Титаник: невиждани разкрития
Титаник: Първите по рода си сканирания в пълен размер разкриват останките, каквито не са виждани досега
Най-известното корабокрушение в света е разкрито, както никога досега!

Първото цифрово сканиране в пълен размер на Титаник, който се намира на 3800 м (12 500 фута) надолу в Атлантическия океан, е създадено с помощта на дълбоководно картографиране. Този уред предоставя уникален 3D изглед на целия кораб, което позволява да се вижда така, сякаш водата е източена.
Надеждата е, че това ще хвърли нова светлина върху това какво точно се е случило с кораба, потънал през 1912 г.

„Все още има въпроси, основни въпроси, на които трябва да се отговори относно кораба“, каза Паркс Стивънсън, анализатор на „Титаник“, пред BBC News.
“Eдна от първите големи стъпки към придвижването на историята на Титаник към изследване, основано на доказателства – а не спекулации”.
Първото проучване
Титаник е проучван обстойно след откриването на останките през 1985 г. Но той е толкова огромен, че в мрака на дълбините камерите могат да ни покажат само изкушаващи моментни снимки на разлагащия се кораб – никога целия.
Новото сканиране
Новото сканиране улавя останките в неговата цялост, разкривайки пълен изглед на Титаник. Той се състои от две части, като носът и кърмата са разделени на около 800 м. Огромно поле от отломки заобикаля счупения кораб.
Сканирането е извършено през лятото на 2022 г. от Magellan Ltd. Това е компания за дълбоководни карти, и Atlantic Productions, които правят документален филм за проекта.
Подводници, управлявани дистанционно от екип на борда на специализиран кораб, прекараха повече от 200 часа в проучване на дължината и ширината на останките. Те направиха повече от 700 000 изображения от всеки ъгъл, създавайки точна 3D реконструкция.
Най- големият проект за подводно сканиране
Герхард Зайферт от Magellan, който ръководи планирането на експедицията, каза, че това е най-големият проект за подводно сканиране, който някога е предприемал.
„Дълбочината му, почти 4000 м, представлява предизвикателство. На мястото също има течения. Не ни бе позволено да докосваме нищо, за да не повредим останките.“, обясни той.
„И другото предизвикателство е, че трябва да картографирате всеки квадратен сантиметър. Дори и безинтересните части. Като на полето с отломки, трябва да картографирате калта, но това ви трябва, за да запълните всички тези интересни обекти.“
До всеки дребен детайл
Сканирането показва както мащаба на кораба, така и някои дребни детайли, като серийния номер на едно от витлата. Носът, сега покрит със сталактити от ръжда, все още е незабавно разпознаваем дори 100 години след като корабът е бил изгубен. Отгоре седи палубата за лодки, където зейнала дупка дава поглед към празнота, където някога е било голямото стълбище.
Кърмата обаче е хаотична бъркотия от метал. Тази част от кораба се срути, когато се завинти в морското дъно.
В околното поле с отломки са разпръснати предмети, включително богато украсени метални изделия от кораба, статуи и неотворени бутилки шампанско.
Интересно: От специално направена експедиция през 2000г, са иззети няколко бутилки шампанско, които се продават на впечатляваща цена от 275 000 долара в хотел Ritz-Carlton в Москва. Вие бихте ли си поръчали една чаша от пенливата течност?

Призрачните вещи
Има и лични вещи, включително десетки обувки, лежащи върху утайката.
Паркс Стивънсън, който е изучавал Титаник в продължение на много години, каза, че е бил “взривен”, когато за първи път е видял сканиранията.
„Позволява ви да видите останките така, както никога не можете да ги видите от подводница. Можете да видите останките в тяхната цялост, можете да ги видите в контекст и перспектива. И това, което ви показва сега, е истинското им състояние.”
Той каза, че изучаването на сканиранията може да предложи нова представа за случилото се с Титаник в онази съдбовна нощ на 1912 г.
„Наистина не разбираме характера на сблъсъка с айсберга. Дори не знаем дали го е ударила по десния борд, както се показва във всички филми – може да е стъпил на айсберга.“, обясни той .
Изучаването на кърмата, добави той, може да разкрие механиката на това как корабът се е ударил в морското дъно.
Морето взема своето от останките, микробите го разяждат и части се разпадат. Историците са наясно, че времето изтича за пълно разбиране на морското бедствие. До 2030 година няма да има и помен от корабът. По моментните снимки можем да видим, колко бързо той се разяжда от солената вода.
Но сканирането сега “замразява” останките във времето и ще позволи на експертите да се вгледат във всеки малък детайл. Надеждата е, че Титаник все още може да разкрие своите тайни.