Кой за Бога знае, къде се намира душата?
С всяка стъпка знание напред, страхът отстъпва стъпка назад!
Запознай се с…
Надежда Рийд е от хората, които ще ви пленят от първият миг, както със своята нежност и грация, така и с острият си ум, страхотно чувство за хумор и добри огнени очи. Когато я опознаете вече сте омагьосани от всичко, което тази уникална жена може да постигне и постига с гордо вдигната глава, очарователна усмивка и мелодичен глас!
Надя, създаде Integrated Mind Academy, което е изцяло ново нещо за България и набира все повече популярност, като и съчета конете, като част от терапията на хора, които имат проблеми още от ранна детска възраст, като им помага да разкрият потенциала си, като добри хора и да бъдат полезни както за себе си, така и за обществото.
Но тя не е само създател на академията, точно тази блондинка ще ви изненада и с много други качества, приятно четене!
Супер сме щастливи, че Надежда Рийд се съгласи да даде първото си интервю точно за CHESTNO.BG!
1. Здравей Надя, ти си изключително интересна и цветна личност, би ли разказала малко повече за себе си, от времето преди да започнеш Integrated Mind Academy?
Photo by Robert Atanasov
Благодаря първо за топлото приветстване и честито за новият ви интересен сайт, поласкана съм, че ми давате възможност да разкажа за проектите си именно пред вас, честно!
Академия Интегрирано Съзнание е сбор и пик на всичко, което съм събрала от живота си. Корените са ми в изкуството. Произлизам от семейство с балетисти до трета генерация, оперна певица, има и криминален изследовател между тях, така че във вените ми тече и изкуството и любознанието.
Съответно започнах с балет, за ужас на моите родители. Учих осем години в държавното балетно училище в Берлин. Освен нормалните учебни предмети имахме и балет, модерни танци, джаз, испански, унгарски, и понеже училището е държавно, съответно изпитите бяха строги, на всеки 6 месеца, и в крайна сметка от клас с 35 деца накрая останахме 8. Завърших най-добра от класа си, честно!
На 18 заминах за Виена, там се явих и ме ангажираха в балетния ансамбъл на Виенската опера. Ансамбъла беше шарения. Танцьори от цял свят, Австралия, Куба, Аржентина, Норвегия. Художествения ръководител беше Ренато Занелла, италианец, който поставяше и много модерни хореографии, но имаше и класиката, все пак говорим за Виена, и в първите спектакли на Спящата красавица дори играх до Владимир Малахов.
Световните таланти
Срещала съм и други прекрасни световни таланти там, като Пласидо Доминго, но и като дете в Берлин имах честта да се запозная лично с тогава още живият Рудолф Нуреев. Виена беше моето разцъфтяване. За първи път отделно от нашите, апартамент, кола, работа. Участвах във Виенския Новогодишен бал, като балерина но и после като гост, сякаш се връщаш 100 години назад.
Но честно казано, колкото и да обичам музиката и балета, тогава напираше в мен едно любопитство какво има отвъд балета, какво мога да направя, да сътворя, да видя. Върнах се в Германия и изкарах три-годишен колеж за хотелиер. Пълна противоположност нали? Няколко години работих във верига от 5 звездни хотели в Берлин, междувременно реших да видя какво е над облаците, приеха ме за обучение в Еър Берлин летях като стюардеса в Европа и Северна Африка. После кацнах обратно на земята и обслужвах пасажерите на Луфтханза.
Запознах се 747-пилот, сключихме брак и от там нямаше вече какво да ме спре! Хукнахме по света. Живях 5 години в Азия, Шанхай по-точно, после на острова Тайван, родих дъщеря си в Тайпей, невероятно кътче от красивият ни свят с изключително дружелюбни и топли хора. После живях в Щатите за кратко, в Нова Зеландия за една година, после Канада и ето ме тук сега, в България ☺️
Някъде там в този микс изкарах и курс по фотография, започнах първият си бизнес в Тайван, снимах експатриати, тоест “западни” семейства, доста бързо потръгна, помня, че дори една двойка долетя от Хонг Конг за да им правя годежни снимки. А живота ми в Нова Зеландия… това е страна, как да кажа, не от този свят. Силна, нежна, дива, странна, дружелюбна, затворена. Южния остров, където живях, не преставаше да ми напомня на България.
2. Как реши да се завърнеш в България?
Честно казано, има неща, които просто знаеш, че ще бъдат. България за мен винаги е била недовършена работа. Тоест, много бях малка, когато, да кажем -по неволя – напуснах родината си, на 2 г., и за мен България символизираше всичко това, което ми липсваше в Германия. Светлия хумор на дядо. Меката прегръдка на баба. Приключенията с приятелите ми. Свобода. Ухание на билки. Метър сняг. И много, много топлина и сърдечност.
Беше въпрос на време. Често съм била свидетел, че нещата, които усещаме че напират в нас, се случват. Не знам дали предусещаме, че ще се случат, или дали ние им помагаме да се случат. След години хвърляме поглед назад с усмивка… знаех си, че така ще стане!
3. От къде дойде любовта ти към конете и как се сдоби с невероятната Грейс?
Конете…
Аз съм едно от тези порасналите малки момиченца, които се захласват по всеки кон, дали с ездач, или без. Конете за мен са символ на сила и воля. Исках да си гледам кон на балкона. Да си имам свободата за приятел. Първият ездач съм в семейството ни, но докато танцувах конете бяха табу. Спрях и първото нещо, което направих беше курс по езда! Яздила съм къде ли не, винаги като турист и начинаещ, защото знаех само това: да яздя.
Чак на 30 и няколко години, в Нова Зеландия разбрах за метода natural horsmanship. Там се запознах с едно семейство треньори и се учих година при тях, как да чета конете, и как да работя с тях от земя. Те спасяваха и Кайманава, това са дивите коне на Нова Зеландия. Беше екзотично, почти нереално време. Като се завърнах в България, сега го казвам с лекота, защото тогава нямах план да оставам тук, но ето ме… детската ми мечта…
Конна база Адгор
И, след като си дойдох тук, потърсих да продължа обучението по същия метод и така намерих конна база Адгор, тогава те бяха първата конна база в България обучаващи коне и хора чрез този метод – благодарение на изключителния хорсмен Александър Пенев, от който всички черпехме знание като вино от светия Граал. На него най-вече дължа конските си знания.
В началото го гледах и не можех да повярвам какви магии върши. Така изглеждаше отстрани. Магия. Както говорещия с коне, известния Бък Бренъмън се изразява, конят и ти, това е танц. И наистина, тогава Алекс беше едно с конете, колкото и щур или грешно възпитан кон да стоеше пред него, наистина, като казвам Александър Пенев, говорим за талант на световно ниво.
И така, от малкото момиченце с мечта за кон, един ден собствениците на Адгор предложиха да се обуча, след което официално станах инструктор по езда и треньор на коне. Кой би предположил? Тогава, в онези дълги дни, в които не слизахме от седлата по 10 часа, ден след ден, ме намираше понякога въпросът, дали сбъдваме мечтите си активно, или дали нещата просто така се нареждат? Но да ви кажа честно, мисля, че всичко е избор. Един дълъг наниз от избор след избор, понякога съзнателно, и по-често несъзнантелно.
Грейс
Там се ориентирах към уестърн дисциплините и си намерих Грейс (Graceful Ginnin), 1.5 годишно паломино американско куортърче в Германия. Малко щуро от моя страна, но реших и без да я бях виждала на живо, там разчитах на кръвна линия и това, че е пра-внучка на легендарните рейнинг и най-качествени кътинг коне на Съединените Американски Щати: Пепи Сан Баджър, Док О’Лена, Истър Кинг, Танкуерин Джин, Лайтнинг Бар, Фолиууд Джак. И бях права.
Грейс е умна, чувствителна, учи страшно бързо и има голям набор от знания и опит вече. Мислите са ни свързани. Мога да я яздя със затворени очи. Яздя сама с часове по непознати терени, мога и в града и пред публика. Тя ми е доказала доверието си многократно, надявам се, че и аз моето на нея. Но Грейс дойде с чисто минало, сама си я обяздих и понеже няма лоши асоциации към хора или ситуации, беше твърде лесно. Сякаш обяздваш лабрадор. Честно! ☺️
4. А как се реши да направиш терапия за ездачи, които са претърпели злополука и им е трудно да се качат на седлото? Това изглежда като нещо, което никой не е правил в България!
