Распутин… “лудият монах”
Распутин, понякога наричан още „лудият монах“, е описван предимно като странстващ проповедник, монах, гадател и лечител. Той е сред най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан. Началото на живота си прекарва в родно си село и близките му околности. После – поради несъгласията си с местното население е преследван от власите, тръгва да пътешества и след време се добира до Санкт Петербург. Там се превръща в приближен на императора, повлиял силно върху съдбата на неговата държава.
Животът и смъртта на Григорий Ефимович Распутин са обвити в митология.
Животът и смъртта на Григорий Ефимович Распутин са обвити в митология, което го прави една от най-важните фигури в руската история. Роден е на 22 януари (9 януари по стар стил) 1869 г. в сибирското село Покровское, Тоболска губерния.
През 1897 г., след 10 години брак, Распутин отива на поклонение в манастира Свети Никола във Верхотурие, на около 500 километра от родното му село. Там изглежда, че е имал някакво религиозно пробуждане и се е върнал променен човек.
През следващото десетилетие той пътува из страната – и вероятно дори по-далеч – като самозван свят човек, проповядвайки и твърдейки, че има сили, включително способността да лекува болните. Репутацията му в крайна сметка се разпространява в тогавашната столица Санкт Петербург, където е представен на царя и съпругата му.
Славата му била огромна – Мистичен лечител, гадател, политически саботьор, страстен любовник и монах. Распутин бил едновременно боготворен и яростно ненавиждан.
Имал мистериозни сили
В ранна детска възраст той проявявал интерес към религията. Още като бил дете, в родното му място се носели слухове, че притежавал мистериозни сили. Неговите детски години са потулени в тайна и мистика, но се е знаело, че той от дете смесвал черната магия с религиозните си вярвания. Отделно, бил убеден, че ще създаде свои собствен култ и ще бъде боготворен от много жени. След доста години това се сбъдва…
Въпреки че, се оженил и станал баща на няколко деца, Распутин изоставил семейния живот и тръгнал да търси Бога. След години скитане и религиозни учения, Григорий Ефимович се озовал в Санкт Петербург, седалището на императорската власт. Чрез различни връзки Распутин станал близък до императорското семейство – Николай II и императрица Александра.
Престолонаследникът – Алексей Николаевич страдал от тежко заболяване – хемофилия – болест, водеща до постоянни вътрешни кръвоизливи. След няколко сеанса с Распутин, момчето като че ли се пооправило. Всеизвестен факт е, че монахът бил много добър билкар и притежавал много книги за билколечение, които му помогнали много в лечението на детето.
Някои историци предполагат, като Пиер Гилиард, че кървенето вероятно е спряло в резултат на настояването на Распутин, Алексей да спре да взима аспирин (известен със свойството си, че разрежда кръвта). Местните обаче твърдели, че магическите правомощия, които Распутин притежавал, са причината престолонаследникът да оздравее.
Императрицата била изумена от способностите на лечителя и веднага направила Распутин свой близък съветник.
Той бил сексуален девиант и любовник на кралицата
Слуховете за сексуалните подвизи на Распутин бързо започнали да се разпространяват. Григорий имал изключително ексцентрично поведение – посещавал публични домове и прекалявал с алкохола, а всичко това противоречало на неговото религиозно благочестие.
Распутин създава сектантско движение, където имало само жени, които с удоволствие си лягали с него и усещали силата на Бога върху себе си. Историците спорят за това, колко е достоверно, че и Кралицата го е канила в покоите си. Като цяло, тя е била като обсебена от него. Търсила го е за всякакви съвети. Когато кралят го е нямало, тя казвала, че се страхува да спи сама вечер и канила монахът в спалнята си, за да я пази от злото. Кралицата не спирала да говори за очите му и колко красиви и пленителни били те, когато той говори за бога. Дали е била влюбена, можем само да предполагаме…
Голяма част от живота му е преувеличена, особено след Февруарската революция през 1917г. се появили много украсени „факти” за Распутин, които целели да опропастят живота му. Което най-вече е повлияно от спорът с династия Романови и тяхната смърт.
Распутин бил тайният владетел на Русия
Заради непрекъснатите си изяви в императорския двор, тръгнали слухове, че Распутин е кукловодът на кралското семейство. Кралица Александра ставала все по-зависима от Григорий и очевидните му успехи с лечението на сина й, само задълбочавали слуховете.
В действителност монахът, от време на време, давал военни съвети, освен медицинска помощ, но идеите му така и не се оказали полезни за руската армия и император Николай.
След като на 23 август 1915г. монархът поел еднолично контрола над руските войници, с помощта на Григорий Ефимович и императрица Александра, Николай бил остро критикуван заради пораженията на бойното поле.
Докато императорът бил на война, държавата била под контролна на императрицата и именно тогава Распутин се възползвал от възможността да й дава съвети. Той не губил време и скоро успял да извоюва назначаването на свои хора на ръководни длъжности.
Вярвало се, че е бил безсмъртен
Поведението и влиянието на Распутин станали синоним на всичко негативно в политиката и обществото на Русия. Дори няколко пъти се разминавал със смъртта. През юни 1914г. просякиня го намушкала в стомаха, твърдейки че съблазнява невинни девойки. Распутин едва не умрял. И именно невинните девойки от неговата секта са се грижели за него, докато се възтанови.
