Проучване разкрива защо изневеряваме…
Изневярата
Изневярата – това е крайното нарушаване на връзката между двама души и известен неин убиец. Изневярата е любимо занимание за клюки, феноменът е често обсъждан, но труден за изучаване. Целта е да не бъдете хванати, така че защо да признавате изневяра в името на науката.
Но учените могат да ни предложат ново прозрение по тема, често обвита в стигма и мистерия.
Както наскоро показаха изследователите, измяната рядко е проста работа. Има много причини, поради които хората изневеряват, а моделите са по-сложни, отколкото предполагат общите стереотипи. Завладяващо ново проучване хвърля малко светлина върху това, какво се крие зад причините за изневяра.
Проучването включва 495 души (87,9 % от които идентифицирани като хетеросексуални). Изследваните са вербувани чрез набор от участници в голям университет в САЩ и чрез табла за съобщения на Reddit с теми за взаимоотношения.
Участниците признават за изневяра във връзката си и отговорят на въпроса в основата на мистерията: Защо го направи?
Анализ разкрива осем ключови причини:
гняв, самочувствие, липса на любов, ниска ангажираност, нужда от разнообразие, пренебрегване, сексуално желание и ситуация или обстоятелства. Тези мотивации не само влияят на това защо хората изневеряват, но и колко дълго го правят, сексуалното им удоволствие, емоционалната им инвестиция в аферата и дали основната им връзка е приключила в резултат на това.
Въпреки че повечето изневери включват секс, рядко става дума само за самия секс. Повечето участници споделят, че са почувствали някаква форма на емоционална привързаност към партньора си във връзка, но това е било значително по-често при тези, които съобщават, че страдат от пренебрегване или липса на любов в основната си връзка.
Около две трети от участниците (62,8 %) признават, че изразяват привързаност към новия си партньор. И приблизително същата част (61,2 %) участва в явен сексуален диалог с тях. Приблизително четирима от 10 (37,6 %) са имали интимни разговори, докато един от 10 (11,1 %) е казал: „Обичам те”.
Удовлетворението
Тези, които съобщават, че се чувстват по-малко свързани с основния си партньор, изпитват по-голяма емоционална интимност в аферата, може би като начин за задоволяване на тази нужда. По същия начин, когато изневярата е свързана с липса на любов, хората намират преживяването за по-интелектуално и емоционално удовлетворяващо.
Удовлетворението на участниците от секса се различава в зависимост от причината за тяхната афера. Хората съобщават, че се чувстват по-пълноценни сексуално, когато изневеряват поради желание, липса на любов или нужда от разнообразие.
Тези, които посочват дадена ситуация като основна причина, са и много по-малко доволни. Голяма част от сексуалната активност е била ограничена до целувки (86,7%) и гушкане (72,9%). Всъщност проучването установява, че само половината от изменилите съобщават, че са имали полов акт.
Продължителност
Причината за изневярата също повлиява на нейната продължителност. В някои случаи връзката е била само кратка среща, докато други са били с по-дълга и по-дълбока привързаност. Тези, които са изневерили поради гняв (като желание за „отмъщение“), липса на любов или нужда от разнообразие, са имали по-дълга афера. Докато при тези, мотивирани от ситуацията (като тези, които са били „пияни“ или „претоварени“ и „неразумно мислещи“), всичко е приключило много по-бързо. Съотношението в проучвано показва и, че жените са имали средно по-дълга афера от мъжете.
В крайна сметка само една трета от участниците признават измяната на основния си партньор. Изследването доказва, че жените са по-склонни да си признаят, отколкото мъжете при изневяра.
Тези, които са били чисти и ясни в отношенията си, е по-вероятно да са изневерили от гняв или пренебрежение, а не от сексуално желание или разнообразие. Това предполага, че тяхното признание вероятно е било форма на възмездие и начин за отмъщение, вместо начин да изчистят съвестта си. Участниците, които са признали, също са по-склонни да създадат ангажирана връзка с партньора в аферата.
