Защо лятното часово време е нездравословно?
Хората в България и други части по света местят часовниците си с един час напред. CHESTNO.BG, сме ви подготвили как точно се отразява? Какви са смущенията в ежедневието, причинени от преминаването от стандартно към лятно часово време?
Мненията тук са разнопосочни. Много хора казват, че не очакват с нетърпение тези промени на времето, които се случват два пъти годишно. Преобладаващото мнозинство би искало да ги премахне напълно.
Ефектите надхвърлят обикновеното неудобство
Но, ефектите надхвърлят обикновеното неудобство. Изследователите откриват, че „пролетта напред“ всеки март е свързана със сериозни отрицателни ефекти върху здравето.
Бет Малоу е професор по неврология и педиатрия в Медицинския център на университета Вандербилт в Нешвил, Тенеси, и директор на отдела за сън. В негов коментар от 2020 г. за списанието JAMA Neurology той и съавторите му разглеждат доказателствата, свързващи годишния преход към лятно часово време с увеличените инсулти, инфаркти и лишаване от сън при тийнейджъри.
Въз основа на обширен набор от изследвания Малоу и колегите му вярват, че науката, установяваща тези връзки, е силна и че доказателствата са добри аргументи за приемането на постоянно стандартно време.
Липсата на сън влошава здравето
„Връщане назад“ – преминаването от лятно часово време към стандартно време всеки ноември чрез връщане на часовниците с един час назад – е със сравнително по-благоприятно от обратния процес. Докато някои хора може да се почувстват извадени от равновесие и да се нуждаят от няколко седмици, за да се възстановят, изследванията не го свързват със сериозни въздействия върху здравето.
Пружината напред обаче е по-трудна за тялото. Това е така, защото часовникът ни се премества с един час по-късно. С други думи, усещането е като 7 сутринта, въпреки че нашите часовници показват, че е 8 сутринта. Така че това е постоянно преминаване към по-късна утринна светлина за почти осем месеца. Това е особено забележимо, тъй като сутрешната светлина е ценна, тъй като помага да се настроят естествените ритми на тялото. Тя ни събужда и подобрява бдителността!
Мозъчни смущения
Въпреки че точните причини все още не са известни, това може да се дължи на въздействието на светлината върху повишаващите се нива на кортизол. Хормон, който модулира реакцията на стрес или ефекта на светлината върху амигдалата, част от мозъка, участваща в емоциите.
Обратно, излагането на светлина по-късно вечерта забавя освобождаването на мелатонин от мозъка. Хормонът, който насърчава сънливостта. Това може да попречи на съня и да ни накара да спим по-малко. Ефектът може да продължи дори след като повечето хора се приспособят към загубата на един час сън в началото на лятното часово време.
Пубертетът също причинява освобождаване на мелатонин по-късно през нощта. Това означава, че тийнейджърите имат забавяне на естествения сигнал. А той им помага да заспят! Това прави юношите особено податливи на проблемите със съня породени от удължената вечерна светлина на лятното часово време. Тази промяна в мелатонина по време на пубертета продължава до навършване на 20 години.
Подрастващите също могат да бъдат хронично лишени от сън поради графиците за училище, спорт и социални дейности. Например, много деца започват училище около 8 сутринта или по-рано. Това означава, че по време на лятното часово време много млади хора стават и пътуват до училище в пълен мрак.
Ефектът на „западния край“.
Географията също може да промени начина, по който лятното часово време засяга хората. Едно проучване показва, че хората, живеещи в западния край на часовата зона, които получават светлина по-късно сутрин и светлина до по-късно вечер, спят по-малко от тези в източния край на часовата зона.
Това проучване установи, че жителите на западния край имат по-високи нива на затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания и рак на гърдата. Не само, но и по-нисък доход на глава от населението и по-високи разходи за здравеопазване. Други изследвания са установили, че нивата на някои други видове рак са по-високи в западния край на часовата зона.
Учените смятат, че тези здравословни проблеми могат да бъдат резултат от комбинация от хронично лишаване от сън и „циркадно несъответствие“. Циркадното несъответствие се отнася до несъответствие във времето между нашите биологични ритми и външния свят. С други думи, времето за ежедневна работа, училище или сън се основава на часовника, а не на изгрева и залеза на слънцето.
Силният аргумент за постоянно стандартно време
Хората са разделени по въпроса дали предпочитат постоянно лятно или постоянно стандартно часово време. Въпреки това експертите вярват, че свързаната със здравето наука за установяване на постоянно стандартно време е силна.
Стандартното време най-много се доближава до естествената светлина. За разлика от това, по време на лятното часово време от март до ноември естествената светлина се измества неестествено с един час по-късно.
Въз основа на изобилие от доказателства, че лятното часово време е неестествено и нездравословно, учените смятат, че трябва да премахнем лятното часово време и да приемем постоянно стандартно време.
Кратка история на лятното часово време
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
Прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните, летните и ранните есенни месеци (септември и октомври). С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината.
Държави, които се отказаха
През последните години редица държави се отказаха от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011 – 2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време.
Но, след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (п-в Крим, областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и Севернокипърската турска република (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. „Малайзийско часово време“).
Държави със собствено часово време
През 2007 Венецуела въвежда собствена часова зона като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундленд също има половин часова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.
В началото на 2018 г. в Европейския парламент се водят дебати по отмяна сезонната смяна на часовото време на територията на целия Европейски съюз, като се обсъждат икономическите ползи, но и вредите за здравето от смяната на времето. Проведено е и онлайн допитване до гражданите на ЕС.
Как е възникнало?
Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.
За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувано през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
В древността
Лятното часово време е съществувало като сравнително елегантно решение в древността. Но, неприложимо за съвременния глобален свят. Часа е бил различно дълъг през зимата и през лятото. А, деленето на деня е оставало винаги на 12 часа от изгрев до залез.
Римските водни часовници (клепсидра) имали различни скали за различните месеци в годината. На географската ширина в Рим третият час от възхода (Tertia hora) в зимно слънцестоене започвал по съвременния стандарт в 9:02 слънчево време. Продължавал 44 минути, но в лятно слънцестоене започвал в 6:58 и продължавал 75 минути.[3]
В България
Лятното часово време е въведено в България с указ № 199 от 17.12.1894 година източно европейско време. С указ № 66 от 16.09.1943 г. указа от 1894 г. е отменен и България преминава към обикновеното средно европейско време като в 3 часа сутринта, часовниците се връщат с един час назад, от 3 часа на 2 часа. С указ № 88 от 25.03.1943 г. се въвежда лятното часово време считано от 03.04.1944 г. часовниците се поставят напред с 1 час от 2 на 3 часа.
От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври.
От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.
