“Варненското злато” – доказателство за най-старата страна в света…
България е една от страните с изключително богата и древна история. Но, един факт все още буди изумлението на всички учени по цял свят. Как толкова малка и китна страна притежава най-старото злато в света!
Да, това не е лъжа или измама! Ние сме една от най-старите нации, според редица учени и това е един от многото огромни поводи за гордост!
Кога е открито?
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г.. Намерен е в района на Варненското езеро и е датиран в средата на V хилядолетие пр. Хр.
До скоро се смяташе, че находките от т.нар. – „Варненското злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4600 – 4200 г. пр. Хр.). Това твърдение се оборва, при разкопките в ” Градът на птиците” край Пазарджик. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол!
Според изследователският екип на ЮНЕСКО / Организацията на обединените нации за образование, наука и култура/ България е една от най-старите страни в света!
Въпреки своето второ място на почетната стълбица, археологическият обект във Варна е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.
На площ от около 7500 m² са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита). Някои от които се оказват от изключително значение за Българската археология.
Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 13 археологически сезона. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети, което изненадва всички археолози!
Нещо повече – ТО Е ОТКРИТО НАПЪЛНО СЛУЧАЙНО!
Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г.. Това се случва по време на строителни работи при планирано прокарване на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „Зарзалината“ – някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на град Варна) забелязва в изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива.
Впоследствие прибраните артефакти са занесени от него в родното му село Аспарухово. Там той ги предава на провеждащия там по това време археологически разкопки на къснонеолитно селище Димитър Златарски, директор на историческия музей в гр. Дългопол.
Откритите от багериста артефакти са: 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври Д. Златарски ги предава на научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев. Те прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.
Първоначалното археологическо проучване протича в рамките на един месец. Пресята и промита е изкопаната пръст. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.
Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени. Районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа на археолозите.
Какво е открито?
Погребалните находки са два вида. В единия присъстват човешки останки (скелет), а другите са кенотафи – символични погребения без тленни останки, има теория, че починалите са били изгорени на клада, което доказва и мирно съжителство на хора с различни вярвания.
Скелетите са в две различни пози:
Изпънато положение – принадлежащи предимно на мъжки индивиди.
- В поза „хокер“ свити на дясната си страна скелети – принадлежащи предимно на жени.
Инвентарът в гробовете е разнообразен. Открити са както много богати гробове, така и такива с по няколко дребни предмета. Положени около скелета, което подхранва теорията, че са погребвани хора с различен статут в обществото.
По време на разкопките са открити над 3000 златни предмети, чието общо тегло е почти 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.
Разнообразието на погребалните практики, неравномерността на разпределението на находките в гробовете и многочислеността на металните предмети, променят теориите за възникването на механизмите на властта в праисторическото общество. Откриването и проучването на Варненския некропол са причина да се приеме, че появата и наченките на държавните образувания, както и на властовите структури се появяват на Балканския полуостров близо хилядолетие преди древните цивилизации в Египет и Месопотамия.
Археологическото проучване има огромен пробив няколко години
Първоначално за научен ръководител е назначен Михаил Лазаров, а за негов заместник – уредникът на Варненския археологически музей Иван Иванов. Иванов фактически ръководи разкопките от самото начало. След като е назначен за научен сътрудник през 1974 г., е определен и като официален ръководител.
Методиката на проучване и документиране се е спазвала стриктно от него и е била: писмено, графично и фотографско представена,
Разкопките продължават почти без прекъсване. През 1972 – 1977 г., след това през 1980 – 1982 г., 1984 г., 1985 г. и за последно – през 1991 г.
Те обхващат общо тринайсет сезона за двадесетгодишен период – от 1972 до 1991 г. За това време проучената площ е от 7500 m² – около 2/3 от целия некропол.
Интерпретации :
Учените възприемат, че погребалните обреди в къснохалколитното общество, създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се основава евентуалната значителна социална стратификация. Тя е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие. Появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен.
Приема се, че в този етап от развитието на културата във Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от земеделието и скотовъдството. Този процес създава предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора. Погребаните с повече и по-богати гробни дарове.
Така протичат първите етапи от зараждането на класово общество. Това превръща некропола в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.
Златните предмети са разглеждани като своеобразни атрибути, свидетелстващи социалния статут на притежателите им и се предполага, че са имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото да са белег на благосъстояние. Някои учени предполагат, че във Варненския некропол са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз.
Което буди много въпроси, един от които е дали това място не е било свещенно за редица племена и народи?
Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът представлява гробище на едно от селищата, построени по бреговете на Варненското езеро.
В годините, непосредствено след обявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол, в отзивите си водещи експерти по праистория като проф. Колин Ренфрю и проф.Мария Гимбутас разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата Култура Караново. В следващите научни публикации култура Варна е обособена като самостоятелно явление и в интерпретациите, свързани с нея, като определения се появяват термините „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.
