Снимка на PayPal.me/FelixMittermeier от Pixabay
Нощното небе изчезва…
Граждански учени и изследователи установиха, че губим поглед към небето с удивителна скорост от почти 10 % всяка година.
Порасналите деца, имали привилегията да имат баба и дядо на село, може би помнят нощното, отрупано със звезди небе. Ясно се виждаше и Млечния път… Изключително сме щастливи, че този тип гледки са все още факт, далеч от ярко осветените големи градове. Колкото по-градска, обаче става средата, толкова по-трудна е мисията на начинаещия любител астроном или на мечтателя звездоброец. В най-добрия случай има само намек за дифузния Млечен път. Мъжделее и комбинираното сияние на милиарди звезди, затъмнени до почти нищо от ярки улични лампи и витрини.
Светлинно замърсяване
Това е светлинно замърсяване – генерирано от човека осветление, хвърлено в небесата – което кара самото небе да свети и измива звездите. Астрономите знаят от години, че ситуацията е лоша за наблюдение на звезди. Но, също така има реални и отрицателни ефекти върху благосъстоянието на много живи същества – растения, животни и дори хора. Повече от 80 % от човечеството е засегнато от светлинното замърсяване, гледката им към небето е открадната…
За повечето от нас звездите по същество гаснат…
И всяка година става все по-зле. Трудно е да се каже колко по-лошо точно. Въпреки че светлинното замърсяване е измерено от космоса, сателитите в орбита не откриват светлината по същия начин, както човешкото око. Точно заради това, те може да не дадат резултати, които съответстват на това, което виждаме от земята.
Когато хората гледат към небето, каква е промяната в яркостта на небето, която усещат с течение на времето?
Те използват данни от Globe at Night. Проект, управляван от Националната оптично-инфрачервена астрономическа изследователска лаборатория (NOIRLab) на Националната научна фондация на САЩ. Той използва гражданска наука за измерване на светлинното замърсяване.
Методът на изследване
Процесът е брилянтно прост. На участниците-доброволци се дава набор от звездни диаграми. Те са създадени от Ян Холан от Института за изследване на глобалните промени към Академията на науките на Чешката република. Диаграмите показват небето с видим набор от звезди. Една диаграма показва само най-ярките звезди. Следващата включва малко по-слаби звезди и така нататък до най-слабите звезди, видими с просто око при идеални условия. След това участниците наблюдават небето. Сравняват най-слабите звезди, които могат да видят, с класациите. Избират тази, която най-добре съответства на това, което виждат.
Киба и неговият екип изследват удивително количество данни от повече от 50 000 граждански учени от цял свят. Те взимат проби от яркостта на местното си небе от 2011 до 2022 г. Въпреки, че е имало значителна променливост от място до място. Например, средно Европа вижда 6,5 % увеличение на светлинното замърсяване на година. Северна Америка отбеляза увеличение от 10,4 %. Изследователите установяват, че в световен мащаб светлинното замърсяване се е увеличава с 9,6 % на година през периода от време.
Това може да не звучи много, но отразява експоненциален темп на растеж. Той е подобен на начина, по който се начислява сложна лихва върху дълг. Годишен ръст от около 10 % означава, че яркостта на небето се удвоява на всеки седем години. Кратък размисъл трябва да изясни защо това е дълбоко обезпокоително. Както Киба и неговите съавтори обясняват в статията си, публикувана в списание Science. “Ако има 250 видими звезди на небето, когато някой се роди, докато навърши 18 години, той ще види само 100.”
Тревожната истина
Този резултат е още по-тревожен поради потенциалните му последици за сателитните измервания. Те са регистрирали само приблизително 2 % увеличение на година. Въз основа на работата си Киба и неговият екип твърдят, че сателитите силно подценяват ефектите. Заслепявайки ни за задаващото се бъдеще, в което почти всеки губи от поглед звездите.
Технологичните промени могат да обяснят голяма част от това несъответствие. Киба и колегите му посочват, че през последните години много по-стари външни светлини, излъчващи по-червена светлина, са заменени от светодиоди. Те светят по-ярко в син цвят, който се разпръсква по-лесно в атмосферата. Детекторите на много сателити за наблюдение на Земята са по-малко чувствителни заради това. Нещо повече, сателитите най-често виждат светлина, грееща право нагоре. Тази от зле изградени улични светлини и градове, а не хоризонтално хвърлени лъчи от прозорци или билбордове. А, точно те могат значително да повлияят на наблюдателите на земята.
