Снимка на Chil Vera от Pixabay
Христос воскресе! Во истину воскресе!
Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва.
Тази година Великден се пада на 16 април 2023 г., според Православния календар
Ако и вие се чудите защо Великден се пада на различни дати, CHESTNO.BG ще ви обясним.
Великден се определя според фазите на луната, избира ce дeнят нa пъpвoтo пpoлeтнo пълнoлyниe след пролетното равноденствие. Освен това, както е известно, се избира първата неделя след 21 март. Ако пълнолунието е в неделя Великден се празнува на следващата неделя.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Интересното е, че събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха
Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или в Страстната събота.
В миналото…
Яйцето се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през 4 век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта. С възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждането на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Броят на яйцата е много важен! Той се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват. За това са се натърквали с него челото и бузите на лицето на всички членове на семейството и се е наричало “Да си здрав, силен кръвта ти все червена и жива да е!”
Червените яйца имат и друга символика
Когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб
Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през 17 век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния колак, пармак, кравай, като той е продукт на външни влияния и градската култура.
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
Защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневните пости.
През 1678 година за първи път се споменава Великденския заек
В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др. Дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче присъствието на заека не е случайно. В антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а както стана ясно и по-горе първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен. Като яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко. Да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град.
Български обичаи
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.
Обредни хлябове
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, а в Гърция – в петък.
Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
Други символи
През 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60-те години 20 век се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Великденският заек като символ е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
И още…
Основните елементи, които присъстват на Великденската празнична трапеза са боядисаните яйца, козунака, агнето и свежата великденска салата с репички. Приготовленията за Великден започват още на Велики четвъртък, когато се боядисват яйцата, ако нямате възможност, може да се боядисат и рано сутринта на Страстната събота.
Първото червено яйце се потапя в червена боя, символ на Христовата кръв, със същото яйце се “рисува“ кръстче първо по челата на децата, а след това на останалите членове от семейството, за здраве. След това яйцето се поставя на видно място в къщата, като се заменя старото от миналата година, за да донесе здрав, късмет и благополучие на обитателите на дома.
В полунощ срещу Великден в църквите се отслужва тържествено богослужение и в 0:00 часа свещеникът съобщава Възкресението на Божия син с думите “Христос Воскресе!” А в отговор се отвръща с “Во истину Воскресе!” Свещеникът изнася навън запалена свещ, от която всички палят свещите си, като след това се опитват да я отнесат у дома.
След това започва и най-любимата част за всички, а именно борбата с яйца, която се прави за здраве през следващата година. Според традицията най-здравото яйце “биячът“, ще се радва на здраве, късмет и благодполучие.
Как празнуват Великден по света?
Великден е един от най-важните религиозни празници в годината, а също така е и време, когато изобилстват необичайни и странни традиции. Да разгледаме едни от най-интересните и любопитни великденски традиции в света.
Италия и Испания
През Страстната седмица в Италия се честват много ритуали и традиции. Както в Испания, много религиозни процесии излизат по улиците. Участниците носят традиционни дрехи и рецитират текстове от Новия завет.
Великден е особено значим в Испания, където се празнува цяла седмица, която е известна като Страстната седмица. През тези седем дни се провеждат много процесии, в които е представено разпъването на Христос. Тези шествия обикновено се организират от братства.
Въпреки че този празник се празнува в цяла Испания, той е особено популярен в Андалусия. Всъщност най-големият празник на Страстната седмица се провежда в Севиля, където около 60 братства се събират, за да се разхождат по улиците. Шествията са придружени от барабани и музикални групи, които са доста впечатляващи.
Германия
Подаряването на великденски кошници е основна традиция в Германия. Всяко дете получава кошница, изработена от родителите му, съдържаща не само яйца и шоколад, но и играчки и други подаръци. Кошниците са скрити в градината и децата трябва да ги търсят.
По-любопитно и нетрадиционно, което ще видите в Германия са „великденските дървета“ (der Osterbau). Хората традиционно украсяват дърветата и храстите в собствения си двор с шарени яйца. Тъй като времето все още може да е сиво и студено през пролетта, тези цветни яйца добавят празнична атмосфера в кварталите, а и дори в цели градове. Някои хора дотолкова се отнасят в украсяването на дърветата, че използват повече от 10 000 яйца. Интересно как ги свалят после…
Унгария
На Великден се провежда фестивал, наречен „Locsolkodás“. По време на това събитие мъжете рецитират стихотворение на жените и след това ги „пръскат“ с парфюм.
Първоначално жертви на този ритуал са били млади жени, но днес участват жени от всички възрасти. В миналото това е било форма на ухажване и младите жени са били щастливи да бъдат „напръскани“ от потенциални ухажори.