Последните проучвания на находките от некропола показват че 55,1% от медта, използвана за производство на сечивата и оръжията, открити в гробовете, е добивана в рудните райони в южната част на Черноморското крайбрежие, а 38,8% от метала е добита в източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища). Едва 6,1%от медта идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западно-причерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. „Варненски център за металообработване“.
Мъжките гробове
Характерна особеност за „мъжките гробове“ сред погребенията от некропола е, че съдържат голямо количество оръжие – предимно бойни брадви от мед или еленов рог, но и лъкове и върхове на копия. Някои от тях не са били използвани, а вероятно са положени в гробовете във вид на политически символ. Предполага се, че бойната брадва-чук, чиято дръжка е обкована със злато, се е превърнала в скиптър, който обозначава най-високопоставения индивид в обществото.
Според проф. Дъглас Бейли, телата открити в халколитния некропол край Варна и некропола при Дуранкулак, не отразяват йерархия или социална структура, други негови колеги мислят обратното, но теорията на проф Бейли изиграва важна роля за оборването на тези твърдения.
Той разглежда полагането на телата на мъртвите, даровете и погребалните ритуали като важни елементи от „сценичен реквизит“ в създаването на въображаеми идеологии за власт и социална йерархия, където такива не са съществували или където действителните правила в ежедневието са неуловими.
Артефактите
Сред артефактите на Варненския халколитен некропол са открити множество карнеолови (оранжев до червен халцедон) и по-рядко ахатови мъниста, основно в три хабитусни стандартизирани варианта: късоцилиндрични, бъчвовидни и сложно фасетирани, като в последния случай се отчитат константно сложно изработени 16+16=32 фасети от двете страни на мънистото (геометрична форма – пресечен 16-гонален трапецоедър) (Костов и др., 2004; Костов, 2007; Kostov, Pelevina, 2008; Kostov, 2017). Тези данни, както и проследените основни гемологични подходи на обработка на ювелирни материали, както и златарски технологии , представя Варненския халколитен некропол и региона като прародина на съвременната гемология и бижутерия. В отверстието на едно от карнеоловите мъниста от гроб №35 е открит най-малкият златен артефакт в света – златен микроцилиндър с диаметър ~2 mm (пример на миниатюризация наред с най-леките гагатни мъниста) (Костов, 2007; Kostov, Pelevina, 2008).
След 50 години от откриването на некропола, още няма пълен каталог, както и съответна компетентна библиография по темата. Написани са редица научни и научнопопулярни статии и книги върху различни аспекти на находките от некропола, например, тяхната символика (Маразов, 1994), размери и пропорции (Smolenov, Michailov, 2010; Smolenov, 2016; 2022).
Некрополът и артефактите от него са включени дори и в филми от поредиците на Discovery и National Geographic, но без ясен акцент върху уникалността и значението им за световната праистория.
Географско разположене:
Археологическият обект е разположен върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 м. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 м. Интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващият пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.
Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е около 12° от северозапад на югоизток. Гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоя пясък, като най-източните от тях, вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина, пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.
Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през 1950-те и 1960-те риголване затрудняват реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.
Състоянието
Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация.
Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три.
Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.
Какво са представлявали различните погребения?
– Кенотафи
В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения. Това води до теорията, че или покойникът е бил изгорен и не присъства в гроба като останки и има символично погребение.
В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити с тъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Златните предмети са струпани на малка площ, като според Иванов са открити на четири последователни редуващи се нива едно над друго.
Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци. Върху “шиите” им е имало огърлица, на която са висяли златни антропоморфни амулети. Като дарове в тези погребения присъстват керамични съдове и накити от различни материали, но отсъстват масивни медни сечива.
Близостта на символичните погребения с изображения на човешки лица (гробове № 2, 3 и 15) и символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като Хиерогамия – ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези символични гробове са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.
Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която до момента не е потвърдена.
Изследването на “маските” с компютърен томограф показва, че те всъщност са били формувани от глина обемни модели на човешки глави, които са се смачкали в гробната яма от тежестта на затрупалата ги пръст. Изглежда, че тези глави са част от цели статуарни човешки изображения, телата на които са били направени от нетраен материал (дърво, слама). Погребването на тези фигури вероятно трябва да се свърже с особеностите на древните вярвания и ритуали.
– Реални погребения в гроб В Гроб № 43 са открити 1003 златни предмета…
Сред гробовете, в които са открити изпънати по гръб скелети, се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително!
С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg. С мъртвия е положена и каменна брадва с дръжка, обкована със златни тръбички и пръстени. Тя се приема за скиптър и затова учените предполагат, че се касае за погребение на вожда на тази високоразвита общност. допуска се, че освен политическа, вождът е притежавал и религиозна власт.
