Палеокастро все още крие много неразгадани тайни за архиелозите със своите издълбани знаци, скрити артефакти под камъните си, мистични сили, забулени в митове и много други.
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ:
Ако имате време да разпитате местните, техните митове и легенди за това място са вдъхновяващи. Много хора се кълнат, че на „Летен Игнажден” ( Еньовден ) чуват песни от там рано сутрин. Овчари и животновъди разказват за самодиви, които посрещат слънцето и се чува да пеят на странен език.
Дали е истина или брътвежи, няма как да знаем, но в България митовете и срещите за Самодивите са много (обещаваме ви в бъдеще време ще можете да прочетете и за тях и какво разкрива нашето проучване за този фолклорен феномен).
От много години, жителите на село Хлябово наричат мястото ” Къщата на слънцето” . Археолозите, проучвали са категорични: На това място изгревите са много различни, а и заради южния си склон, през деня мястото е огряно почти през целия ден.
ОПИСАНИЕ И ОСОБЕНОСТИ:
Обектът, приеман от археолози като светилище, носи името на древната тракийска крепост Палеокастро. В самата крепост се издигат високи скали, които образуват на върховете си верига от зъбери, обърнати с едната си дълга страна към изток.
Поради това цялата източна дължина на скалистата верига е изложена сутрин на лъчите на изгряващото слънце. По всички повърхности на тази страна са изработени над 150 дискове, моделирани в скалите по хребета. Така наречените „слънчеви дискове“ са многократно публикувани в научни трудове, посветени на мегалитните паметници, често интерпретирани като тракийски.
Техният брой се определя от 140 до над 200 при диаметър на кръговете от 25 до 100 см. Някои от дисковете са изпъкнали и стърчат над повърхността на скалата с по 3 – 5 см., други са вдлъбнати на приблизително същият размер в дълбочина.
Към края на скалата са моделирани и кръгове, които са означени с ямички в скалата. На места са групирани по два или три, наредени хоризонтално и вертикално. „Слънцата“ са издълбани както във висок, така и в нисък релеф. Могат да се видят и вписани един в друг дискове. Диаметърът им варира от 0.20 см. до 1 м. Всички дискове издълбани в скалата се огряват от утринното слънце.
ДОМЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Домът на Слънцето – Така го нартичат много от местните, заради слънчевите дискове, които са издълбани по камъните.
Археологическият обект се намира на северните склонове на Сакар планина между град Тополовград и село Хлябово, на около 3 км. западно от града. Мястото е с южна гледка и остава всеки човек, който го посети без дъх.
Скално-издълбаният паметник и крепостта Палеокастро са открити за българската археологическа наука от братя Херман и Карел Шкорпил, които публикуват описанието на археологическия обект още през 1888 г.
Светилището отстои на 2,5 км югозападно от гр. Тополовград. Вр. Палеокастро (424 м) се издига над цялата околност и от него има добра видимост на голямо разстояние. На юг се вижда по-голямата част на масива на Сакар планина. На изток при ясно време се виждат Дервентските възвишения. На север – Манастирските възвишения, на запад – хълмистото Сакарско подножие.
Над гр. Тополовград черен път се отбива вляво от главния път за Харманли в посока към вилната зона на града. По този път с лек автомобил може да се измине 1.5 км в западна посока до подножието на върха. От там има черен път и немаркирани пътеки, които водят до върха. Светилището и крепостта са включени в маркиран туристически маршрут, който започва от м. Корията над Тополовград (синьо-бяла маркировка).
Обектът е считан за скално светилище, посветено на Слънцето, като това е работна хипотеза. Култовият му характер не е окончателно доказан, но Юнеско го е обявил за културен обект, поради своя исторически характер.
СВЕТИЛИЩЕТО
Интересен култов обект от тракийско време в регионален и национален мащаб. Разположено е на вр. Палеокастро, от който има добра видимост във всички посоки и който е естествено защитен от юг от стръмен склон и отвесни скали с височина до 14 м.
Това добро стратегическо разположение било оценено още от траките. Тук те изградили свое светилище, а по късно – крепост и селище. По скалите на двата съседни върха и подножните им части има изработени над 150 вдлъбнати и изпъкнали кръгове, наподобяващи слънчевия диск.
Предполага се, че скалното светилище на слънцето е съществувало от Х до V век пр. н. е. Самата крепост наподобява формата на копие, насочено с върха на югоизток. От изток, север и запад крепостта била защитена с висок и здрав зид, дълъг около 350м.
Скалните зъбери от южната страна също са били свързани с крепостен зид. Каменната зидария на стената е споена с хоросан. На северната стена на крепостта, която е най-достъпна за нападение, са били изградени две отбранителни кули.
Едната се намирала в северозападния край на крепостта, където е била и портата, а другата – в североизточния край. Вътрешната част на крепостта има размери от 200м. дължина и 20 до 60 м. ширина.
ОТКРИТИЯ
На север от крепостта са намерени останки от голямо селище – основи на сгради, керамични фрагменти, строителни материали, остриета на стрели и копия, аксесоари за бойно снаряжение, предмети на бита и украса, бронзови монети от Месемврия, Александър III Македонски и др. Римски монети на Септимий Север, Юлия Домна, Каракала, Филип Арап, Гордиян III, Александър Север, Максимин Даза, Диоклициан, Гета, Марк Аврелий и др.
Намирани са и ранно византийски монети на Теодосий II, Анастасий I, Юстиниян I, а най-късните са от времето но Мануил I Комнин (1143-1180 г.) – корубести медни монети. По монетни находки, най-ранните от които са от V век пр. н.е., а най-късните от ХII век може да се направи извод че на това място е имало живот около 1600 г. Изградена от траките, крепостта е била използвана от римляни, византийци и българи. Вероятно е била завладяна и разрушена при нашествията в района на кумани и печенези през ХII век.
