Превръща ли се в заплаха Слънцето? Този въпрос със сигурност ще си зададете, след като прочетете предупрежденията на учени, относно активността му…
Слънцето е на път да стане по-активно, отколкото е било от десетилетие – и това може да доведе до прекъсване на електрозахранването, приземени полети и зашеметяващи полярни сияния
Слънцето навлиза в период на пикова активност, който ще продължи няколко години, споделят експерти. Това означава, че ще произвежда повече слънчеви изригвания, които са мощни изблици на енергия. Слънчевите изригвания могат да нарушат радиокомуникациите и електрическите мрежи на Земята.
Слънцето може да се събужда след почти десетилетие на относително спокойствие, казват учени – и това може да причини проблеми на Земята.
Слънчевите бури, които бушуват върху нашата звезда по време на нейния активен период, създават изблици на електромагнитна енергия, която може да засегне всичко – от електрическата мрежа до GPS сигналите.
Тези така наречени слънчеви максимуми се случват приблизително на всеки 11 години и не са били особен проблем в миналото.
Учените, обаче се опасяват, че зависимостта ни от електричеството и взаимосвързаността може да означава, че този път сме много по-уязвими към техните въздействия.
Полюсите на слънцето се обръщат
Слънцето е голяма топка от плазма, нагрята в центъра си. Плазмата, която се състои от заредени частици, кипи към повърхността, охлажда се и отново потъва обратно към ядрото.
Това движение, наречено конвекция, е това, което създава силни магнитни полета на полюсите и по-малки, локални магнитни полета на повърхността на слънцето.
На всеки около 11 години слънцето става „конвективно нестабилно“. Това означава, чемагнитните полета на слънцето стават толкова нестабилни, че северен и южен полюс рязко се обръщат, изхвърляйки полярността на нашата звезда от раз. Това казва Матю Оуенс, професор по космос физика в университета в Рединг.
Тази нестабилност причинява хаос в магнитните полета на повърхността на слънцето, които стават много по-активни. Тогава се случва така нареченият слънчев максимум.
Слънчевите бури могат да приземят самолети…!
Слънцето е много по-вероятно да хвърли енергия към нас по време на своите максимуми. Тъй като локалните магнитни полета на слънцето се заплитат и се блъскат едно в друго, те могат да експлодират. След това енергията и заредените частици от слънцето се изхвърлят в космоса.
Тази енергия може да повлияе на комуникацията, като се забърка в йоносферата. Слой от заредени частици в нашата горна атмосфера. Това може да създаде проблеми при пътуването със самолет.
„Космическото време може да приземява полети“, казва Оуенс. „FAA няма да разреши полети, ако нямат както радио, така и сателитна комуникация.“
Лъчите могат да променят магнитните полета в йоносферата, което може да повлияе на GPS сигналите, които трябва да пробият този слой, за да достигнат Земята.
Радиосигналите, изпратени от Земята, също трябва да отскачат от йоносферата, за да стигнат от една точка до друга, което е по-малко ефективно при грубо космическо време.
Разбира се, днес радиосигналите са много по-малко важни за основните комуникации. Но няколко индустрии използват радиосигнали, за да поддържат другите си комуникационни системи в случай на повреда.
Може да има прекъсвания на тока
Тъй като геомагнитната буря се забърква с магнитния заряд на йоносферата, тя създава токове в йоносферата. Тези течения в нашата горна атмосфера взаимодействат с частиците в земята. Взаимодействието между тези частици създава силни електрически токове, които могат да наводнят инфраструктурата на земята.
Това може да предизвика някои странни явления. Пример за това е случай през 1972 г., когато американски военни пилоти, летящи на юг от пристанище Хайфонг в Северен Виетнам, виждат две дузини морски мини да експлодират във водата, без видима причина.
Ако теченията наводнят електрическата мрежа, те могат да взривят трансформаторите.
Един повреден трансформатор няма да причини голям проблем. Но, ако огромна геомагнитна буря се насочи към Земята – буря толкова голяма, че “вероятно ще ни даде полярно сияние до екваторите” – това може да доведе до задействане на няколко трансформатора наведнъж.