Докато изневярата обикновено е тайно начинание, някои са били по-малко внимателни от други, може би умишлено. Тези, които изневеряват поради липса на любов, ходели на повече публични срещи и демонстрирали повече публична привързаност към партньора си. Изневярата също бива обичайна за тези, които търсят разнообразие или искат да повишат самочувствието си.
От друга страна, ситуационните изневеряващи биват по-малко склонни да изневеряват на открито, може би защото се надяват да се върнат към основната си връзка, без да бъдат хванати.
Някои изводи на проучването
Така че, следва да попитаме една афера наистина ли е убиец на връзката? В крайна сметка съдбата на първичната връзка на участниците зависи по-малко от самия акт и повече от това, което го мотивира.
Изневярата е по-вероятно да сложи край на връзка, когато е възникнала от гняв, липса на любов, слаба ангажираност или пренебрегване. И е по-малко вероятно да го направи, когато изневярата е косвена.
Изненадващо, само една на всеки пет (20,4 %) от връзките са приключили поради афера. Същият брой двойки (21,8 %) са останали заедно, въпреки че основният им партньор е разбрал, докато малко повече (28,3 %) са останали заедно, без партньорът им да е разбрал за изневярата им. Останалите връзки се разпадат поради причини, които не са свързани с измяна.
Рядко изневярата води до истинска връзка. Само една от 10 от аферите (11,1 %) в крайна сметка се превръща в пълно обвързване – едно от предубежденията, което се оказва истина.
Защо изневеряваме на партньора си?
Изневярата е самопричинен ужас, нещо, което наистина разрушава цялата тъкан на една връзка. Все още знаейки опасностите пред нас, го правим или сме склонни към това.
И причината за това престъпление трябва да се крие в нашия еволюционен или генетичен принцип. Не казваме, че измамната ДНК е била прехвърлена от преките ни родители, това, което предполагаме е, че нашата среда на предците е била общество, в което женските яйцеклетки са били оскъдна стока, а мъжката конкуренция е била голяма.
Естественият подбор благоприятства правенето на колкото се може повече секс с колкото се може повече партньори (особено при мъжете), така че вероятността гените му да получат друг живот е най-висока.
Докато за жените многото секс не бил толкова важен, колкото да намерят най-добрия наличен партньор в името на яйцеклетките си и, разбира се, бъдещето на децата си. Любовта е еволюционна емоция за смекчаване на празнините между мъжкото и женското желание.
Влюбеният мъж инвестирал в брачната институция и се грижел добре за децата, а жената чрез неговата инвестиция можела да си позволи повече бебета, които могат да оцелеят.
Накратко женското желание било мъжка инвестиция, а мъжкото желание било колкото се може повече секс. Любовта просто имала идеален смисъл за тези различни цели.
Но в общество с високо ниво на родителски инвестиции (като нашето) има компромис и този компромис е в основата на измамата. Тъй като мъжът иска колкото се може повече секс, а жената – колкото може повече инвестиция.
Нека наречем тези емоции сексуална вярност и емоционална вярност. Мъжете са подложени на строга емоционална вярност и затова много жени полудяват, ако мъжете не са в състояние да осигурят време, енергия и емоции във връзката им.
Докато мъжете полудяват дори при мисълта, че партньорката му може да спи с друг. Не казваме, че обратното не е вярно, просто приоритетите са различни и това има идеален еволюционен смисъл.
В средата на предците ни не е имало контрацептиви и машини за ДНК тестове, така че най-голямата опасност за мъжа е била да се грижи за децата, които не са негови.
Ето защо мъжете отдават голямо значение на сексуалната вярност. Докато за жените е въпрос на живот и смърт, ако партньорската инвестиция бъде отнета към някоя друга жена.
Ето защо жените отдават голямо значение на емоционалната вярност. Компромисите, които се случват поради смесването на любов, емоция и романтика, превърнаха мъжа в опортюнистичен сексуален хищник, а жените в ревнива машина за омраза към други жени.
Изневярата винаги е присъствала в нашето общество, но никога не сме били изложени на мираж от жени и мъже с контрацептиви и презервативи. Това се случва, когато поставите хора с наследствени екологични гени и търсещи удоволствия същества с много функции за безопасност.