Искате ли да се потопите в магията на Тодоровден? Горещо ви препоръчваме да посетите бутиков комплекс за релакс и езда “Тракиец” в с. Житница, Пловдив.
По традиция всяка година, празникът, който се чества 40 дни преди Великден, се отбелязва запомнящо се на това прекрасно място, което ще ви пренесе в приказния свят на конете.
Народни песни, хора, водосвет за здраве и специална програма ви очакват и тази година, и сме сигурни, че ще останете очаровани. А, след отбелязването на празника, състезатели по конен спорт ще премерят сили в турнир в дисциплина прескачане на препятствия със своите прекрасни коне.
Ако искате да се насладите на един различен уикенд и наистина да усетите магията на Тодоровден, то ви гарантираме, че в бутиков комплекс за релакс и езда “Тракиец” със сигурност ще ви хареса! Толкова, че ще попитате дали няма да ви предложат някоя добра оферта за настаняване за Великден?
В сърцето на Тракия
Комплекс “Тракиец” е разположен в сърцето на Тракия, покрай река Тикла. Съвсем близо е до гр. Пловдив, но е и достатъчно далеч, за да се радвате на спокойствие.
“Тракиец” е четиризвезден хотел с уютна и стилна конна база, ресторант, конферентна зала и невероятно красива лятна градина.
Стаите са просторни и тематично обзаведени с приятни тераси, на които да се насладите на сутрешното си кафе докато се любувате на красивите гледки. В ресторанта готвят вкусно и ще ви предложат страхотни деликатеси собствено производство.
Освен възможността да се любувате на красивите коне, бихте могли и да запазите своя урок по езда с професионален треньор, а след езда може да разпуснете в невероятното спа. Защо да не направите няколко дължини в басейна или просто да релаксирате в джакузито?
Сигурни сме, че независимо как ще решите да прекарате почивката си, “Тракиец” ще се превърне във вашето любимо място за релакс. На нас това място със сигурност ни е сред любимите и обещаваме да ви разкажем още много, за това колко интересни неща можем да съчетаем с почивката си там!
Историята на Тодоровден
Наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден, е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По данни на НСИ към 2017 г., Тодоровден се празнува от 130 233 души в България, които с всяка година се увеличават!
Назад в миналото…
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник (332г – 363г), знаейки че 40 дни преди Великден, християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Той повече от всичко е желаел връщането на езичеството.
Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: “Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят жито с мед”. Император Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
От благодарност Църквата празнува светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
В България…
Традиците и обичаите на Тодоровден обединяват надеждата за здраве и щастие, плодородие и добро бъдеще за младите. Българите са вярвали, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня. От земята се вдигала пара и желанието му бързо се изпълнявало.
Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова неделя. Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес. Според това, което им се присъни могат да гадаят за бъдещето си и най-вече за това кога ще се задомят.
В подготовката на празника участват и млади и стари! Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва обреден хляб с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор. Най-големият по възраст мъж, трябва да налее съд с вода и да го занесе на животните с наричане: Здрав да си! Силен да си! Да бъдеш и пребъдеш!
Децата трябва да се преоблекат с нови премени и да занесът ябълки и моркови на конете, за да бъдат здрави и силни.
Конят и неговата символика на този ден…
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията или конното състезание.
Конете са участвали в бита на българина още от създаването на държавата ни. Това благородно животно е символ на сила, гордост, смелост и висок социален статус. На Тодоровден стопанина на къщата е длъжен да покаже как изглежда животното му. Как е преживяло зимата. Ако конят е добре гледан, с лъскав косъм, с добро и здраво телосложение, подрязани и смазани копита, сплетена грива и чиста амуниция – то той е добър стопанин. Ще е благословен!
Ако коня е мръсен, слаб и изпосталял – този човек, не е добър и обществото няма да го приеме и да иска да му помага.
Здравия кон е символа на здравото семейство и добрите стопани!
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на животните. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода и даряват с различни неща, подходящи за животното: овес, ябълки, моркови и др.
Кушията на Тодоровден, една неугасваща традиция…
Една от най-устойчивите фолклорни традиции, оцеляла и до наши дни, са конните надбягвания (кушии), организирани на Тодоровден. Някога участниците били главно ергени. Показвайки своите умения, те засвидетелствали пред родителите на младите девойки, че са годни за женитба. Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, момците водели конете на водопой, захранвали ги обредно с хляб и сол, почиствали ги и ги окичвали с мъниста, панделки, китки и нанизи от червени чушки.
В много части на България народните кушии са традиция по много села и до днес. Там се събират много собственици на коне и ездачи и участват в надбягванията. За да се съревновават конете и да получи всеки равен шанс, стартовете се разделят на различни гари: гари каруцарски и безпородни коне, гари чистокръвни бегови коне.
Така, всеки може да участва и да има шанс за победа.
На всяко състезание наградите са различни, но главно се раздава чувал със зоб, купи и розетки и вино.
Доказване на сила и мощ…
Освен кушиите, има и състезания с коне от тежковозните породи, където стопаните доказват силата на своите нежни гиганти.
Категориите са спрямо различните тежести: от 500 до над 900 кг товар!
Прескачането на препятствия…
У нас с отбелязването на Тодоровден, официално стартира и спортния календар за годината в конния спорт. На самият ден по места във всички бази в страната се организират своеобразни състезания по прескачане на препятствия с различни височини и категории ездачи.
Съвсем скоро се очакват и първите официални състезания от календара и тъй като вече знаете, че конният спорт е приоритет за CHESTNO.BG, бъдете сигурни, че ще ви информираме за всичко,
Надскачане
В Стара Загора всяка година има и състезание тип Бараж, което се нарича ” Надскачане”. Там, по-опитните ездачи и коне в добра форма и доказани скокови данни скачат няколко препятствия, чиято височина се сменя от по-ниско към по-високо, докато остане само един, който може да скочи препятствията, които в последния си етап надвишават 170см.
И до днес в някои райони младежката конна дружина ( всички млади деца и юноши, които могат да яздят и имат у дома си коне) първо минава през къщите на селото, а хората ги даряват с краваи и ги черпят с вино. Съществува и традиция преди състезанието три пъти да обикалят черковния двор, гробищата или селския мегдан. В този ден най-щастлив е победителят, който не само получава някаква материална награда, а и уважението на общността, тъй като е показал сръчност и физически качества.
Семейните обичаи…
В някои краища ( Русенски регион) на България на този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата.
В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. По пътя до вкъщи те и другите жени ритат (символично) невестите, за да се смили Господ над тях и да им намери дом, от който няма да бъдат натирени. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото и годината да е плодородна.
В други райони (Рила и Пирин) се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават: деца, добър и работлив съпруг, здрави животни, красота и др..
Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата са гости, и се слага обща трапеза. Която предврително е направена от всички жени в къщата, по този начин те показват от кого е наследила невястата своето умение да готви добре. Ако се хареса и изяде всичко, то е ясно – младите ще се вземат. Ако остане нещо на трапезата, то ще се търси друг жених.
В Родопска област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут. Украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Тодоровден е един от най-любимите български празници от векове!
В много селища и до днес се прави курбан, наричан конски светец, в чест на покровителя на конете. Това е и Денят на коневъдството и конния спорт.
На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Които са едни от най-често срещаните имена в нашата страна.
Ако ви харесва това, което четете, може да ни подкрепите, за да продължим да ви поднасяме интересна и любопитна информация!
[wpedon id=5913]