Скелетът е разкрит изпънат по гръб, с горните крайници свити в лакътните стави, като костите на китките са разчистени в областта на раменните кости; двата долни крайника са скръстени в областта на глезените. Ориентацията на погребания е 24º – измерена е по линията на гръбначния стълб. Според антропологическото проучване, скелетът е принадлежал на мъж, на възраст около 40 – 45 г.
Погребалната яма е правоъгълна, със заоблени ъгли, оформена малко по-широко в северната част. Размерите – 2,70 х 1,05 m, а максималната дълбочина – 2,20 m от нивото на съвременния терен.
В пълнежа на ямата са събрани части от керамична подставка, както и фрагменти от няколко керамични съда.
Зад лявото рамо на скелета е разкрита група от 11 златни предмета, оприличени на „кабърчета“, част от които са разкрити с остриетата нагоре. При лявото рамо са положени един меден и един кремъчен връх за копия, сочещи на север. Върху долния край на медното копие, под лявата раменна кост, е открита керамична паница с положени седем карнеолови мъниста. 11 златни халки са разкрити положени около главата, а под и около нея са открити големи златни апликации с полирана част надолу.
Зад черепа са разчистени два керамични съда, като още един е лежал отдясно, непосредствено до устата на погребания, като при разлагането на трупа челюстта е паднала върху него.
Върху дясното рамо на погребания, с острие към гърдите, е положена медна брадва – чук, а върху нея – каменна брадва – жезъл. Дръжката на „жезъла“ е със златен наконечник в горния си край и е облицована с три златни тръбички, всяка от които фланкирана със златни халки. Върху двете мишници на погребания са поставени по две златни гривни. На лявата ръка под чифта златни гривни е поставена една гривна от черупката на мида
Спондилус
Спондилус, която е била счупена и поправена, като местата на счупванията са покрити със златни обковки. Върху предмишниците, над китките на двете ръце, е имало по един наниз от златни халки. Тялото на покойния е било положено и с няколко наниза от златни мъниста на врата.
При лявата мишница са били открити две костени игли, отляво на кръста са били поставени две златни правоъгълни пластини, а отдясно – кремъчна стъргалка. До левия лакът са намерени капак и части от керамичен съд. До лявото бедро са открити части от още един керамичен съд, кремъчна пластина с връх на север и медно шило.
Медно длето, медно шило и каменна тесличка са открити отляво на колената; а между самите колена – медна брадва с отвор, медна плоска тесла и каменна тесла. Върху ханша е лежала кремъчна пластина, а отдясно на него, до горната част на дясното бедро – златен модел на фалос. Между бедрата са били открити две кръгли златни апликации.
Лък, обкован с шест златни лентести обковки – по-малките в краищата и по-големите в средата – са положени отляво на тялото. В областта на средната и долната му част са установени следи от органична материя, върху и в които – голяма кръгла апликация и последователно редуващи се златни и карнеолови биконични мъниста.
Почти върху цялото тяло, но повечето в областта на гърдите са намерени кръгли златни конвексни апликации, част от които са групирани в областта на стъпалата. Някои от апликациите са били открити с изпъкналата си страна надолу. В отделни участъци между тях са лежали биконични златни и карнеолови мъниста. При вдигането на скелета между костите между тях е открит кремъчен трапец – микролит.
При промиване на изкопаната пръст са открити 26 мъниста от серпентин и 19 от черупките на мекотелите спондилус и денталиум.
Антропологическо проучване:
Скопичното и метричното изучаване на костения материал от некропола е проведено от проф. Йордан Йорданов от Института по морфология и антропология при БАН.
Изследван е черепът от Гроб 43, тъй като той е най-запазеният образец от обекта. Черепът е европеиден и може да се отнесе към динаро-нордик вариант на динарския расов тип, което потвърждава местния произход на погребания. Изследвани са и 98 на брой зъби от постоянното съзъбие на пет броя черепа от некропола.
Одонтометричните данни са идентични с данните за другите европейски народи и потвърждават, че съзъбието е такова каквото е у съвременния човек – с най-голям размер на първите кътници. Проучването констатира и добре развити костни гребенни възвишения, което обстоятелство свидетелства за силно развитие на скелетната мускулатура – този факт затруднява категоричното полово определяне на някои скелети.
От особен научен интерес е не особено високият ръст на погребаните – средният ръст на женските скелети е 1.48 m, а на мъжете 1.61 m.
Статус на некрополът:
До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие „Водно строителство“. През 2012 г., след издаден акт за публична държавна собственост, управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години. Общината го оставя за управление на Регионалния исторически музей – Варна. Археологическите разкопки са възобновени през 2021 г.
Снимки: Wikipedia
Ако ви харесва това, което четете, може да ни подкрепите, за да продължим да ви поднасяме интересна и любопитна информация!
[wpedon id=5913]
