Как природата надвива Чернобил?
Свръхпроизвоство на меланин пази животните от радиация
Чернобилската катастрофа от 26 април 1986 г. в Припят, Украйна, остава най-катастрофалната ядрена авария на 20 век. Бедствието в четвърти реактор на атомната електроцентрала освобождава безпрецедентно количество радиоактивен материал. Това причини невероятен хаос и напълно оправдана паника в световен мащаб.
Оказва се, че една проста грешка в изчисленията на мерките за безопасност по време на късен нощен тест в миг се превръща в най-голямата ядрена катастрофа на съвременната ера.
Часът е 1:23 сутринта, според местното време в Припят, Украйна, когато реактор 4 претърпява фатално увеличение на мощността. Смели хора жертват всичко, за да го спрат, докато светът гледа, притихнал в ужас.
Радиоактивни изотопи плъзват из атмосферата…
Огромни количества радиоактивни изотопи плъзват из атмосферата… Покривайки части от Съветския съюз, Източна Европа, Скандинавия, Обединеното кралство и източното крайбрежие на Америка с различни количества отлагания.
Районите в най-голяма близост до Чернобил, като Припят са засегнати най-драстично… А столицата на Украйна, Киев понася около 60 процента от радиокативните валежи. Според данни на УНИЦЕФ над 350 000 души евакуират домовете си в Припят.
36 години по-късно радиоактивността от Чернобилската катастрофа все още остава. Това, обаче не променя факта, че Чернобил е един от най-големите природни резервати в Европа. Той приютява разнообразие от застрашени видове, включително мечки, вълци и рисове.
Адаптация към радиацията
Учени, наблюдаващи отблизо животните в региона, любопитни да разберат дали има видове при, които се проявява адаптация към радиацията, се натъкват на невероятно откритие. Оказва се, че все пак Природата успява да намери своите начини да надвие всички безумици причинени ѝ от нас хората.
Изследователите установяват, че дървестните жаби в Чернобил са се адаптирали към радиацията, чрез свръхпроизводство на меланин, което променя цвета им. По-високите нива на меланин превръщат дървесните жаби в Чернобил в катраненочерни – и ги предпазват от вредните ефекти на радиацията.
Чрез изучаване на разликите в цвета на дървесните жаби, изследователите откриват, че тези от тях, живеещи по-близо до историческите зони с висока радиация на Чернобил, имат по-тъмен цвят.
Важно е, че настоящите нива на радиация в даден регион не определят оцветяването на жабата – по-скоро се определя от историческите нива на радиация в района.
„Тъмното оцветяване е типично за жабите от или близо до най-замърсените зони по време на аварията“, пишат изследователите.
Катраненочерна кожа
Но, защо точно някои жаби в Чернобил днес имат почти катраненочерна кожа? Отговорът може да се намери в меланина – тъмен пигмент, който е отговорен за потъмняването на много организми, включително хора и животни.
По-малко известно обаче е, че меланинът може също да намали ефектите от ултравиолетовото лъчение и йонизиращото лъчение, чрез абсорбиране и след това разсейване на радиационната енергия.
Меланинът може също така да събира и неутрализира йонизирани молекули вътре в клетката, което означава, че е по-малко вероятно организъм, засегнат от радиация, да претърпи клетъчно увреждане, като по този начин увеличава шансовете си за оцеляване.
„Резултатите от нашето изследване предполагат, че чернобилските жаби може да са претърпели процес на бърза еволюция в отговор на радиация“, пишат изследователите. „При този сценарий тези жаби с по-тъмно оцветяване, които обикновено представляват малцинство в популациите си, по време на инцидент, биха били облагодетелствани от защитното действие на меланина.“
Меланинова защита
Тъй като жабите с по-тъмна пигментация имат по-голяма меланинова защита, те биха били по-подходящи да оцелеят на радиацията. Тези популации се възпроизвеждат по-успешно, в резултат на това в продължение на само 36 години – или 10 поколения жаби – естественият подбор е дал предпочитание на жаби с по-тъмна пигментация.
Изследователите също пишат, че това проучване „представлява първа стъпка към по-добро разбиране на защитната роля на меланина в среди, засегнати от радиоактивно замърсяване“ и „отваря вратите към обещаващи приложения в толкова различни области като управлението на ядрените отпадъци и изследването на космоса“.
За съжаление, изследванията на естествената среда около Чернобил са спрени, поради актуалната политическа обстановка, но изследователите се надяват, че скоро ще могат да продължат работата си.
Ако ви харесва това, което четете, може да ни подкрепите, за да продължим да ви поднасяме интересна и любопитна информация!
