Липсата на амбиции отнема от интелигентността ни…!
Интервю с Академик професор д-р Владимир Атанасов Овчаров, дмн
Хоноруван преподавател в Университетската катедра по анатомия, хистология и ембриология на Медицински Факултет, Медицински Университет – София
Почетен Ректор на Медицински Университет – София
Председател на Българската Национална Академия по Медицина
Какво е интелигентността?
Има много различни дефиниции за интелигентността. Терминът произлиза от латинските думи iteligentia или itelectus, които произлизат от глагола intelliegre – възприемам, разбирам, схващам. Може да се приеме, че интелигентността е обща ментална способност за разум или разсъдък, способност да планираме своите действия и постъпки при решаването на проблеми, да мислим абстрактно, да планираме нещата и постъпките си, да разбираме ясно ситуацията и да отчитаме промените в нея, като реагираме адекватно, да разбираме комплексните идеи, бързо да възприемаме информация и бързо да я задържаме в паметта, да се учим от своя и чуждия опит и да имаме адаптивно поведение. Интелигентността е интелекуалният капацитет на индивида, който се определя от комплексни конгнитивни постижения и високо ниво на себеосъзнаване и мотивация.
Как се измерва?
Начина по който се измерва не е много качествен и е по-скоро ориентировъчен, защото има много високо интелигентни хора, коио имат абсолютно нещастен живот поради лошо стечение на обстоятелства, а това въздейства върху интелигентността. Коафициентът на интелигентност (Inteligence Quotience – IQ) е въведен от William Stern (1871 -1938). През 1912 г. той предлага стандартизиран метод за определяне “интелигентната възраст на детето”, като се раздели на биологичната възраст и се умножи по 100. Много автори в последствие отбелязват, че този метод не е с абсолютна стойност, каквито са телесното тегло и ръстът на изследвания. Така или иначе този коефициент на интелигентност е бил бързо приет и абсолютизиран. Все пак той не е с постоянна стойност през целия живот, което е естествено, може да се променя при един и същи индивид, в зависимост от неговото физическо и психическо състояние в къси периоди от живота. IQ е най-важната мярка при диференциалната психология.
Можем ли да онаследим IQ?
В науката е добре известно, че гените и житейският опит, “nature” и “nurture” са здраво свързани. Ясно е, че IQ се повлиява от редица наследствени фактори. При изследването на група хора, които имат еднакъв достъп до обучение, медицински грижи и здравословно хранене, би могло най-ясно да се подчертае отношението на гените към коефициента на интелигентност. Несъмнено е, че интелигентността има генетична основа, като това въздействие е около 50 -70%. От не по-малко значение, обаче е възпитанието и обучението, чрез които се въздейства върху надграждането на интелигентността с още 50%. Музикалното обучение, упражнения за работната памет са други много добри възможностти за повишаване на IQ. Активното четене, също е прекрасен начин за обогатяване на знанията и речниковия фонд, както и подобряване на фокуса и концентрацията.
Смятате ли, че съвременните модели на образование са правилно насочени, така че да развиват интелигентността?
Общоприето е, че обучението те прави интелигентен. IQ се повишава с приблизително 4 – 5 пункта по време на обучението в училище за една година. Въпросът е в състояние ли си да развиеш генетично заложената интелигентност, а също така стои и въпросът имаш ли съответните възможности? Изключително важно е и семейството. Високото образование на родителите повлиява на конгнитивното развитие на децата. Има изследвания, които доказват, че образованието на родителите е по-съществено от богатството им при формиране на интелигентността на детето. Добрите медицински грижи и здравословно хранене също я подобряват. Ще допълня нещо много любопитно.
Приема се, че протестантите наблягат на интелектуалното развитие повече от католиците, тъй като при първите е било важно сам да четеш Библията. Също така за евреите традиционно има голямо значение знанието и обучението, като това правят и последователите на Конфуций. Има тенденция в световен мащаб да се намаляват различията в IQ. Има изследвания в САЩ и в Северна Европа, че през XX в. хората са станали по-интелигентни. Приема се, че в последните 100 години интелектуалният капацитет на населението на земята се е повишил.