Две години по-късно, няколко благородници, водени от Феликс Юсупов, планирали убийството на свещения човек. На 30 декември 1916г. Юсупов поканил Распутин на вечеря в дома си.
След изобилието от храна, вино и десерти – всичко това пълно с цианкалий – домакинът се учудил, че отровата не действа. Уплешени, че монахът си похапвал сладко- сладко и по никакъв начин не показвал, че е тялото му се отравя, мъжете започнали да стрелят. Според легендата, дишал и се смеел, дори след като го направили на решето. Руснаците се ядосали и го хвърлили в леденостудената река, за да се удави.
Въпреки всичко това, в тялото на Распутин не били открити следи от цианкалий или каквато и да било отрова. Аутопсията показала, че монахът е умрял от един куршум в главата.
ВЪЗКРЪСНАЛ?
Както смъртта на Григорий, така и последствията от нея са били силно митологизирани. Легендата разказва, че след като бил отровен, застрелян и хвърлен в реката, той бил уловен от група минувачи. Тогава монаха още бил жив и го изтеглили на брега
Истината обаче е следната: полицията открила трупът на починалия монах няколко дни след убийството, тъй като водата била замръзнала.
На 15 март 1917г, император Николай II абдикирал от трона в резултат на революцията. Митовете за монаха обаче устояли на времето. Някои историци дори предполагат, че влиянието на мистичния лечител действително било огромно в императорския двор. Заради неговите записки и интриги, целият род Романови са избити от болшевиките на следващата година.
Краят на фамилия Романови
Семейството Романови е последната императорска династия, управлявала Русия. Те за първи път идват на власт през 1613 г., а през следващите три века 18 представители на Романови заемат руския трон, включително Петър Велики, Екатерина Велика, Александър I и Николай II. По време на Руската революция от 1917 г., болшевишките революционери свалят монархията, слагайки край на династията.
Немското потекло на императрица Александра, както и предаността й към руския мистик Григорий Распутин, допринасят за негативната оценка на обществото спрямо нея. Тя вярва, че самопровъзгласилият се светец може да излекува хроничното заболяване на сина й Алексей.
Алексей, единственият син и наследник на трона, страда от тежка хемофилия и често е прикован към леглото. (Много роднини на кралица Виктория са наследили болестта, която понякога е наричана „кралската болест.“)
Мощното влияние на Распутин върху управляващото семейство вбесява благородници, църковни водачи и селяни. Мнозина го виждат като религиозен шарлатан.
Цар Николай II напуска Санкт Петербург през 1915 г., за да поеме командването на пропадащия фронт на руската армия в Първата световна война. До 1917 г. повечето руснаци са загубили всякаква вяра в лидерските способности на царя.
Корупцията в правителството се разпространява и руската икономика бива сериозно увредена от Първата световна война. Оформя се болшевишко движение, излизащо с призиви за сваляне на владетеля.
Дългият път на мъченията
На 7-ми март 1917 г. войски нахлуват в императорската резиденция и преобръщат спокойния живот на Романови. В последствие се разбира, че има нов император на мястото на Николай II. Няколко дни по-късно бившият император, заедно с децата и съпругата си , е поставен под домашен арест. Всички работещи за фамилията имат право да изберат дали да си тръгнат или да останат.
През юли месец се издава заповед семейство Романови да бъдат преместени на юг, но решението на властите е променено и за дестинация на заточението е избран Сибир. През август, същата година, заедно с най-верните си слуги, са установени в Тоболск, като новото им местоживеене се превръща в истински затвор.
По-късно се взима решение да не се отпускат средства за издържането на бившето императорско семейство. Те са подложени на крайна мизерия и бедност.
Стражата, която ги охранява, проявява изключителна жестокост към тях. Когато някой от семейството надвесвал глава през прозореца, охраняващият стрелял по него. Дори посещаването на тоалетна и къпането били възпрепятствани и ставали по режим. Семейните кучета били избити, защото не били научени да не лаят.
Последните 78 дни от живота си Романови прекарват в Екатеринбург, като този период също е много тежък за тях. В дома живеят 11 души- Николай II, съпругата му, петте им деца и четирима души от най-верните им слуги. На 16-ти срещу 17-ти юли, 1918 година, семейството получава съобщение, че трябва бързо да се премести. Докато подготовката им за тръгване тече, се чуват оръдия. Уплашени, живущите се събират в мазето, където малко по-късно са екзекутирани. Умишлено са им изпратени необучени стрелци, за да бъде по-мъчителна смъртта им.
На същата вечер всички трупове за откарани навътре в гората, хвърлени и скрити в кален гроб.
Развръзка
През 1979 г. са открити и разпознати останките им, а през 1998 г. е направено официално погребение на императорското семейство. До 2015 г. последните два трупа от екзекуцията, тези на Мария и Алексей, са държани в кутия в държавния архив, поради непризнаване на изследванията.
Конспиративната теория
Съществува конспиративна теория, че императорската дъщеря Анастасия е оцеляла. Има твърдения също, че тя и брат й Алексей са успели да се спасят и са намерили убежище в България. В село Гъбарево, Централна България, през 1918 година, са пристигнали двама души от руски произход със сходни черти и характеристики с тези на наследниците на трона. Поради недостатъчни основания, а и възпрепятстване на разследванията, тази теза не е официално призната.
Единственото, което Николай винаги е искал за семейството си, е то да остане неразделно и да води спокоен и волен живот, но грозен акт на революционно отмъщение почерня мечтата му.