СВЕТИЛИЩЕТО
Светилището отстои на 2,5 км югозападно от гр. Тополовград. Вр. Палеокастро (424 м) се издига над цялата околност и от него има добра видимост на голямо разстояние: на юг се вижда по-голямата част на масива на Сакар планина, на изток при ясно време се виждат Дервентските възвишения, на север – Манастирските възвишения, на запад – хълмистото Сакарско подножие. Над гр.
Тополовград черен път се отбива вляво от главния път за Харманли в посока към вилната зона на града. По този път с лек автомобил може да се измине 1.5 км в западна посока до подножието на върха. От там има черен път и немаркирани пътеки, които водят до върха. Светилището и крепостта са включени в маркиран туристически маршрут, който започва от м. Корията над Тополовград (синьо-бяла маркировка)
Интересен е фактът, че навсякъде, където са издълбани каменните дискове (по целия гръб на върха) се наблюдават дискове, от които горната част стърчи над земната повърхност, докато долната им част остава в земята. Това е свидетелство за археолозите, че са дълбани още в много древни времена и са затрупани от естествено повдигане на почвата, тъй като насип или нанос на този връх трудно би се образувал на този връх.
На най-високото място на хребета скалите образуват защитна ивица, която е използвана за изграждането на крепост в началото на I хил. пр. Хр. Крепостта е многократно преустройвана и е функционирала и през Средновековието. От нея идва и името „Палеокастро“ (Παλαιόκαστρο) (от гръцкото „Παλαιόσ – Палайос“ – стар, древен, някогашен и „καστρο – кастро(н)“ – крепост), с което е назовано светилището.
АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ И НАХОДКИ
През 1973 г. на територията на светилището е открит каменен крилат слънчев диск с нарушена цялост от научна експедиция ръководена от на проф. Александър Фол, който е инвентиран в РИМ Ямбол като каменен идол (инвентарен номер I 1270, заведен 1974 г. във фонд Античност). Учените установяват, че става дума за крилат диск на Слънцебога, на който лявото крило е било счупено. Тази липса е причина да се предложи друга интерпретация по време на откриването и публикуването на обекта. Липсващото крило би трябвало да се намира все още на територията на светилището. Слънчевият крилат диск е сигурно доказателство за културните взаимодействия и трансфера на знания и технологии в Източното Средиземноморие през древността, както и за важността на слънчевия култ в древна Тракия.
КРИЛАТИЯТ ДИСК
Откритието на екипа ръководен от проф. Александър Фол е едно от най-необичайните в историята на българската археология. В Египет крилатият диск е изобразен в храмове в средата на III хил. пр. Хр. В края на II хилядолетие образът на бога Слънце вече е познат не само в Египет, а и в Мала Азия и Месопотамия.
Смята се, че т.нар. „крилат диск“ олицетворява най-вероятно изгряващото слънце. Този образ е разпространен чак до времето на император Константин Велики. Все още е трудно да се каже дали „крилатият диск“ съхраняван в „РИМ Ямбол“ е от втората половина на II или от I хил. пр. Хр. Бащата на историята Херодот (V век пр. Хр.) споменава, че египетски фараон от XIX век пр. Хр. (XII династия) е изпратил експедиция в Тракия и египтяните са оставили много камъни с надписи на някои места. Също така, съществува интересно сведение от античен автор, от малко по-късен период, гласи, че през Времето на късната Античност (I век сл. Хр.) в Тракия са преселени египетски майстори-ковачи, които трябва да обработват метал.
Торсът на каменната скулптура е оформен с надлъжни жлебове, които предават гънките на дълга дреха – не се наблюдават изображения на оръжия, колани, ръце или стъпала и ако за всички други изображения може да се предположи че са на племенни вождове, то за тази е трудно. Според проф. Валерия Фол се касае за изображение на бога Слънце. Като и в двата случая се касае за интерпретации на находката, като няма конкретни доказателства, които да потвърждават хипотезата на Валерия Фол.
СЛЪНЧЕВИЯТ КУЛТ
Слънчевият крилат диск съхраняван в РИМ-Ямбол е несъмнено доказателство за културните взаимодействия и трансфера на знания и технологии в Източното Средиземноморие през древността, както и за важността на слънчевия култ в древна Тракия.
По-естествено обяснение на скалния артефакт е не „крило“, а следи от длетата само от единия край, в една посока върху скалата, за да се отдели с изчукване отдолу издълбания в окръжност скален диск (наблюдения на доц. Руслан И. Костов).
проф. Валерия Фол дава отворено интервю пред българските и чуждестранни медии в което казва; ” Ритуали е имало. Траките са били много древно и потайно племе, чийто обичаи ни изумяват и до днес. На мястото освен множество монети от различни епохи се намериха и разнообразни съдове и бижута. По тях слънцето е изрисувано като божество. Според нас, мястото се е считало за благословено, а ритуалите те първа ще бъдат разгадани. ”
БОГИНЯТА – МАЙКА
Ликът на богинята е намерен точно на изток, над входа на светилището. Тя е една от причините архиелозите да мислят, че това място освен скално светилище на слънцето е светилище, на което се чества и първата пролет според техния календар. Този знак се среща и в Перперикон и още няколко светилища в страната.
Тя е олицетворение на майката, грижата, любовта, началото на новия живот. Слънцето се ражда в Палеокастро!
Това е място, което не всеки е чувал, но който го е посетил ще го помни завинаги! Най-силно ще усетите неговата магичност, ако го посетите на изгрев слънце. Слънчевите лъчи огряват мястото по много различен начин, който ни кара да оставаме без дъх.