Може също така да смаже други трансформатори, които след това да се взривят, нокаутирайки цялата мрежа, казва Оуенс.
В такъв случай рестартирането на мрежата “може да бъде въпрос на седмици или дори месеци. След това губите охлаждане, губите захранване за болниците, нещата стават доста сериозни доста бързо”, категоричен е Оуенс.
Досега сме имали късмет. Най-лошата слънчева буря, която сме виждали, се случи през 1859 г. Но тогава не разчитахме толкова много на електричеството, колкото сега, така че единственото нещо, което беше повредено, бяха телеграфните линии.
И все пак едно космическо време през 1989 г. показва колко уязвими сме станали. Огромна геомагнитна буря, която удари Монреал, Квебек, на 13 март същата година прекъсна тока за шест милиона души за девет часа.
Полярните сияния могат да станат по-големи и по-ярки
Тъй като тези геомагнитни бури се блъскат в йоносферата, те могат да накарат полярните сияния да блестят големи и ярки.
„Овалът на полярното сияние, който стои над северния и южния полюс, е резултат от течения, протичащи в земната атмосфера. И те са почти винаги там, но стават много по-силни, когато имаме геомагнитна буря,“ казва Оуенс.
Започваме да виждаме някои от ефектите на тези слънчеви изригвания. Полярните сияния бяха наблюдавани чак до южната част на Обединеното кралство в неделя вечерта и се очакват още през следващите дни, съобщава BBC.
Самото слънце може да изригва в по-красиви образувания. Това вече започна да се случва. НАСА забеляза рядък полярен вихър по-рано този месец.
Астронавтите ще станат по-уязвими от смъртоносната космическа радиация
Слънцето също изпуска радиоактивни материали, наречени слънчеви енергийни частици, които могат да бъдат опасни за астронавтите.
Хората на Земята са защитени от тази радиация, тъй като по-голямата част от нея отскача от йоносферата, а останалата част се абсорбира от атмосферата. Дори Международната космическа станция все още е под закрилата на йоносферата.
Но, ако радиацията удари астронавт в открития космос, това може да бъде много опасно, категоричен е Оуенс.
„Ако се опитвате да изпратите екипаж на Луната или Марс, наистина трябва да се тревожите за тези неща, защото това е сериозна, потенциално фатална доза радиация“, казва ученията.
Досега астронавтите са имали късмет. През август 1972 г. две екипажни мисии на Аполо избягват на косъм от огромна слънчева буря. Аполо 16 каца през април, докато Аполо 17 стартира през декември.
„Те го пропуснаха чисто случайно и можеше да бъде фатално за астронавтите по това време“, каза Оуенс.
Но, тъй като SpaceX и НАСА се стремят да увеличат мисиите през следващите години, те ще трябва да се подготвят за слънчеви бури. Проблемът е, че към днешна дата няма добър начин за защита на астронавтите в космоса, смята Оуенс.
Вероятно не сме подготвени за тежко космическо време
Оуенс казва, че ако слънчевата буря от 1859 г. се случи днес, ще бъдем „далеч по-податливи“.
Въпросът е, че с всяко десетилетие ставаме все по-зависими от електрическата инфраструктура. И последният слънчев цикъл, който достигна своя връх около 2010 г., беше особено тих и може да ни е приспивал с фалшиво чувство за сигурност, допълва експертът.
„Това беше най-малкият, който сме имали от около сто години. Опасността от преминаване от малък цикъл към малко по-голям е, че тогава осъзнавате къде са всички уязвимости.“ категоричен е Матю Оуенс.
Все пак не сме в непосредствена опасност. Физиците прогнозират, че този цикъл няма да е най-големият, който някога сме виждали, и ставаме все по-добри в забелязването на бури, за да можем да се подготвим за тях, преди да дойдат.
Учените също научават все повече и повече за нашето слънце. Слънчевата сонда Parker на НАСА, например, се насочва към слънцето в момента и ще ни предостави безпрецедентни изображения и вълнуващи нови данни за слънцето през декември.
Ако ви харесва това, което четете, може да ни подкрепите, за да продължим да ви поднасяме интересна и любопитна информация!
[wpedon id=5913]
