Смокините с неочаквана роля в климатичната борба
Учени от САЩ, Кения, Австрия и Швейцария потвърдиха в ново проучване, че смокиновите дървета имат изключителната способност не само да абсорбират въглероден диоксид (CO₂), но и да го съхраняват ефективно в собствените си стволове и в почвата около тях. Изследването разкрива, че смокините образуват варовикови отлагания (калциев карбонат), които действат като стабилна и дълготрайна бариера за въглерода. Това е форма, значително по-трайна от обичайната му употреба в биомасата на растенията.
Уникалният механизъм на въглеродно улавяне
Смокиновите дървета се оказват сред първите овощни видове, които използват така наречения оксалат-карбонатен път. Процес, при който част от поетия CO₂ се трансформира в калциев оксалат, който впоследствие се превръща в калциев карбонат. Този минерал се отлага в ствола на дървото и в заобикалящата го почва, където остава стабилен с десетилетия или дори векове.
„Отдавна знаем за оксалат-карбонатния път, но потенциалът му за улавяне на въглерод не беше напълно оценен досега. Ако засаждаме дървета за агролесовъдство с оглед способността им да съхраняват въглерод под формата на органични и неорганични съединения, бихме могли да изберем видове, които предлагат и допълнително предимство — улавяне на CO₂ като калциев карбонат“, казва д-р Майк Роули, старши преподавател в университета в Цюрих.
Проучването: Смокините в Кения
Екип от международни учени, сред които представители на университета Джъдзян, Техническия университет в Найроби, Лесотехническия университет Садхана, Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“, Калифорнийския университет в Дейвис и Университета в Нюшател, изследвали три вида смокинови дървета в окръг Самбуру, Кения.
С помощта на синхротронен анализ в съоръжение на Станфордския университет учените установили, че калциевият карбонат се образува не само по повърхността на ствола, но и в по-дълбоките му слоеве. Още по-интересно – почвата около дърветата става по-алкална и по-богата на хранителни вещества в резултат от този процес. Това е благодарение на активността на микроби и гъби, които трансформират калциевия оксалат в карбонат.
Най-ефективната смокиня
От трите изследвани вида, смокинята Уейкфийлд се отличила като най-ефективна в улавянето на CO₂ под формата на калциев карбонат. Сега учените планират по-задълбочени изследвания, включително оценка на водните нужди на смокинята, добивите ѝ и способността ѝ да улавя въглерод при различни климатични и почвени условия.
Потенциал за агролесовъдство и устойчиво земеделие
Повечето досегашни проучвания по темата са правени върху тропически дървета без ядливи плодове, като ирокото (Milicia excelsa). Първото известно дърво, за което се установява, че използва оксалат-карбонатния път. През живота си то може да съхрани до един тон калциев карбонат в почвата. Откритието, че и плодни дървета като смокините могат да правят същото, отваря нови хоризонти за устойчивото земеделие и борбата с климатичните промени.
„Вече са идентифицирани множество видове, способни да произвеждат калциев карбонат, но вярваме, че съществуват още много такива. Това означава, че оксалат-карбонатният път може да се окаже значителна, но все още недостатъчно изследвана възможност за намаляване на въглеродните емисии чрез засаждане на дървета за горско стопанство или плодопроизводство“, заключава д-р Роули.
Смокините не просто дават плодове — те имат потенциал да се превърнат в съществен елемент на устойчивото земеделие. Както и природосъобразните стратегии за справяне с климатичната криза.
Автор: Радост Филипова
