Мистичният Eньовден
Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена. Тогава, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки.
Едно такова място е Палеокастро. Който все още крие много неразгадани тайни за архиелозите. Той пленява със своите издълбани знаци, скрити артефакти под камъните си, мистични сили, забулени в митове и много други.
Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. От нашите баби знаем приказката за Еньо, който на този ден тръгва да търси зимата.
Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса и брането на билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести.
Митичната нощ
Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания. Звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря, едновременно за добри и зли сили. Морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, където се е окъпало утринното слънце, човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.
Билкобер
Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са нечетен брой. Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник. Който за да оцелее през превратностите на времето е получил и християнска окраска – рождението на Йоан Кръстител.
Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова Година и на Гергьовден на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината, и затова всяко гадание се сбъдва. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на празника са: невен, вратига, комунища, жълт кантарион, бял равнец, лавандула, джоджен, маточин, риган, мащерка, здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир, бор и др.
Имен ден
Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. В различните географски и етнографски области името се произнася по различен начин. В Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка.
Лятното слънцестоене
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене. Което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за “пътя на небесното светило”. Иидимите изменения на разположението на образа на Слънцето на хоризонта. Както и култа към него според езическите представи за божествата, с които се отъждествява. Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата се празнува в България, във връзка с поставянето на нея, от източноправославната християнска църква, на празника Рождение на св. Йоан Кръстител. Който е слят със стария, в процеса на адаптация към предхристиянските традиции. Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции. Има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи.
Вследствие на това се честват и имените дни на много хора, чиито имена могат да се считат за производни на Еньо. На прототипите на образа му и на свързваните с него ритуали или чието причисляване в тази категория е на основата на етимологично свързване със старобългарското тълкуване на Еньовден. Като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“: Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Вярвания и обичаи
Поличби
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (пренасочването му от чужди – към свои), макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един обичай – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи (да жъне).
Традиционно Еньовден е смятан за предвестник на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му (въз основа на дължината и разположението й) точно по изгрев – човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома (неомъжвана млада жена) първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве (ще се радва на добро здраве цялата година).
Ритуали, свързани с водата
Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява (в действителност така е от самия момент на лятното слънцестоене), а годината клони към зима. Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случават денят и нощта), спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина (защото всъщност не е точно едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа сила.
Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила).
Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Еньова буля
Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце, в старинна булченска носия: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна/сребриста пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля (маскираното дете, което замества за случая митологичния персонаж Еньова буля) върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото/селището. Обхождайки доколкото е възможно нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
Напяване на китки
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки (букети цветя) или на пръстени по същия начин, както и при ладуването по Васильовден.
Празнуване в други страни
В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача и около който се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали. Като палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла (чучело), къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
Празниците в чест на Йоан Кръстител и на лятното слънцестоене заемат много важна част от бита на скандинавските и балтийските народи, но са характерни и изобщо за страните на Евразия, а в резултат на техните колониални разширения и световно влияние – и за много народи извън нея, сред които са развити според местните природни и социални условия.
Този празник е повече от силен, магичен и свързващ човека с природата. А вие колко билки разпознавате?
Автор: Радост Филипова