Има, обаче едни странни изключения, които ме замислят. Например, това непрекъснато повишаване на интелекта от сто години насам е факт, с по-доброто обучение, с по-доброто здравеопазване. В някои държави и то в най-напредналите, които си представяте Швеция, Норвегия е спряло това израстване, а във Франция, Германия, Австрия, то дори е спаднало малко. И веднага идва въпросът “Защо?”. Като има обяснения, че вероятно живота на хората вече е много по-добър, стандартът е много висок и вероятно не са необходими такива напрежения за обучение и желания да постигнеш някакъв голям успех. Липсата на амбиция за повече интелектуални успехи също допринася за този процес.
Достатъчно ли е високото IQ, за да бъдем успешни в живота?
Само с висока вродена интелигентност, без наличието на подходящо качествено образование, не могат да се постигнат съществени успехи. Един подходящ пример е житейският път на американеца Кристофър Лангън, който е бил с IQ 195. Той израснал в неподходяща семейна среда. В училище показвал изключителни ментални качества – за два дни научавал материал, който отнемал седмица на съучениците му. Вземал участие в телевизионни предавания с викторини, като ги печелел безапелационно. След като завършил средното си образование, постъпил в колеж, но тъй като имал проблеми с транспорта и стигането си до там, го напуснал. След това постъпвал на няколко несъществени служби, станал охрана в един бар, а по-късно фермер. Факт е, високото IQ е от съществено значение, но от друга страна, липсата на подходяща семейна среда и пропуснатото подходящо обучение са причините Лангън да се провали в своята реализация.
Възможно ли е обратното. Да си с много ниско IQ, но да си изключително успешен?
Зависи какво значи “успешен”. Често пъти има примери за хора без образование, които стават мултимилионери. Такъв тип хора са много практични и знаят какво да правят. Те са последователни и отдадени в своята област, което им носи съответно и добри резултати. Но за да успееш, са необходими комплекс от качества, а едно много важно качество за успешен живот е така наречената емоционална интелигентност.
Какво е емоционална интелигентност?
През 1964 г. Майкъл Белдоч въвежда термина емоционалната интелигентност (коефициент на емоционалната интелигентност, емоционален коефициент, емоционално лидерство). Този вид интелигентност става по-късно популярен с книгата на Даниел Голдмън Emotional Intelligence – Why it can matter more than IQ през 1995 г.
Съществуват много определения за този вид интелигентност. Емоционалната интелигентност е способността на индивида да разпознава своите и чуждите емоции, да различава различните чувства, да ги използва по конкретен и коректен начин, да прилага емоционалната информация за съответните заключения и поведение, да ръководи съответните чувства за адаптиране към средата, както и за постигане на дадени цели. Възможностите на емоционалната интелигентност са големи. Те водят до по-добри социални връзки на децата и възрастните в тяхната среда. Високата емоционална интелигентност води до успешни междуличностни връзки, с минимална междуличностна агресия и проблеми. Индивиди с такава интелигентност се възприемат по-добре от обществото. Има връзка между успехите на работното място и високата емоционална интелигентност, както и високата ефективност при провеждане на преговори. Студенти с такава интелигентност имат по-добра успеваемост, като ефектът е по-висок в хуманитарните дисциплини, отколкото при тези от математичните дисциплини. Има връзка между високата емоционална интелигентност и възможността за успешна академична кариера.
Физическото и психическо здраве
Тя е свързана и с по-добро физическо и психическо здраве и с ръководни качества. Хора с висока емоционална интелигентност имат по-добри връзки в семейството и в междуполовите взаимоотношения, като имат висока удовлетвореност от живота и излъчват оптимизъм. Емоционалната интелигентност е изключително важна. Тя показва уменията да се нагласяш според ситуацията. Често пъти има конфликти в мястото, където работиш. Има хора, които казват “Ами аз му казвам всичко в очите”… Не може така, да се казва всичко в очите.
Имаше преди много години една постановка в Сатиричния театър “Суматоха”, в която един от героийте беше ням и получи внезапно говор и започна да казва и да сочи “ти си лош”, “ти си престъпник” и т.н. Накрая го набиха, но някои го защитиха, като казаха, че той още не може да използва езика правилно. Можем да приемем, че той е нямал представа за компонентите на емоционалната интелигентност. Начина на комуникация, на говор с близките, с членовете на обществото, възможността на индивида да потуши възникнали напрежения в работната среда със смях, със съответното поведение са прояви на качества от емоционална интелигентност.
