Гергьовден – Св. Георги Победоносец
Св. Георги Победоносец
Гергьовден – Св. Георги Победоносец се празнува всяка година на 6 май в началото на най-красивия и пъстър месец, предвещаващ началото на лятото. На тази дата православната църква чества св. Георги Победоносец. Празникът е известен още като Гергювден, Гюрговден, Гергевден, Джурджовден. В България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец на 6 май.
Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчарите.
На Гергьовден имен ден празнуват близо 180-200 хиляди души. Те носят името на светеца или производно на него – Галя, Генчо, Ганчо, Гинка, Ганка, Гергана и други.
Празникът е свързан с много ритуали за здраве и плодородие за хората, животните и полетата. Вярва се, че ако вали на 6 май, годината ще бъде плодородна.
Ден на храбростта и Българската армия
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден за храброст. Отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Църковен празник
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. Мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Имен ден
Гергьовден е петият най-празнуван имен ден в България, след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден. Той е отбелязван от 235 243 души към 2017 г., според НСИ. Имен ден е на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела, Габриел и производните им.
Народен календар
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Животът на Св. Георги Победоносец
Според достигналите до нас писмени извори той е римски войник, християнин. Ражда се в Кападокия (дн. Турция) в християнско семейство. Баща му Св. Геронтий (Геронт) е бил идолски жрец, майка му Св. Полихрония (Полифрона) е от Лида, Палестина (дн. Диосполис или Лод, Израел), където се връща с малкия си син след като баща му приема мъченически венец за вярата.
Младият Георги постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.
Според житието му, през 303 година Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Св. Георги, 1472, от Карло Кривели
Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, Св. Георги останал твърд пред съда на императора.
Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон, също да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.
Разпит, побой с бичове и тъмница…
Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден, един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва.
Така завели мъченика при един стар гроб извън града, за да не кажат, че ако е току-що починал, Георги го е възкресил (случвало се някои считани за умрели, да са се съживявали по-късно преди да ги погребат). Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог.
Хвърлен в тъмница
Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.
На сутринта последвал нов разпит при императора. Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Свети Георги и змея
Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Пробол змея с копието си
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там, викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без жените и децата.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.
Георги Победоносец
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие – разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи „кукумион“ (съд с топла вода) на втория етаж на къщата, е грабнат от св. Георги на коня му и той го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му се канели да отслужат панихида, защото вече го мислили за загинал.
В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден.
В редица народни песни се пее:
“Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.”
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните до идването на зимата.
Росата и водата
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса, като предварително са оставили съд в тревата, който да стои цялата вечер.
Магическата сила на росата
Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. Отново се поставя вечерта преди това съд, който се нарича ” За дома”, в някои краища се поставят билки: здравец или самобайка.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват. В реки и извори се къпят и в целите Средни Родопи, както и в Тревненско, Казанлъшко и др. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден, за да са най-силните властелини на гората!
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.
Зеленината и обредите за плодородие
След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк , самобайка и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни.
Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях и да са желани от богати и трудолюбиви юнаци. Момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени.
Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината. Ако тежиш повече от лятото, значи си работил достатъчно, че да има какво да ядеш и си здрав.
Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки.
Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците (мамници и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. Вярвало се, че ако се вземе билката ” змийско мляко” и се намаже портата с нея, ще се защитят до догодина от лоши очи, магии и негативна енергия.
На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ. Така вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота. Някои я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
Обреди около животните и жертвеното агне
Печене на агне на жар за Гергьовден
Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата. Затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оaгнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара.
и още…
Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята, за плодородие и здраве. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да има агнешко на трапезата си, защото:
„ … къща или задруга, дето не се заколи или не куса агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото. “
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода. В други краища на страната го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд (в който също има зеленина) и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва.
Из страната
На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода“), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки“). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уроки.
В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Жертвопринушението е било обичай, в който още от незапомнени времена, хората дават благодарността си към Горния и Долния Свят. В християнството се счита, че когато се извършва такъв ритуал, човек изчиства греховете си чрез жертвеният агнес.
Празничната трапеза
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената дотогава булчинска.
Особено място на трапезата заема обредният гергьовденски хляб, чието приготвяне става предишния ден и по-рядко на самия празник.
Обредния хляб или пита:
Забърква се нов квас, за да са млечни овцете, а нощите се остъргват със сребърна гривна или сребърна пара. Млада булка или мома носи водата за замесването на хлябовете /мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки/.
Пак тя или стопанката, пременена в празнични дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец, замесва обредните погачи, които са три вида – за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве.
По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза се нарича ” Нека се раждат женски агънца” и поставят отгоре китка здравец. Обредните хлябове украсяват от самото тесто, символизиращ празника – кошара, агънца, овчар, овчарска гега, кръст, слънце.
Трапезата винаги трябва да е богато окичена: различни гозби от агнешко, питки, обредният хляб, обикновен хляб, жито, млечни продукти ,трябва да има зеленина и свежи зеленчуци. Например свеж, пресен лук, див чесън ( левурда) , репички и зелена салата, билки, здравец, овчарска торбичка и др.
Празникът е придружен с песни, музика, танци и игри.
Традицията повелява да не се дават назаем млечни продукти на този ден, защото ще давате имането си на всеки и няма да има за вас!
В православната християнска религия Свети Георги е изобразен върху бял кон, държащ копието, с което пробива змея. На картината змеят е паднал в краката му. Иконата на светецът е една от най-въздействащите бойни сцени в християнството! Често е превеждана и като борбата на човека със злото и победата му!
Автор: Радост Филипова