Нещата те намират. Или с други думи, развиваш усет и привличаш сбъдването на разни идеи, които тайничко са се зародили в теб преди много време, и един ден в точните обстоятелства сами излизат наяве. Така стана и с терапията.
Като дете още четях книги за психология и криминалистика, наред с комиксите на Донълд Дък. ☺️ Но, е важно да отбележа тук, че не работя само с ездачи, а бих казала, че видях от първа ръка как конете влияят на хората. На хора с бърнаут, стрес, страх, от там нататък знаех, че България има нужда от този на запад вече открит метод на терапия с коне за хора с пост-травматичен стрес и емоционални травми.
В Щатите се използва за терапия на ветерани, жертви на домашно насилие, както и със затворници. Аз съм и терапевт, обучението си завърших в Германия, както и коняр. И тук се възползвам от знанието си за поведението на конете, както и на хората. С конете, моята цел е да помагам на хора с пост-травматичен стрес, бърнаут, страхове, фобии и главно, момичета и жени, които са претърпяли насилие.
5. Този вид терапия помага ли и в новото ти начинание Integrated Mind Academy?
Терапията с конете положи основата. Тя ме насочи да изпълня и разширя идеята си да връщам хората към себе си, да учат за себе си, да виждат, разбират и да живеят по-съзнателно и спокойно, и го смятам особено важно за българите, защото в западните страни това вече е факт. Тук още малко има този балкански манталитет да сме жертва и да себе-жертваме, това “всичко или нищо”-мислене и на фокусът върху себе си малко се гледа с надсмешка, с недоверие и неприязън, сякаш е някакъв егоизъм, въплъщението на нарцисизма.
Подценяваме менталното здраве. Някак го изключваме и отделяме от другата част на тялото си и си мислим, че тези неща са душевна болка. Докато не стане лошо и нещата ни запречат пътя напред. Но стрес, страх, тъга, тревожност, това не са душевни болки. Това са съвсем реални заболявания на психиката, сиреч източника е мозъкът. Не душата. Нали? Защото, кой за Бога знае, къде се намира душата? Ако някой знае, да (до)каже!
6. Споменахме конна езда, ти си професионален ездач в цели две дисциплини, би ли ни споделила малко повече за тях? Трудно ли е да ги съчетаваш?
Моите дисциплини са рейнинг и обездката. Което всъщност се препокрива, защото рейнинга е обездката в уестърн ездата. Визуално разликата е фрапантна, заради облеклото и амуницията на коня, но като смисъл е едно и също. И в двата случая целта е да покажеш с колкото се може по-малко усилие и помощи колко добре е обучен конят който яздиш, колко добре ти се “подчинява”, което рефлектира на теб като треньор, като хорсмен, и ездач, знанието ти и работата, които си положил. Това е обездката и рейнинга.
Едното произлиза от работата в ранчотата, там конят е удължение на теб самият, краката му са твоите крака, силата и издържливостта му са твоите, и ако не си си го натренирал добре, не можеш да си вършиш и качествено работата, което е хляба на теб и твоето семейство. При обездката виждаме грациозността на класическата школа. Но въпреки, че там конете сякаш повече приличат на танцуващи, идеята при обездката както и при рейнинга е същата: колкото по-хармоничен е танца, толкова по-добро е нивото на обучение.
Имах щастието за кратко време да се уча при невероятния Димитър Стоянов, Бог да го прости, преди да стана ученичка на прекрасната млада българска звезда – Елена Василева. Но Чичо Митко за мен олицетворяваше смисъла на обездката. Той хем носеше онази дисциплина на old school треньорите, но беше и отворен най-вече за знанието, независимо от стилът на езда или кой си ти. Той ми даде основата в обездката и където и да е сега, има моето дълбоко уважение и благодарност.
7. Ще те видим ли на седлото и през сезон 2023?