Ефект върху живота
Цялата тази допълнителна светлина през нощта има голям ефект върху живота под нея. Изследователите са показват, че има отрицателно въздействие върху много животни и растения. Светлинното замърсяване нарушава големите миграции на птиците. Пресича деликатния цъфтеж на цветята и дори светещото ухажване на светулките. То засяга и хората, като предизвиква безсъние, първоизточник за редица здравословни проблеми.
По някакъв начин това напомня на климатичната криза. Глобална по природа, оскъдна за забелязване всеки ден и трудна за хората да я разберат и смекчат сами. Но, ако глобалното затопляне се увеличаваше с около 10 % годишно…?! Може би отдавна щяхме да сме се заели директно с проблема.
Още по-лошо, светлинното замърсяване създава приятелски образ у мнозина. Това означава, че повишената светлина през нощта автоматично означава повишена безопасност. Въпреки, че това може да е вярно в някои случаи… Например осветени пътища, които улесняват виждането на шофьорите през нощта. Това също може да влоши нещата. Прекалено ярките улични светлини хвърлят по-дълбоки сенки, което улеснява опасността да се скрие от зле приспособените ни очи. И като цяло това увеличено осветление просто хвърля още повече нежелана светлина нагоре.
И така, какво можем да направим за нашето светло небе?
Много неща вече се случват. Групи като Международната асоциация на тъмното небе или IDA не се застъпват за повече осветление. Те застават зад идеи за по-интелигентно осветление. По-умните улични лампи, които концентрират светлината си надолу, са добър пример. Тези светлини предлагат по-ефективно осветление, те пестят и енергия, като в крайна сметка се самоизплащат. Много градове по света са определили общности на тъмното небе. Такива, които са показали „изключителна отдаденост към опазването на нощното небе“, като обезсърчават практиките за разточително осветление.
Информираност
В момента простата информираност е едно от най-големите ни предимства. Изключването на собственото ви външно осветление през нощта може да не изглежда голяма работа… Но, ако кажете на другите, това ще помогне много. Информираността расте. Всяка кауза като тази се нуждае от критична маса. Само така проблемът ще получи широко внимание. По този начин всеки, който участва, може да добави от себе си към общото решение.
Това не е лесно. Много области в развиващите се страни имат опасно недостатъчно осветление през нощта. Използват разточителни горива, отделящи парникови газове, за да захранват оскъдните източници на светлина, които имат. Повече осветление може да им помогне да се измъкнат от бедността, но с цената на по-голямо увеличение на небесното сияние. Изследванията на Кила, като цяло, не успяват да обхванат добре развиващите се нации. Това означава, че не е е ясно с каква скорост се увеличава тяхното светлинно замърсяване. Но, достатъчно очевидно е, че по-ефективното осветление би било от полза и за тези региони. Ако не поради друга причина, то дори само поради намаляване на разходите в средносрочен до дългосрочен план.
Съветите на изследователя
В Twitter водещият автор на изследването Киба разглежда методологията и резултатите от работата. Включва и някои съвети за това какво бихме могли да направим по отделно като хора. Той предлага да се използва целенасочено осветление, а не наводнено осветление. Външно осветление да се използва само, когато е необходимо. За предпочитане са електрически крушки и светодиоди, които светят повече в червено, отколкото в синьо. Така би се намалило количеството светлинно замърсяване, което се разпръсква по небето.
Нужда от интелигентни решения
Имаме нужда от по-големи и по-интелигентни решения, казва Киба. Разбира се, физическите и биологичните ефекти са голямо безпокойство… Но, тук има голям залог: загубата на връзката ни с природата и красотата й. Нощното небе е просто прекрасно, със съкровища, разпръснати сред звездите. Гледането на метеоритен дъжд или лунно затъмнение или дори простия поглед хвърлен към отрупаното със звезди небе е уникална привилегия. Да видиш звездите означава да подхраниш душата. Виждал съм (и чувал) безброй сови, койоти и други диви животни, докато съм бил навън през нощта, и наблюдението на небесата ми дава дълбока оценка на естествения свят около мен. Страхопочитанието на нощното небе е много истинско.
Това не е само въпрос на няколко неудобни астрономи. Това е еквивалент на затваряне на Лувъра, на затваряне на концертни зали, на косене на огромни полета с диви цветя.
Много хора дори не знаят, че те – и техните потомци – губят това космическо изживяване точно над главите си.
Нуждаем се от тъмното нощно небе! От всички нас зависи да се уверим, че то все още е там всеки път, когато слънцето залезе.
Ако ви харесва това, което четете, може да ни подкрепите, за да продължим да ви поднасяме интересна и любопитна информация!
