https://www.youtube.com/watch?v=qpdQcw_52iM&t=1s
НАСА: Аномалия в магнитното поле на Земята
Странна аномалия нараства в магнитното поле на Земята
НАСА активно наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята. Гигантски регион с по-нисък магнитен интензитет в небето над планетата. Той се простира между Южна Америка и югозападна Африка.
Този огромен, развиващ се феномен, наречен Южноатлантическа аномалия, тревожи учените от години.
Сателитите и космическите кораби на космическата агенция са особено уязвими към отслабената сила на магнитното поле. Влиянието му е изключително смущаващо в рамките на аномалията и произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата аномалия (SAA) обикновено не засяга живота на Земята. Тя е оприличена от НАСА на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или вид „дупка в космоса“. Но, същото не може да се каже за орбитата космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията. Защото те се въртят около планетата на ниски височини около земната орбита.
Технологичните системи могат да дадат късо съединение
По време на тези срещи намалената сила на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на сателитите могат да дадат късо съединение. Не само, но и да се повредят, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, излъчвани от Слънцето.
Тези произволни удари обикновено могат да доведат само до неизправности на ниско ниво. Но, носят риск от причиняване на значителна загуба на данни. Има опасност дори от трайно увреждане на ключови компоненти. Заплахи, задължаващи сателитните оператори рутинно да изключват системите на космическите кораби, преди космическите кораби да навлязат в зоната на аномалия.
Намаляването на тези опасности в космоса е една от причините НАСА да проследява SAA. Друга е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложен и труден за разбиране феномен. А, широките ресурси и изследователски групи на НАСА са уникално добре подготвени да проучат събитието.
Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много текущи източници
„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много текущи източници“, обясни през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Първичният източник се счита за въртящ се океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но не непременно равномерно, изглежда.
Огромен резервоар от плътни скали с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 километра (1800 мили) под африканския континент, смущава генерирането на полето. Това води до ефекта на драматично отслабване – което е подпомогнато от наклона на магнитното поле на планетата ос.
„Наблюдаваното SAA може също да се тълкува като следствие от отслабването на доминирането на диполното поле в региона“, казва геофизикът и математикът на NASA Goddard Weijia Kuang.
„По-конкретно, локализирано поле с обърната полярност нараства силно в района на SAA, като по този начин прави интензитета на полето много слаб, по-слаб от този на околните региони.“
Много учени не разбират напълно аномалията
Макар че има много учени, които все още не разбират напълно аномалията и нейните последици, нови прозрения непрекъснато хвърлят светлина върху този странен феномен.
Например едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г., разкрива, че SAA се движи бавно в северозападна посока.
Това обаче не е просто движение. Още по-забележително е, че феноменът изглежда е в процес на разделяне на две. Изследователите откриват, че SAA изглежда се разделя на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимален магнитен интензитет в рамките на по-голямата аномалия.
Точно какво означава това за бъдещето на SAA остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които предполагат, че аномалията не е нова.
Още преди 11 милиона години…
Проучване, публикувано през юли 2020 г., предполага, че феноменът не е странно събитие от последното време. А повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е така, това може да сигнализира, че Южноатлантическата аномалия не е предшественик на обръщането на цялото магнитно поле на планетата. Това е нещо, което всъщност се случва безброй пъти стотици хиляди години.
Очевидно остават огромни въпроси… Но, тъй като толкова много се случва с тази огромна магнитна странност, добре е да се знае, че най-мощната космическа агенция в света я наблюдава.
„Въпреки че SAA се движи бавно, преминава през известна промяна в морфологията. Така че е важно да продължим да го наблюдаваме, като имаме продължителни мисии“, казва Сабака.
