Засякоха необясними шумове в атмосферата на Земята
Задвижвани от слънчева енергия балони откриха странни, ултра нискочестотни шумове в стратосферата на Земята, които учените не могат да идентифицират.
Учените са изстреляли в стратосферата на Земята задвижвани от слънчева енергия балони. С тях те са записали поредица от мистериозни тътени, чийто произход не може да бъде определен.
Шумовете, открити от специализирани инструменти на 22 километра от повърхността на Земята, са известни като инфразвук. Те са толкова ниски, че са недоловими за човешкото ухо. Те са подбрани сред множество скрити нискочестотни звуци. Включително гръмотевици, океански вълни, изстрелвания на ракети, шумове от градове, вятърни турбини и дори самолети, влакове и автомобили. Но странните инфразвуци не могат да бъдат обяснени и учените са категорични, че не се дължат на нито едно от изброените.
Мистериозни инфразвукови сигнали
„В стратосферата има мистериозни инфразвукови сигнали. Те се появяват няколко пъти на час при някои полети, но източникът им е напълно неизвестен.“ Това каза водещият изследовател Даниел Боуман. Той е старши учен в Националните лаборатории Сандия в Ню Мексико.
Изпълнена с блокиращ ултравиолетов озон, стратосферата е спокойно място с малко турбуленции. По-голямата част от звуците на тази надморска височина произхождат от ултранискочестотни реверберации от повърхността на Земята.
Изследванията започват още през 1890 г.
Учени и любители изследователи изпращат балони в стратосферата от 1890 г. Един от първите експерименти е с изпратени микрофонни балони. Това е строго секретният военен експеримент Project Mogul. Той е предназначен да открива звуци от тестове на съветска атомна бомба в края на 40-те години на миналия век. Разбива се в Розуел, Ню Мексико през 1947 г., което води до опити за прикриване и вдъхновява конспирацията за НЛО теории до днес.
За да пробват звуковия пейзаж на стратосферата, Боуман и колегите му построили серия от пластмасови балони с ширина 7 метра. Закрепили ги с инфразвукови сензори, наречени микробарометри, и добавили въглен на прах. Потъмняващото свойство на въглена позволява на слънчевата светлина да загрява въздуха вътре в балона, карайки балоните да плават.
„Нашите балони са основно гигантски найлонови торбички с въглен на прах отвътре, за да станат тъмни. Правим ги, като използваме бояджийска пластмаса от железарския магазин, транспортна лента и въглен на прах от магазините за пиротехнически консумативи.“, каза Боуман. „Когато слънцето огрее тъмните балони, въздухът вътре се нагрява и става плаващ. Тази пасивна слънчева енергия е достатъчна, за да изведе балоните от повърхността на над 20 км. в небето.“
50 балона в небето
Започвайки с първото си пускане на балон през 2016 г., изследователите изпратили 50 балона в небето, за да пробват ниските бумтения и тътена на стратосферата. Изследователите първоначално се заели със записването на звуците от вулканични изригвания, но проучили и другите звуци, които са уловили, проследявайки техните балони по траектории на полет от стотици мили с помощта на GPS.
Ниски, повтарящи се тътени…
По време на тези полети изследователите уловили звуците – ниски, повтарящи се тътени, чиито сигнали не могат да бъдат проследени. Учените имат няколко идеи за това какви биха могли да бъдат тези мистериозни шумове и те варират от неоткрита досега форма на атмосферна турбуленция до ехо отдолу, което е изкривено до неузнаваемост.
Изследователите казват, че ще продължат да изследват звуците в стратосферата, проследявайки повече звуци до точките им на произход и изучавайки тяхната променливост през сезоните и различните региони на света.
