Коженото конско седло е открито в гробницата в Янгхай в северозападен Китай. То е датирано приблизително между 700 и 400 г. пр.н.е. и може би е най-старoто откривано някога. (Изображение: Patrick Wertmann)
Откриха седло на 2700 години
Кожено седло на 2700 години, открито в женска гробница в Китай, е най-старото в историята
Сложното кожено седло датира от около между 700 г. пр.н.е. и 400 пр. н.е. и може би е най-ранното откривано някога.
Археолозите са открили сложно кожено конско седло – вероятно най-старото откривано някога – от гроб в северозападен Китай, според ново проучване.
Седлото, запазено до 2700 години в безводната пустиня, е открито в гробницата на жена на гробище в Янгхай, в басейна Турпан на китайския автономен район Синцзян-Уйгур. Жената е била облечена в кожено палто, вълнени панталони и къси кожени ботуши. Археолозите откриват „кожено седло, поставено на задните ѝ части. Сякаш е седнала върху него.“ Това се разкрива според проучването, публикувано във вторник (23 май) в списание Archaeological Изследвания в Азия.
Седлото
Седлото е с две възглавници от телешка кожа, пълни със смес от слама, както и еленска и камилска козина. Направено е между 724 и 396 г. пр.н.е., според радиовъглеродно датиране. Може да предшества седлата, познати от скитите. Това са номадски, войнствени конни ездачи от западната и централната евразийска степ, които са взаимодействали с древните гърци и римляни. Най-ранните ситийски седла изглежда датират от петия и третия век пр.н.е. и са открити в района на Алтайските планини в руския Сибир и в източен Казахстан.
„Тези факти поставят седлото Yanghai в началото на историята на производството на седла“. Това каза водещият автор на изследването Патрик Вертман, археолог от университета в Цюрих, пред Live Science.
Смята се, че гробниците в Yanghai са от хора от културата Subeixi, които са обитавали Turpan Basin отпреди около 3000 години. Културата е кръстена на друго гробище от гробници близо до съвременния град Субейси, на около 30 мили (50 километра) североизточно от Янгхай.
Конете са опитомени като стадни животни преди 6000 години
Сега археолозите смятат, че конете са опитомени като стадни животни преди 6000 години. Но най-ранните доказателства сочат, че са били държани заради млякото и месото си? Конната езда може да не е започнала до 1000 години по-късно.
Първите ездачи са използвали постелки, прикрепени към гърбовете на конете с ремъци? Резби показват асирийски кавалеристи с такова конско оборудване през седми век пр.н.е.
Археолозите не знаят точно кога са изобретени истинските седла. Но те вероятно са били разработени от ездачи на коне в Централна Азия около средата на първото хилядолетие пр. н. е. Това би направило седлото Yanghai сред най-старите, каза Вертман.
Развитието на седлата започнало, „когато ездачите започнали да се грижат повече за комфорта и безопасността, а също и за здравето на конете“, казва той пред Live Science. „Седлата помогали на хората да карат по-дълги разстояния, което довело до повече взаимодействие между различните хора.“
Ранните скитски седла и седлото Yanghai имали различни опори, които помагали на ездачите да запазят стабилна позиция и да се повдигнат на седлото, например когато стрелят със стрела. Първите седла също нямали стремена, каза Вертман.
Жени ездачи
Subeixi са имали подобно въоръжение, конска екипировка и дрехи като скитите. Може да са имали контакт с тях в района на планината Алтай, пишат авторите на изследването. Но докато скитите са били номади, конните ездачи Субейши вероятно са били скотовъдци. Те са се грижили за стадни животни в басейна на Турпан.
Биомолекулярният археолог от университета в Цюрих Шеван Уилкин, която не е участвала в изследването, допълва, че изключителното ниво на запазеност на седлото Янхай предполага, че други, потенциално по-стари седла, могат да бъдат намерени наблизо.
„Обикновено за нещо органично, което е толкова старо, като кожа, няма да имаме никакви остатъци от него или ако има ще са много малко“, допълва тя.
Седналата позиция на погребаната жена върху седлото предполага, че е била ездачка. „Това наистина променя представите ни за това кой е яздел коне“, каза Уилкин.
Биргит Бюлер, археолог от Виенския университет, която също не е участвала в проучването, смята, че откритието в обикновена гробница е „силно доказателство за участието на жени в ежедневните дейности на конни скотовъдци, което включва пастирство и пътуване.”
Находката противоречи на традиционалистките исторически разкази, свързващи ездата с война от елитни мъже, допълни още тя.
