Находка в Египет обърка историята на произхода ни
Десетилетия наред науката търси най-ранните корени на модерните човекоподобни маймуни главно в Източна Африка. Там са голяма част от важните находки, там е и навикът да се гледа първо. Сега обаче Египет вкара сериозен проблем в тази схема. В северната част на страната, във Wadi Moghra, учените описаха нов вид древна маймуна. Това е Masripithecus moghraensis – живяла преди около 17–18 милиона години. Анализът им подсказва, че тя може да стои по-близо до корена на всички живи човекоподобни маймуни, отколкото други сходно стари находки от Източна Африка.
Ако Masripithecus наистина е толкова близо до ранната линия на съвременните човекоподобни маймуни, тогава Северна Африка и съседните райони вече не могат да бъдат третирани като периферия. Те влизат директно в разговора за произхода на групата, от която много по-късно излиза и човешката линия.
Една челюст
Останките не са грандиозен скелет, който да пълни музейна зала. Става дума за части от долна челюст и зъби. Точно този тип материал обаче често се оказва достатъчен, когато зъбите и челюстта носят комбинация от особености, която не съвпада с нищо познато. При Masripithecus moghraensis учените отбелязват масивна долна челюст, големи кучешки и предкътникови зъби и молари със специфична, силно нагъната дъвкателна повърхност. Това е било достатъчно, за да бъде описан като нов род и нов вид.
Още по-важното е, че авторите го определят като първия категоричен фосилен човекоподобен примат от Северна Африка. Това не е дребен детайл. Досега ранният миоцен в този регион даваше по-скоро маймуни от друг тип. Големите истории за ранните хоминоиди се подреждаха основно на юг и изток. Египет сега буквално вкарва нова точка в картата, при това не къде да е, а точно в период, който е критичен за ранната еволюция на човекоподобните маймуни.
Не сме търсили на правилните места
Причината е проста. Дълго време липсата на ключови фосили в Северна Африка удобно беше приемана почти като доказателство, че най-важните ранни етапи са се случили другаде. Новото откритие показва колко опасна е тази логика. Понякога няма фосили не защото видът не е бил там, а защото никой не е търсил достатъчно дълго и на правилните места. Именно затова съпътстващият научен коментар към изследването формулира извода остро: палеонтолозите може би са търсили предците на модерните маймуни на грешното място.
Светът обича да си въобразява, че големите карти вече са нарисувани и сега само се попълват дребни детайли. Науката обаче редовно се излага точно когато стане прекалено сигурна. Masripithecus moghraensis не затваря темата за произхода ни. Напротив – отваря я по-широко и премества прожектора към регион, който твърде дълго е стоял в сянка на по-популярните източноафрикански находища.
Какво е било това животно?
По зъбите учените правят и предпазлива реконструкция на начина му на живот. Според екипа Masripithecus вероятно е имал доста гъвкава диета, в която са влизали предимно плодове, но и по-твърди храни като ядки и семена. Тази комбинация подсказва животно, способно да се справя с променящи се условия и със сезонност в средата. Това също е важно, защото днешният образ на Северен Египет няма много общо с онова, което регионът е бил преди 17–18 милиона години. Тогава там е имало среди, далеч по-богати на растителност, отколкото пустинният пейзаж, който хората автоматично си представят днес.
Тъкмо това прави находката толкова силна и за широка публика. Тя не просто добавя име към списъка на изчезналите примати. Тя връща към живот една много по-стара Северна Африка – зелена, екологично сложна и вероятно много по-важна за ранната еволюция на човекоподобните, отколкото се допускаше доскоро. А когато една древна челюст успее да накара учените да пренаредят цял географски пояс, вече не говорим за дребна палеонтологична бележка.
Защо вдигаме толкова шум?
Външни учени вече предупреждават да не се прескача твърде бързо от „много важна находка“ към „окончателно пренаписана история“. Причината е очевидна: фосилният запис от този период е мъчително непълен. Една находка може да размести много, но не може сама да затвори спора. Част от специалистите са съгласни, че откритието силно подкрепя идеята за по-голяма роля на Северна Африка и Близкия изток; други настояват, че са нужни повече и по-пълни останки, преди да се правят крайни изводи.
Големите научни обрати рядко идват с надпис „всичко е решено“. Те идват с един неудобен нов факт, който започва да разклаща старото самодоволство. А Masripithecus moghraensis е точно такъв факт – малък като фосилен материал, но достатъчно силен, за да промени къде и как учените ще търсят следващите улики за най-ранните корени на човекоподобните маймуни.
Произходът
Хората искат да знаят откъде идват. Искат и да вярват, че вече знаят. Точно затова подобни открития имат толкова голяма сила. Не само защото са научни, а защото бъркат право в една от най-старите човешки мании – нуждата да подредим началото си в ясна история. И точно когато си мислим, че тази история е вече сравнително стабилна, Египет вади една челюст и разваля цялото удобство.
Не, не знаем всичко за произхода си. И да, има сериозен шанс част от историята на ранните човекоподобни маймуни да е стояла по на север, отколкото науката дълго беше склонна да признае. Ако следващите находки потвърдят тази линия, Египет и североизточна Африка може да се окажат не любопитно допълнение, а един от големите липсващи ключове към произхода на групата, от която по-късно се ражда и нашата собствена история.