Да приемем, че генетично предаваната интелигентност може да бъде надградена и доразвита, чрез образование и т.н. Как може емоционалната интелигентност да бъде доразвита?
Според някои автори има възможности да се повиши емоционалната интелигентност. За това има пет изисквания:
1. Да намалим стресовите ситуации по най-бързия начин. Това ще ни даде възможност да контролираме себе си, като бъдем фокусирани и добре балансирани.
2. Да ръководим нашите емоции – по време на нашия живот, нашата емоционална чувствителност.
3. Да подобрим невербалната си комуникация с другите хора. Допълнително към речевата комуникация, трябва да се научим да разпознаваме начина на говорене и начина на сядане, жестовете, осъществяване на зрителен контакт, приближаване и отдалечаване към обекта и други детайли в поведението на околните.
4. Да се научим да използваме подходящ хумор за съответната среда и ситуация, както и смеха, който понякога е от съществено значение. Известно е, е балансираният сърдечен смях води до повишаване на настроението и повлиява за намаляването на стресовите ситуации.
5. Да бъдем тактични при решаването на конфликтните ситуации и несъгласията, които са неизбежни в човешките взаимоотношения, с позитивна нагласа, без да се накърнява достойнството на хората, участващи в конфликта.
Възможност да доразвием емоционалната интелигентност е и като се учим от доказано успешните хора, като четем за тях и следваме примера им. Трябва да се интересуваме какво са правили те. За един лидер е нужно да дава личен пример. По тялото на Александър Македонски е имало рани от всички видове оръжия на древността. Той е бил наравно със своите войници в битките, които са го боготворили. Личният пример на ръководителя е от най-съществено значение.
Можем ли да направим препратка, че за да постигнем тази емоционална интелигентност, трябва да потърсим пътища за нашето духовно израстване?
Образованието е от изключителна важност. Други изключително важни качества са амбицията, тя е много важно качество в психиката на даден индивид. Не амбицията да мачкаш наред, а амбицията да постигнеш успеха, служейки честно на своите хора. Този успех при някой хора се отдава сравнително лесно, на понякога успехът се постига със страшен труд и усилия.
По-нещастни ли са интелигентните хора?
Не трябва да го казваме така. Интелигентния човек, често премисля какво е и не е направил. Докато този с ниско IQ не си задава много въпроси. В този смисъл тази елементарност понякога води до по-щастливо възприятие за живота. Креативността е много важно качество, но не е част от интелигентността. Много велики изобретатели не са били много интелигентни. Обикновено се приема, че от IQ 130 нагоре е много добре, дори отлично.
Какви други видовете интелигентност описва науката?
Интелигентността би могла да бъде разделена на две части – обща и специализирана. Съществуват и други видове интелигентност – междуличностна (правилна връзка с други индивиди и качеството на социалните контакти), логичнолингвистична (разбиране на говоримия и писмен език, наличие на богат речников фонд, който може да се използва при речта на индивида), математична (свързана с логичното мислене), личностна (проява на мъдра преценка на нещата и процесите), пространствена (навигационни и пространствени и обемни представи, включително при движение на геометрични фигури), природна (дълбоко познание и разбиране на процесите в природата, бърза адаптация към промените в нея, преживяването в нея води до уместни действия), телесно-кинетична (различни видове спорт, отлично танцуване, които са свързани с наличие на фин моторен контрол, осъществяван от нервната и моторната система), музикална (пеене, свирене на музикален инструмент, композиране).
Известни личности от миналото с високо IQ, което е преизчислено
Леонардо да Винчи – 135; Рихард Вагнер – 135; Чарлз Дарвин – 135; Лудвиг ван Бетовен – 135; Наполеон – 140; Чарлз Дикенс – 145; Галилео Галилей – 145; Алберт Айнщайн – 150; Лорд Байрон – 150 ; Жорж Санд – 150; Волфганг Амадеус Моцарт – 150; Волтер – 170; Волфганг Гьоте – 185; Джон Стюарт Мил – 190