Как ще защитим умовете си от новите технологии?
Устройствата, следящи мозъчна активност ще предизвикат поверителността на психиката ни…
Новата ера на невротехнологиите означава, че може да се нуждаем от нови защити. Такива, с които да защитим нашите мозъци и умствени преживявания.
Последният бастион на неприкосновеността на личния живот, нашият мозък е за сега останал непокътнат… Почти… Дори когато сензорите вече записват сърдечните ни удари, вдишвания, стъпки и сън. Всичко, което предстои да се промени… Дори, когато вече AI може да пресъздаде това, което виждаме.
Вече сме заобиколени от лавина от устройства за проследяване на мозъчната активност… Слушалки, ленти за глава, часовници и дори носими татуировки. Тези реализирани в продукти проекти скоро ще навлязат на пазара, обещавайки да преобразят живота ни. И това, разбира се заплашва да наруши убежището на умовете ни.
Инвестициите на големите
Технологичните титани Meta, Snap, Microsoft и Apple вече инвестират сериозно в устройства за събиране на данни от мозъчната активност. Те имат за цел да вградят мозъчни сензори в интелигентни часовници, слушалки и помощни средства за сън. Интегрирането им в ежедневието ни може да революционизира здравеопазването. То ще позволи ранна диагностика и персонализирано лечение на състояния като депресия, епилепсия и дори когнитивен упадък.
Мозъчните сензори биха могли да подобрят способността ни да медитираме. Не само, но и ще спомогнат да се фокусираме и дори да комуникираме с безпроблемна технологична телепатия. Как? Използвайки силата на мислите. С тях ще управляваме взаимодействието си със слушалки за разширена реалност (AR), с очила за виртуална реалност (VR). Дори ще пишем на виртуални клавиатури само чрез ума си.
Рискове за психическата неприкосновеност
Но, носимите устройства за проследяване на мозъчната активност крият много реални рискове за психическата неприкосновеност, свободата на мисълта и самоопределянето. Тези устройства се размножават. Те ще генерират огромни количества невронни данни, създавайки интимен прозорец към нашите мозъчни състояния, емоции и спомени. Ще се нуждаем от индивидуална сила, за да затворим тази нова гледна точка в себе си.
Данните
Работодателите вече търсят такива данни. Те проследяват нивата на умора на работниците. След което им предлагат програми за уелнес на мозъка. Също и за смекчаване на стреса чрез платформи, които им дават безпрецедентен достъп до мозъчната активност на служителите. Когнитивните и емоционални тестове, базирани на неврологията, се превръщат в нова норма за скрининг на работа. Но, разкривайки аспекти на личността, които може да имат много малко общо с работата..
В Китай кондукторите по линията Пекин-Шанхай, най-натоварената по рода си в света, носят мозъчни сензори през целия си работен ден. Има дори съобщения за китайски служители, които са били изпращани у дома. Причината? Мозъчната им активност показва по-ниска от звездните мозъчни показатели. Използвайки устройствата за проследяване на мозъчната активност, компаниите могат да проследят вниманието, фокуса и дори скуката на служителите. Но, без да са на налице предпазни мерки, те биха могли да потъпчат психическата поверителност на служителите. Подкопавайки доверието и благосъстоянието, заедно с достойнството на самата работа.
Достъпът…
Правителствата също търсят достъп до мозъците ни… С мозъчна инициатива САЩ търси „всеки шип от всеки неврон в човешкия мозък“. За да разкрие „как изстрелването на тези неврони създава сложни мисли“. Насочена към основните причини за неврологични и психиатрични състояния, тази инвестиция ще даде възможност на правителството… Възможност да се намесва в свободата на мисълта. Свобода от решаващо значение за човешкото съществуване.
Разработени са функционални мозъчни биометрични програми за удостоверяване на индивиди. Те са финансирани от Националната научна фондация в университета Бингамтън. Разработени са така наречените техники за снемане на пръстови отпечатъци, използвани за разпит на заподозрени в престъпления. Те се продават от компании като Brainwave Science. Финансирани са от правоприлагащите органи от Сингапур, Австралия и Обединените арабски емирства. Това може да означава само едно – трябва да действаме бързо, за да гарантираме, че невротехнологиите са от полза за човечеството. Вместо да предвещаваме оруелско бъдеще шпиониращо мозъците ни.
Манипулативното възнаграждение на мозъка
Бързането да се хакне човешкият мозък се отклонява от невромаркетинга към заешката дупка на социалните медии. Дори към програмите за когнитивна война, предназначени да инвалидизират или дезориентират. Тези технологии трябва да обърнат цялото ни внимание.
Бутоните и известията за „харесване“ на социалните медии са функции, предназначени да ни връщат по навик към платформи, като използват системите за възнаграждение на мозъка ни. Заглавията на примамките за щракане и псевдонаучните твърдения са плячка за нашите когнитивни пристрастия, и куцукащо критичното мислене. А… Нациите по света обмислят възможни военни приложения на невронауката…
Изкуствения интелект
С напредването на устройства за проследяване на мозъчната активност и изкуствения интелект, границата между човешката дейност и машинната намеса ще се размие. Когато едно устройство за променя мислите и емоциите ни, колко от действията и решенията ни остават наистина наши? Когато започнем да прехвърляме умствените задачи на AI, рискуваме да станем прекалено зависими от технологиите. Разбира се, отслабвайки независимото мислене и дори способността ни за рефлексивно вземане на решения. Трябва ли да позволим на AI да оформя нашите мозъци и умствени преживявания? И как да запазим нашата човечност в един все по-взаимосвързан свят, преработен от тези две технологии?
Киберсигурност
Друга заплаха е злонамереното използване и дори хакване на устройствата за проследяване на мозъчната активност. От търсенето на информация до прихващането на нашите PIN номера, докато ги мислим или въвеждаме, невронната киберсигурност ще управлява света. Представете си свят, в който устройствата за проследяване на мозъчна активност могат да проследят това, което четем… Това, което виждаме, да променят възприятията, да манипулират емоциите или дори да предизвикват физическа болка. Това е свят, който скоро може да настъпи…
Вече има компании, включително китайската Entertech, с натрупани милиони необработени записи на ЕЕГ данни от хора по целия свят. От къде? Разбира се, от популярните потребителски устройства за проследяване на мозъчната активност. Данни, събрани и от лична информация използвана на устройства и приложения от тези лица. Entertech ясно обяснява в политиката си за поверителност, че също така записва лична информация, GPS сигнали. Не само, но и събира данни от сензори на устройства, компютри и услуги, които човек използва, включително уебсайтове, които може да посещава. Трябва да гарантираме, че устройства за проследяване на мозъчната активност са проектирани с мисъл за сигурността. Както и с предпазни мерки за устройството и данните, за да смекчат тези рискове.
Революцията на устройствата
Намираме се в повратната точка на началото на революция на устройствата за проследяване на мозъчна активност. Нуждаем се от разумна бдителност и открит и честен дебат относно рисковете и ползите от невротехнологиите, за да гарантираме, че се използват отговорно и етично. С правилните предпазни мерки, невротехнологиите биха могли наистина да дадат възможност на хората. За да стигнем дотам, ще трябва да признаем правата на новата дигитална ера, за да запазим когнитивната си свобода – самоопределяне и умствени преживявания. Трябва да го направим сега, преди изборът вече да не е наш!