Успеха е като наркотик. Но си мисля, че ще отстъпя на по-младите, на дъщеря ми. Ще я подкрепям, и въпреки, че обездката ми стана страст, колкото и да се старая да съм wonderwoman, времето ми бяга. Искам да се фокусирам в терапията. Мисля, че човек колкото и да е хубаво да се забавлява, намира дълбочина само в нещата, с които се чувства полезен, с които допринася, с които е нещо. И честно, ако мога да променя поне един живот за по-добро, аз ще знам, че съм променила поне един цял свят.
8. Споменахме академията и със сигурност нашите читатели искат да научат повече за нея. Как ти хрумна да създадеш Integrated Mind Academy и вярваше ли, че ще има такъв успех в България?
Когато нещо работи, трябва да бъде чуто и видяно, според мен. Като електричеството, примерно. Психологията е наука, намерила началото си във философията, развила се по-късно с помощта на биологията и социалните науки. Но народа не се спира да се замисли в това, колко фундаментално е самото ни психическо здраве. Свързва с психологията прашни книги, някакъв издънен диван, хиляди въпроси или бялата жилетка в лудницата.
И това го има. Щом ходиш на психолог си луд. Сякаш има негативен привкус и хората се отвръщат, не искат да бъдат асоциирани с такива неща, скучни и луди. Моята специалност например е подсъзнанието и така нареченото препрограмиране. Да го наречем, личностно развитие на несъзнателния ум, с основа интегрираната теория на привързаността. В Академията идват хора с емоционални травми, от детството главно, но и наскоро претърпяли раздели и трудностите, които изплуват в ежедневието свързано с нашите програми, които сме си създали в първите няколко години от детството. В сесиите не говорим много за миналото. Толкова, колкото да отворим вратичка, колкото да има разбиране, но не се ровим дълго там.
Съзнанието
Уча клиентите си да изграждат мост между съзнанието и подсъзнанието, давам им инструментите да си създават достъп до неправилно преработени неща, неща от детството например, които пречат в ежедневието, в отношенията им с другите хора и да си помагат сами да ги променят. Говорим за ограничаващи убеждения идващи от емоционални травми и рани, свързаните с тях незадоволени потребности и нужди, заучени и автоматизирани нездравословни механизми за справяне, работа с границите, както и със сянката (по Фройд) и детето в нас.
Една от мисиите ми е, да предоставям качествена информация на тази тема на български. Да е свежо, да е леко, лесно разбираемо, за да достига повече млади хора. Искам да израsнат с усещането, че менталното здраве е част от тялото ни. Да обръщат внимание когато не се чувстват добре психически, защото не е по-различно от това, когато имат кашлица, примерно.
Мисля, че България се нуждае да бъде популяризирано и нормализирано менталното здраве. Да се говори за това, най-вече смело, без притеснения. Да се търси помощ без чувство за срам или вина. Да отидеш при психолог или терапевт или коуч e не по-различно като усещане, от това когато ходиш на УНГ когато имаш болки в гърлото. Невронауката и психологията не са тайнствена, черна мистика, а пленителен, безкраен набор от знание и нови възможности.
Когато хората виждат, че нещо работи, а не го разбират, мислят че е магия. Както аз със конете едно време. За това създадох Академия, знанието за подсъзнанието, за мозъка ни, да е достъпно за всеки. Да се обръща внимание. Преди да е късно. Преди да страдаме с години. Само когато разбираме нещо, можем да го допуснем по-близо, да ни докосне. Затова и Академията трупа популярност. Тя е създадена да ти служи, без значение кой си и откъде идваш.
9. Може ли да ни разкажеш малко повече за това, какво точно представлява?
Обучението ми като психолог не е приключило и сигурно никога няма. Но всичко което знам до този момент, а то естествено, не е само мое знание, а напротив, сливам опита на много хора преди мен с това, което мога да дам като усет, който съм си създала от живота до този миг, от обученията, от срещите си с различни хора по света. Всичко това се слива в мен и да кажем, че съм проводник и едновременно катализатор.
И Академията представлява едно училище в което предоставям инструментите, базирани на най-актуалната наука в сферата, на хората, които ме търсят за помощ, уча ги как да ги ползват и тези инструменти остават с тях завинаги. Тоест, това ни различава от класическата психотерапия. Там където спира тя, ние продължаваме. За реални резултати. За реална промяна в ежедневието. За независимост от терапевта и психолога си.
