансгенните организми, които могат да навредят на естествения флорален баланс в червата, причинявайки стомашно-чревни смущения.

Най-добрият начин за това е да се придържате към богата на фибри диета, включваща сурови храни и богати на сяра зеленчуци като броколи, ряпа, зеле, аспержи, лук и чесън. Салатите и смутита са много препоръчителни. Може да ускорите процеса, като пиете лимонада от червена боровинка и хапвате спирулина и хлорела. Пиенето на много вода, заедно с упражненията също са задължителен елемент в този процес.

Прочистването на организма от натрупването на ГМО отнема време, затова трябва да се поддържа добра прочистваща диета, която да не нарушава благопроятната чревна флора. Съветът ни е, да произвеждате или да имате под ръка производител на чисти храни, както и да купувате по възможност храна, която не е внос. По-този начин не само ще подпомогнете българският производител, но и ще хапвате по-вкусни и полезни продукти.