Чехия
Великден е много важен празник и в Чехия, където е известен като Velikonoce. Освен боядисаните яйца, основният символ на чешкия Великден е плетена пръчка, изплетена от свежи върбови клони и украсена с цветни панделки. По време на тържествата момчета и мъже символично “бият“ момичета и жени с плетените пръчки, тъй като според народните традиции това ще доносе красота и свежест на жените през цялата година.
В замяна дамите дават на мъжете шоколадови яйца, ръчно боядисани яйца, домашно приготвени сладкиши и шот „палинка“ (мощен унгарски ликьор).
Швеция
В Швеция е традиция за Великден всички момчета и момичета да се обличат като вещици и заедно да обикалят града, правейки един вид „трик или лакомство“, като на Хелоуин. Това е така, защото според шведската традиция, освен Възкресение, този ден символизира и заминаването на вещиците към Синята планина. Друго интересно и различно в Швеция е, че символ на Великден е пиленцето, като използват и пилешки пера за декорация на домовете си, която съответно е и предимно в тези цветове.
Финландия
Вярва се, че злите духове бродят на воля в събота преди Великден, поради което палят огньове и се обличат като вещици. От своя страна в неделя децата тръгват да търсят шоколадови яйца, а родителите им и всички членове на семейството са ги скрили из цялата къща.
Друга финландска традиция е яденето на сладкиши Mämmi, десерт, който отнема часове за приготвяне и трябва да бъде охладен в продължение на три дни, преди да може да се сервира с мляко или сметана и захар. Казват, че чакането си заслужава…
Норвегия
Великден е време за религиозни процесии и козунаци… Да, но не и в Норвегия. Там е време за разгадаване и разплитане на мистериозни истории. Påskekrims (великденски криминални истории) са на мода в скандинавската страна. Ето защо всяка година по норвежките радиа и телевизионните им канали са пълни с детективски истории по това време, а още по-интересното е, че населението няма търпение за тези дни. Но защо? Истината е, че това е мистерия…
Още по-интересно е, че много градове организират игри с разбулване на мистерии, където цялото население се включва в разкриването на различни загатки, които са получили по пощата и не знаят каква награда ще намерят.
Франция
В страната на виното и любовта, от Велики четвъртък всички църковни камбани остават безмълвни. Те не звучат до Великден, в памет на възкресението на Христос. Тази популярна традиция е известна като „Les cloches de Pâques“ (Великденските камбани). Вярва се, че звукът на камбаните пътува до Рим и на връщане, след благословията на папата, той носи великденските яйца. Вместо да ги изядат веднага, децата хвърлят яйцата във въздуха възможно най-високо и първото яйце, което падне на земята – губи.
Йерусалим
Там празнуват Разпети петък, като организират шествие по същия път, по който Исус е поел в деня, когато е бил разпнат. За да си спомнят болката от онзи съдбовен ден, някои от участниците носят тежък кръст на раменете си. В Йерусалим се случва истинско религиозно чудо, именно там се спуска Благодатния огън. Появява по свръхестествен начин под формата на синя светлина, от която патриархът запалва свещи и изнася огъня пред църквата, откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специални самолети до по-далечни православни страни. Също така, на Великден, много поклонници отиват да се помолят на Божи гроб, за да отпразнуват възкресението на Христос.
Великобритания
Известна игра, която е задължителна във Великобритания е „търкалянето на яйца“. По време на празника, както показва името му, децата търкулват сварено и боядисано яйце надолу по хълм. Яйцето, което стигне първо е печелившото яйце. Освен това в Англия е традиция да се докосват или галят с върбови клони. Това, смятат, че ще им донесе късмет за цялата година.
Австралия
В Австралия заекът се счита за вредител, тъй като е внесен вид, който се разпространява бързо, представлявайки заплаха за местните видове. Така че не е чудно, че великденският заек не е много популярен сред австралийците. Вместо това през 70-те години на миналия век те са избрали да го заменят с Билби, което е местно торбесто животно, което изглежда подобно на заек.
Нова Зенландия
Символът на Великден е птицата киви. Традиция е децата да търсят великденски яйца в градините. Като любопитство трябва да се отбележи, че, намирайки се в южното полукълбо, Великден там се случва през есента.
Мексико
В Мексико, Великден е най-важният празник в годината. Той е комбинация от Страстната седмица и Великденската седмица, което води до две седмици религиозни тържества и шествия. Улиците са украсени с гирлянди от всякакви цветове, а мъжете танцуват с шапки от пера в ритъма на флейта и барабани. Има редица празнични шествия, символизиращи Христовото разпятие.
Но… Независимо какво казват учените теолози или какво гласят различните традиции… Великден преди всичко е празник, който обединява семейството и ни кара да сме благодарни за това, което имаме!