10. Нещо, което е много нашумяло напоследък и няма как да пропуснем да попитаме и теб – Трудно ли се правят видеа за YouTuBe, тъй като всеки влогър има мнение по въпроса?
Ами като аматьор в тази сфера, трудно ми е, защото всичко си правя сама. Започвам с идея. Идва ми от нещо ежедневно и решавам, че е важно да бъде разпространено като информация. И както казах, държа да е комбинация от свежест и професионализъм. Пиша и оформям текст, разкрасявам се малко 🙂 , избирам фон, упражнавям се няколко пъти и започвам да снимам. После си го режа, сглобявам ако трябва, и пускам животното на свобода! Стават и доста смешни ситуации, но реших че няма да е уместно да пускам блърпове. Но това е, сама си реализирам видеата, както си правя сайтовете, дизайна и съдържанието на уебсайтовете на Академията и на Хорснук.
11. Какви планове имаш в бъдеще? Ще се реализираш ли и като психолог и като ездач, защото със сигурност и двете неща крадат от времето ти?
Нямам ни най-малко съмнение! 🙂 Все пак е от предимство, че се сетих за всичко това преди 70-те си.
12. Преди всичко ти си майка и може би твоите думи сега ще са голям стимул за всеки родител – трудно ли се справяш и как успяваш да съчетаеш грижите за ранчо пълно с коне, да тренираш за състезания, да помагаш на ездачи, да учиш това, което искаш, да развиваш Integrated Mind Academy и да бъдеш отговорен родител? Кажи магията си!
Ако се върна малко назад в живота си разбирам, че всичко, което съм срещала, ме е учило на нещо и би било кощунство, ако не се възползвам от този опит. В работата си като хотелиер се научих да приоритизирам. Там ме сполитаха поне 4-5 супер-важно-спешни неща едновременно. Хареса ми като концепция и си го включих в доживотната си програма.
Това е моята магия. Действам според приоритет. Използвам и помощни средства като планери, календари, римайндъри, аларми, не винаги мога да си позволя да дам на креативността си да ме отвлече на някъде. Но трябва да има и такива дни, нали? Разпуснати и свободни, контрастни. Но, това е! Така си планувам не само работата, ами и пътешествия например, за да мога да видя и направя повече неща в съвсем кратко време.
13. Какъв е съветът ти за преодоляване на страховете при ездата? Или направо ще попитам така – как да се отпуснем, за да се слеем с коня, когато сме вцепенени от страх?
Сливането не идва от романтизирането на коня. Това научих бързо. Когато паднах за първи път от кон. Или видях малкото сладко копитце на младата Грейс пред лицето си. Около конете е предимство да си реалист. Грешките стават, когато се отпуснем. Когато се правим на интересни. Конете бързо ни научават да бъдеш автентичен и земен. Конят държи егото ти здраво. Те не са нито хора, нито домашни любимци, и за това за мен не е подходящо да се държим с тях като с такива, защото рано или късно невежеството ни се връща под форма на някакъв инцидент или най-малкото страх.
Но, за преодоляване на страха в общуването с кон или езда, поради каквато и да е причина, за мен най-важното като първа стъпка е, да помогна на човека да научи езика на коня.
Да разбира поведението на коня, да разбира как мисли и защо прави нещата, които прави.
Да мисли като кон. Да е седял на поляната между стадото и да ги е наблюдавал поне 2 часа поне 7 дни, как те си “говорят” един между друг, в различните дни. Това не е част от програмата ми, но клиентите са свободни да го правят тук, извън сесиите ни. Втората стъпка е работа от земя.
Целенасочени упражнения и стандарт в изискването им. И пак, работата от земя помага да разбереш животното срещу теб – не под теб. Колкото повече гледни точки имаш, това е предимство за теб. Когато си около конят, той вече те сканира. Ти от първият миг, щеш не щеш, си му треньор, и ако си добър треньор, някой ден, можете да станете партньори.
Всичко друго е временна заблуда.
