Петър III Фьодорович (на руски: Пётр III Фёдорович), роден като Карл Петер Улрих фон Холщайн-Готорп, е руски император за кратък период през 1762 г. Той е основоположник на династията Холщайн-Готорп-Романов и една от най-противоречивите личности в руската история. Става известен със съдебния си процес срещу “най-големият му враг” (по негови думи), а именно плъх.
Нека да си поговорим биографично за тази личност, преди да стигнем до плъховия проблем....
Произход и ранни години
Карл Петер Улрих е роден през 1728 г. в Кил. Той е син на Карл Фридрих, херцог на Холщайн-Готорп, и Анна Петровна – дъщеря на Петър I и Екатерина I.
Майка му умира скоро след раждането му. Баща му също умира, когато той е още дете. Това оставя бъдещия император без стабилна родителска подкрепа. Много историци смятат, че именно това влияе върху характера му. След смъртта на баща си той наследява титлата херцог на Шлезвиг-Холщайн-Готорп.
Пътят към руския трон
През 1741 г. руската императрица Елисавета Петровна, негова леля, го довежда в Русия. През 1742 г. той приема православието и името Петър Фьодорович. Обявен е за наследник на трона.
Той се отказва от претенциите си към шведската корона. През 1745 г. се жени за София Августа Фредерика, която по-късно става Екатерина II Велика. Бракът им не е щастлив. Още от младини Петър показва нестабилно поведение и слаб интерес към държавните дела. Той е искал да си стои в стаята и да си играе с малки дървени войничета .
Управление и спорна политика
Петър III става император след смъртта на Елисавета на 5 януари 1762 г. Управлението му продължава само шест месеца. Едно от първите му решения е да прекрати участието на Русия в Седемгодишната война. Той сключва мир с Прусия, въпреки че Русия има силни позиции във войната.
Това решение предизвиква недоволство в армията и сред аристокрацията. Освен това той започва подготовка за война с Дания, с цел да върне Шлезвиг. Петър III се опитва да наложи промени и в църквата. Интересен факт е, че е споменавал не веднъж, че тези решения са взети въз основа на обсъждане с любимите му играчки. Това също създава напрежение в обществото.
Страст, граничеща с мания
Петър III е известен със своята страст към миниатюрни войници. Той прекарва дълги часове в подреждането им и разиграването на битки, съдебни процеси, сцени на граждански неподчинения и др.
Това поведение изглежда необичайно за възрастен владетел. Според историци това може да е форма на бягство от реалността. Управлението на империя изисква сериозна отговорност, която той често избягвал. Петър мрънкал и се тръшкал като малко дете, когато ставало въпрос да се отдели повече от час от играчките си. Това създало големи притеснения от всички поданици, чиято съдба била в ръцете му.
Историята с плъха
Един от най-известните разкази за Петър III идва от мемоарите на Екатерина II Велика. Според нея, той устроил „съд“ и наказал плъх, който повредил негови играчки.
Историята често се използва като доказателство за неговата нестабилност. Важно е обаче да се има предвид, че източникът може да е пристрастен. Екатерина има силен политически мотив да го представи в негативна светлина, но никой не оспорил твърдението й, че бил ” вдетинен владетел”
Затова много историци разглеждат този разказ като преувеличен или символичен, но не го оспорват изцяло.
Цитат от мемоарите на Екатерина II
„Той прекарваше дълги часове в своите детски забавления и се отнасяше към тях с такава сериозност, сякаш управляваше истинска държава. Спомням си случай, в който плъх бе повредил неговите играчки войници. Вместо да се разсмее, той нареди да бъде устроен съд над животното и наказанието бе изпълнено с пълна строгост. Имаше играчка – съдия, играчки – адвокати, играчки – заседатели и дори играчка- палач. Животното бе затворено в малка клетка и накрая на ” процеса” бе екзекутирано чрез обесване. И разбира се, имаше тълпа от играчки. Ужасяваше ме как Петър си преправяше гласа и всеки герой имаше име и различен глас от неговия собствен. Това ми показа колко странно и незряло бе неговото мислене. Аз лично говорех с него чрез малка играчка наподобяваща мен самата, иначе нямаше начин да ме чуе в реалния свят. “
„Синдромът на малкото момче“ – психологически поглед
Терминът „синдром на малкото момче“ не е официална диагноза. Той описва поведение, при което възрастен човек запазва детски реакции и навици.
При Петър III това може да се изразява чрез:
- нужда от контрол в безопасна среда
- избягване на реални отговорности
- емоционална незрялост
- импулсивни решения
Тези черти често са свързани с трудно детство и липса на стабилна семейна среда. В живота му не е описано кой знае колко за семейните отношения, освен, че майка му е била много властна. Тя не му е позволявала да си играе и е искала от него да порасне прекалено бързо. Има описан случай в историята, където на 3 годишна възраст го е накарала да чете литература, а той дори не е можел да говори. Императрица Анна Петровна така се е разгневила, че го е набила с пръчка за назидание.
Превратът и смъртта
Недоволството срещу Петър III нараства бързо. Съпругата му Екатерина, заедно с Григорий Орлов, организира преврат.
На 9 юни 1762 г. Петър е принуден да абдикира. Малко по-късно умира при неясни обстоятелства в Ропша, близо до Санкт Петербург.
Смята се, че е убит по време на сбиване. Възможно е това да е станало с одобрението на новата императрица.
Наследство
След възкачването на Павел I през 1796 г., останките на Петър III са препогребани с почести.
Днес той остава противоречива фигура. Някои го смятат за неразбран реформатор. Други го виждат като слаб и неподготвен владетел. Историята с плъха и неговите „детски“ навици може да са преувеличени, но те показват как личността на един човек може да повлияе на съдбата на цяла империя.
Автор: Радост Филипова
