Митът за Адапа
Митът за Адапа е месопотамска история за грехопадението на човека, тъй като обяснява защо хората са смъртни. Богът на мъдростта, Еа, създава първия човек, Адапа, и го дарява с голям интелект и мъдрост. Но не и с безсмъртие… Когато безсмъртието е предложено на Адапа от великия бог Ану, Еа подмамва Адапа да откаже дара.
Въпреки че не е изразено директно в мита, разсъжденията на Еа в това изглеждат подобни на тези на Яхве в историята на Битие от Библията. Адам и Ева са прокълнати за това, че са яли от Дървото на познанието. А Яхве ги изгонва преди да могат да ядат и от дървото на живота.
Ето, човекът стана като един от нас, да познава доброто и злото; и сега, да не би да простре ръката си и да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно; Затова Господ Бог го изпрати от Едемската градина.
(Битие 3:22-23)
Ако Адам и Ева бяха безсмъртни, те щяха да бъдат наравно с Яхве и щеше да има загуба на статута на бога. Това е същото разсъждение на Еа в мита за Адапа. В мита за Битие човек получава знания за себе си, като яде от дървото. В месопотамския мит бог Еа дава на човека знание в процеса на сътворението. Знаейки, че Адапа вече е мъдър, Еа (като Яхве в по-късната история от Битие) трябва да задържи човека на мястото му.
Адапа бил кралят на град Ериду
Адапа бил кралят на град Ериду. Според мита, един ден отишъл на риболов в Персийския залив, когато южният вятър внезапно преобърнал лодката му и го хвърлил в морето. Ядосан от това, Адапа счупил крилото на южния вятър. Седем дни вятърът не могъл да духа с ветровете си. Богът на небето Ану се ядосал от това и изпратил да повикат Адапа, за да обясни. Адапа получил съвет от Еа как трябва да се държи в двора на боговете. Тъй като Еа е баща-бог и създател на Адапа, той му се доверил, че му казва истината. Но Еа се страхувал, че Ану е склонен да предложи на Адапа храната и питието на вечния живот. Еа възнамерявал да се увери, че Адапа няма да приеме предложението.
Пазителите на портите
Първо Еа му казал, че трябва да ласкае пазителите на портите, Тамуз и Гишида (две умиращи и съживяващи се божества), като покаже, че ги помни и знае кои са. Ако Адапа направел това, тогава пазителите щели да го пуснат да премине без затруднения. Също щели да говорят благосклонно за него на Ану. След като Адапа бил в присъствието на Ану, Еа му казал още, че трябва да откаже всяка предложена храна или напитка. Защото това щяло да бъде храната и напитката на смъртта, които ще бъдат предложени като наказание за това, че Адапа счупил крилото на южния вятър . Въпреки това, Еа казал, че Адапа може да приеме масло, за да се намаже и облекло, каквото и да му бъде предложено.
В мита за Адапа централният герой е изобразен като мъдър крал, който е подмамен от Бог, а не като самият полубог.
Адапа направил точно както предложил Еа. Като почел с уважение Тамуз и Гишида и отказал храната и напитките, предложени от Ану. Но се помазал и приел дадената му дреха. Ану, озадачен, че човекът отказал храната и питието на живота, както и дара на безсмъртието, изпратил Адапа обратно на земята. Там трябвало да изживее живота си като смъртен. Историята изглежда завършва с това, че Ану наказал Еа за това, че е измамил Адапа, но тъй като третата намерена плочка е фрагментарна, е трудно да се каже със сигурност.
Алтернативното тълкувание
Алтернативното тълкувание на мита твърди, че Еа искрено е действал в добрия интерес на Адапа, когато го е предупредил да не приема храна или напитки от Ану. Еа искрено вярвал, че Ану ще накаже Адапа със смърт за това, че е счупил крилото на южния вятър. Това тълкувание твърди, че наказанието на Еа в края на поемата не е за това, че е измамил Адапа, а за да го предупреди срещу плановете на Ану. Никъде в стихотворението обаче не се казва, че Ану е планирал да убие Адапа, само че е разстроен, че южният вятър не духа (че животът на земята не функционира както трябва) и искал Адапа да се обясни.
Смисълът на поемата
Поемата има повече смисъл, когато се разбира като Еа, който мами Адапа, за да запази безсмъртието от човешките същества, и Ану, наказващ Еа за тази измама. Ану, след като чул обяснението на Адапа за действието си, пита:
Защо Еа разкри на нечистото човечество/Сърцето на небето и земята?
Този отговор изглежда показва, че Ану е уважил отговора на Адапа и е бил впечатлен от него. Но се чудел защо Еа трябвало да направи Адапа толкова интелигентен като в същото време му отказал вечен живот. Това е непосредствено след като Ану задал този въпрос
Какво можем да направим с него?
Той наредил храната и водата за вечен живот да бъдат донесени на Адапа. Ану искал да поправи грешката на Еа и да даде вечен живот на Адапа и изглеждал искрено озадачен, когато Адапа отказал гостоприемството му. Ану се опитал да изпревари фундаменталния въпрос, който хората са задавали през вековете:
Защо трябва да съм роден, за да умра и, знаейки, че ще умра, какъв е смисълът да живея?
Митът идва от периода на вавилонските касити от 14-ти век пр. н. е. (когато племето касити управлява във Вавилон). Писателят от 3-ти век пр. н. е. Берос нарича Адапа „Оанес“ и го описва като човек-риба, който живее в Персийския залив и учи на мъдрост и цивилизация хората. Берос следвал традицията на Адапа като един от Абгал (или Апкаллу). Това са седемте мъдри полубога, които дали цивилизация на човешките същества в древните дни преди Великия потоп. В Митът за Адапа обаче централният герой е изобразен като мъдър крал, който е измамен от бог, а не като самият полубог.
