Какво не знаем за Страстната седмица?
Страстната седмица се нарича още и Седмицата на страданията или Велика неделя. Това е последната седмица от земния живот на Исус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му са наречени страстна седмица.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото възкресение.
Седмица на страданията
Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.
Велики понеделник
Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Велики вторник
Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, също за Страшния съд и края на света. За 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда
Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина. Тя измива със сълзи и намазва краката на Христос с драгоценно миро, а в притеснението си счупва съда с мирото и го излива на главата му, като по този начин го приготвя за погребение. Юда Искариотски решава да предаде своя Учител за 30 сребърника.
Велики четвъртък
Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
Изправен на съд…
Исус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и, че като Бог има власт над всички царства.
По време на изпитанието на Исус, жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!“ Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Исус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.
Разпети петък (Велики петък)
Денят на великите страдания на Исус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.
Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.
Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата, и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Велика събота
Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден, тогава църквата отслужва Опело Христово).
Светлото Възкресение
След Страстната седмица идва светлото Христово възкресение – Великден. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
Българските традиции
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
- Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистване на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки, които подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.
- На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се извършват различни обреди. Това е първият от седемте Велики четвъртъци (последният е Спасовден). Според народните вярвания неспазването на забраната за работа ще предизвика градушки и гръмотевици.
- На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), разпространено е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.
- На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове (но може и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите.