Гъбите могат да говорят

Ползват близо 50 думи

Гъбите могат да говорят…

Ново проучване показва, че гъбите общуват помежду си, използвайки речник от 50 думи

Луис Карол написва „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ през 1865г.. Той обрисува невероятни сценарии като пушещи котки и говорещи гъби. Въпреки, че никой не е бил въвлечен в науката по онова време, нови изследвания показват, че гъбите наистина комуникират помежду си. Не само това, но и имат речник от близо 50 думи.

Учени откриха, че гъбите „говорят“. Как? С помощта на електрически импулси, които се увеличават, когато влязат в контакт с хранителни източници или потенциални опасности.

Според проучването, публикувано в списанието Royal Society Open Science, учените разкриват, че тези организми са най-неочакваните бърборци в природата. Начело с Андрю Адамацки, изследването се фокусира върху четири вида гъби. Адамацки е професор от Лабораторията за нетрадиционни изчисления в Университета на Западна Англия,

Адамацки отбелязва, че в определени ситуации електрическите сигнали, които гъбите произвеждат, безспорно се засилват.

Обикновено множество гъби израстват от един и същ мицел. Подобна на корен мрежа от нишки, подобни на невроните в човешкото тяло. Електрическите импулси, освободени от една гъба, преминават през мицела към другите гъби, растящи от същата мрежа.

„Ако приемем, че пиковете на електрическа активност се използват от гъбите за комуникация, ще стигнем до заключение, че разпределението на дължината на гъбичните думи съвпада с това на човешките“, казва той. „Открихме, че речникът на гъбите може да бъде с до 50 думи, но основният речник на най-често използваните думи не надвишава 15 до 20 думи.”

За да провери правилно хипотезата си, че гъбите използват разпознаваем език, Адамацки се съсредоточава върху четири конкретни вида: еноки, раздвоени хриле, призрак и гъсеница.

Адамацки вмъква малки електроди в субстрата или повърхността. Там расте всяка конкретна гъба, за да анализира електрическата мощност на всеки вид. Според The Guardian, разцепената хрилна гъба е дала най-забележителни резултати.

Разделената хрилна гъба оцелява чрез смилане на дървесина и Адамацки остава изумен, когато вижда рязък скок в електрическите й сигнали, когато нишките на хифите, съставляващи нейния мицел, влизат в контакт с чужди парчета дърво – което предполага, че уведомява други гъби в своята мрежа за храна.

„Не знаем дали има пряка връзка между моделите на говорене в гъбите и човешката реч“, каза Адамацки. „Вероятно не. От друга страна, има много прилики в обработката на информация в живи субстрати от различни класове, семейства и видове. Просто бях любопитен да сравня.“

Адамацки твърди, че тези предадени съобщения не се различават от воя, издаван от вълците, например. 

Според National Geographic, вълците редовно маркират ​​местоположението си с вой поради голямо разнообразие от причини, като уведомяване на глутницата им за идващи хищници или позицията на плячка.

Когато Адамацки разбра, че при гъбите тези пикове в електрическата мощност идват в специфични клъстери, той започна математически да ги разграничава. Той не само установява, че тези клъстери съдържат речник от до 50 думи, но и че техните „дължини на гъбични думи“ са поразително подобни на тези на английския език.

Adamatzky установява, че всяка гъбична „дума“ има средна дължина от 5,97 букви, в сравнение със средната дължина от 4,8 букви на английските думи. Въпреки че Адамацки е убеден, че тези увеличения на електрическата мощност не са случайни, той също е достатъчно скромен, за да знае, че трябва да се направят още много изследвания.

„Има и друг вариант – те не казват нищо“, казва Адамацки. „Върховете на размножаващия се мицел са електрически заредени и следователно, когато заредените върхове преминават в двойка диференциални електроди, се записва скок в потенциалната разлика.“

Други учени също са скептични към резултатите от изследването. Според Дан Бебър, миколог от университета в Ексетър, ние сме далеч от реалния превод на това, което тези организми казват.

„Макар и интересно“, отбеляза той, „тълкуването като език изглежда донякъде прекалено ентусиазирано и ще изисква много повече изследвания и тестване на критични хипотези, преди да видим „Гъбички“ вместо “Гъби” в Google Translate.“

Ако ви харесва това, което четете, може да ни подкрепите, за да продължим да ви поднасяме интересна и любопитна информация!