Хубаво е да свикнеш да му наблюдаваш главата, стойката, ушите, краката, опашката, движенията. Второто важно нещо е тайминга. Има точно време за всичко. Всичко това е основата която градиш за да си създадеш този така известен “feel”, този усет. Това е да виждаш, каквото коня вижда, да чуваш каквото коня чува, да мислиш, както конят мисли и всичко това – поне 3 секунди преди да е имали шанс да реагира.
Този усет овластява, дава контрол – не чрез камшик или шпори или строга транзела или мартингал или каквито и да са помощните средства, това е друго. Контролът идва със знанието. За мен знанието е най-висшата форма на контрол. Да дадеш на коня идея, и той да я приеме като своя. Сега, и като треньор и като психолог, ви издадох чудесна тактика за манипулация. 🙂
Важно е, да разбираш и никога да не си убеден, че си научил всичко. Това е работата с егото. Чували сте този израз нали: “конете са огледалото ни. Понякога ни харесва, какво виждаме, понякога не.” Това е, защото когато си около тях, трябва да си истински. Да извадиш наяве всички свои слабости, било то нетърпение, горделивост, ранено самочувствие, ниска себе-стойност.
Всички имаме някакви дяволчета. И конете си имат. Но понеже, те са естествени и прями, не манипулират, не играят игри, нямат задни мисли, и ако искаш да си между тях, ако не си и ти истински и прям, се получава дизхармония. И това в крайна сметка води до инциденти или ненужна борба или неуспех (в състезание или отношенията ви). За това за мен важи следното: с всяка стъпка знание напред, страхът отстъпва стъпка назад.
14. Кои са трите съвета, в извод от твоята спортна кариера, които би дала на желаещите да се развият в конния спорт?
След балета – ездата е вторият ми силов спорт който съм практикувала дългогодишно и за мен има много паралели. В крайна сметка във всеки спорт, борим себе си. Моите три съвета са:
1. Ако искаш да се откажеш, защото ще има много такива моменти, си спомни, защо си започнал.
2. Ако не си доволен, направи една стъпка назад. Няма нищо срамно в това, да отстъпим, да почакаме, да размислим, да огледаме и да опитаме отново.
3. Тялото по природа е мързеливо. Егото помага да надвиеш това. Но егото е див звяр. Ако не го опитомиш навреме, може да ти нанесе повече щети от колкото добро. С други думи, не се възгордявай, бъди благодарен за това, което си постигнал, но непременно имай самочувствието да желаеш и още!
15. Като последен въпрос или по-скоро молба… Със сигурност си имала безброй случки покрай конете, но има ли такава, която за теб е оставила следа като забавна и специална и би ли ни я споделила?
Ами, комбинацията от приключенски дух върху плашливо 600 килограмово тревопасно е почти винаги гаранция за силна емоция! Имала съм сърцебиене, адреналин, страх, спокойствие, еуфория. Падала съм, скачала съм, бягал ми е кон и ме е оставял по средата на нищото, препускала съм с трудност да го спра, галопирала съм с вятъра, постигала съм целите си в тренировки (звучи скучно, но всъщност това дори за мен стои на равно по красота с галопирането с вятъра) виждала съм магията на новородено на буквално 15 минути конче да излизат заедно с майка си, обкръжени от стадото, от гората във вечерната мъгла… Говоря за Грейз и бебето й Блейз.
Но, ми се иска да кажа една случка, която да стои за всичко което изпитвам за конете, за времето, което в мен е спряло когато ме носят на гърбовете си. Това беше миналата есен, когато се спусках с Грейс по южния склон на една горска поляна, зад мен оставаха високите шумящи дървета, пред нас, в краката ни се разкриваше целия свят, планини и гори и всички горски обитатели в тях, чиито следи виждам денем, чиито гласове слушам нощем, слънцето още топлеше ниско над хоризонта…
Tогава осъзнах, точно в този миг, че си бях същото това малко момиченце в Берлин, живееща в сива панелка, което в мечтите си е седнало на гърба на коня си, конят, за когото мечтаеше с всичка сила на всяка паднала звезда и всяка стотинка в пещерно езерце, и усетих с всички сетива: 30 години по-късно, в крайна сметка, мечтите могат да се сбъдват! Човек просто трябва да им даде шанс да го намерят! В правилното време, на правилното място!
[wpedon id=5913]
