Самотните хора възприемат света различно. Това подсказват изследвания от скенер.
Реагират по странен начин
Проучване показва, че мозъците на самотните хора реагират по по-странен начин на визуални стимули от тези, които не се чувстват сами.
Това откритие предполага, че самотните хора могат да обработват света по различен начин, което може да влоши или дори да предизвика още повече самотата. Откритието беше публикувано наскоро в списание Psychological Science.
Самотата в мозъка
Елиза Баек, асистент професор по психология в Университета на Южна Калифорния-Дорнсайф, ръководи разследването, когато е била постдокторант в UCLA. Тя и нейните колеги използвали функционален магнитен резонанс (fMRI). С него записали мозъците на студенти, докато гледат колекция от 14 кратки видеоклипа по време на 90-минутна сесия. Видеоклиповете включвали акценти от спортни събития, клипове от документални филми и емоционални изображения на човешкия живот. В проучването участвали 66 ученици. След като преминали през дългите сканирания, впоследствие попълнили обширен въпросник, предназначен да прецени колко самотни се чувстват.
Самотата – състояние на страдание
Както Psychology Today определя, „самотата е състояние на страдание или дискомфорт. Получава се, когато човек възприема разликата между желанията си за социална връзка и действителните преживявания от нея“.
След това Баек и нейните съавтори разделили учениците на „самотни“ и „несамотни“ групи, определени от техните резултати от проучването. Студентите, които са имали резултат за самота под медианата, са категоризирани като самотни. Тези, които са получили по-висок резултат, се счели за несамотни. След това изследователите провели задълбочен статистически анализ, при който резултатите от изображенията на мозъка на всеки индивид били сравнени с тези на всеки друг индивид. Те открили, че колкото по-самотен е човек, толкова по-отчетливи са резултатите от мозъчните изображения в сравнение с тези на другите доброволци.
Всеки самотен човек е самотен по свой начин
„Ние открихме, че несамотните индивиди са много сходни помежду си в нервните си реакции. Докато самотните индивиди са забележително различни един от друг. Както и от своите несамотни връстници.“ Това обобщиха изследователите. Резултатите се запазват дори когато се контролира броят на приятелите, които всеки участник съобщава. Потвърждавайки предишни изследвания, показващи, че всеки може да бъде самотен, независимо от социалните си връзки.
„Заключаваме, че самотните хора може да гледат на света по начин, различен от връстниците им. Тези констатации повдигат възможността да бъдеш заобиколен предимно от хора, които гледат на света различно. Това може да бъде рисков фактор за самота (дори ако човек общува редовно с тях)“, пишат изследователите.
Вероятно това е и причината защо хората са склонни да се затварят в приятелски групи и общности, които споделят техните възгледи. Почти универсална тенденция, която се проявява и в нашия онлайн живот, често по по-краен начин.
Самотните хора имат притъпени мозъчни реакции
Баек и нейните съавтори също отбелязват, че самотните хора са имали притъпени мозъчни реакции в подкоровите области, свързани със системата за възнаграждение. „Следователно, една от възможностите е, че самотните хора не намират стойност в същите аспекти на ситуации или сцени като техните връстници. Може би поради разлики в техните предпочитания, очаквания и/или спомени. Те на свой ред могат да оформят начина, по който обръщат внимание и интерпретират стимули.“, допълва Баек.
През 2020 г. изследователи от университета Макгил публикуваха проучване върху 40 000 души, участващи в Biobank на Обединеното кралство. Те установиха, че мозъците на самотните хора показват разлики в мрежата по подразбиране. Област, отговорна за спомените, както и за социалното познание и въображение. Техните мрежи по подразбиране били свързани по-силно и имали увеличени количества тъкан, наречена сиво вещество, в сравнение с по-малко самотните индивиди.
Причина или следствие — или и двете?
Ключов въпрос, останал неразрешен в настоящото изследване, е дали уникалната мозъчна обработка, наблюдавана при самотни индивиди, е причина или следствие от тяхното чувство на откъснатост. Дългосрочно проучване, в което участниците идват в лабораторията за многократни сканирания в продължение на месеци или дори години, може да даде отговор.
Напоследък медийните доклади привлякоха вниманието към проучвания, които показват, че голяма част от хората се чувстват редовно самотни, чудейки се дали не се задава „епидемия от самота“, която потенциално застрашава здравето ни. Както обикновено, социалните медии поеха известна вина тук, като експертите смятат, че редовното гледане на добре подбрани приключения на другите може да ни накара да се чувстваме все по-изоставени и самотни.